Това заяви главният асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей към БАН Елена Водинчар
Да се гадае срещу Нова година е характерно за българското традиционно общество. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” главният асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей към БАН Елена Водинчар.
„Според народните вярвания Новата година е преломен момент както за природата, така и за производствената сфера, защото преди всичко българинът е земеделец и за него това е един момент на надежда и вяра, че всъщност новата аграрна година ще е сполучлива и отново ще се роди добра реколта”, обясни Водинчар.
Според нея, най-вероятно това е причината повечето гадателни практики да са насочени към аграрната тематика. Например хората гледат какво ще е времето през годината на 1 януари и ако е студено, и ако е топло, в зависимост от температурите такова ще бъде и времето през годината. Например, срещу новата година стопанката слага 12 люспи от лук, в които поставя малко сол и нарича всяка една люспа на определен месец. Сутринта по количеството вода в люспите определя кой месец ще бъде по-дъждовен. Всъщност има и една друга тематика, която е за брак – в Ловешкия край в навечерието на Нова година момите изпълняват обичая „напяване на пръстени”, каза етнологът. Този обичай е характерен и в някои български села в Бесарабия. Това са основните мотиви, при които това е време и на гадателни практики, защото Нова година е преломен момент както в природен, така и в социален план, отбеляза Елена Водинчар.
