ЕС субсидира винения сектор годишно с 1.3 млрд. евро
Европа е на път да се раздели с "морето от вино", в което освен че се къпе, започва и да се дави, съобщи Ройтерс. Еврокомисарят по земеделието Мариан Фишер Бьол вече изглежда готова да пренасочи щедрите субсидии за винопроизводителите, което да ги принуди да се откажат от количеството и да заложат на качеството на вината, коментира агенцията. Експертите на Еврокомисията вече са почти готови с план, който да разтърси сектора и да го принуди да съобразява по-добре предлагането с търсенето, както и да помогне на Европа да отговори на силната конкуренция от страна на вносители от Новия свят като Чили и Австралия.
Винопроизводството, субсидирано с около 1.3 млрд. евро годишно, за последен път е било реформирано през 1999 г. Бьол все пак се застрахова, като твърди, че не възнамерява да намалява този бюджет, а само да използва парите "по-интелигентно". В желанието си да прекрати свръхпроизводството на вина в рамките на ЕС, които впоследствие биват преработвани в индустриални и био горива, еврокомисарят възнамерява да използва добре познатия метод на "тоягата и моркова", проработил добре миналата година при прокарването на захарната реформа, за да свие максимално ненужната продукция. "Харчим твърде много пари, около половин милиард евро, за вина, които не можем да продадем, и за съхраняването на склад на алкохол, от който не се нуждаем", заяви тя на пресконференция в Испания миналата седмица. Страната е третият най-голям винопроизводител в света след Франция и Италия.
От много години насам отпусканите щедри субсидии за винарския сектор в ЕС разрушиха баланса между търсене и предлагане и доведоха до огромни излишъци, които почти не могат да бъдат продадени. Същевременно съюзът си остава най-големият в света производител, потребител, износител и вносител на вино. От средата на 90-те години обаче фокусът постепенно се измества към производството на качествено вино, а контролът има за цел да намали продукцията на лоши и по-малко продаваеми вина. Въпреки проблемите ЕС си остава най-големият играч на глобалната винена сцена с около 60 процента от световното производство и малко по-малко от 60 процента от световната консумация. През последните години обаче Европа губи част от традиционните си пазари за сметка на по-евтини и същевременно добри вина, идващи от Австралия, Чили и САЩ, а вносът на Стария континент расте.
За реформата на винения сектор, който е комплексен и съставен от няколко различни типа субсидиране, ключов елемент в реформата е свиването на площите на лозята. Според плана, ако ЕС направи така, че за винопроизводителите да бъде финансово привлекателно да се откажат от земите, от които реално не се нуждаят, производството и излишъците ще намалеят сериозно. Една от идеите, които все още се обсъждат и вероятно ще залегне като крайъгълен камък в реформения план, чиято публикация се очаква за 21 юни, е създаването на т.нар. национални пликове, или своеобразни квоти, базирани върху исторически доказания обем на производството. Същевременно ще бъдат създадени национални органи, които да контролират намаляването на площите с лозя и предестилацията.
"Кризисната дестилация трябва да бъде оставена за решаване на националните държави в рамките на националните квоти с централизирана регулация", съобщи високопоставен представител на ЕС. "Достатъчно е просто да бъдат осигурени нужните финансови стимули. Ние произвеждаме твърде много вино. Ако се създават нови площи и насаждения, те трябва да бъдат само с добро качество", добави той. Засаждането на лозя се контролира изключително строго от ЕС както по отношение на зоните, така и що се отнася до сортовете. Нови насаждения не се разрешават до средата на 2010 г. освен в изключителни обстоятелства, но все още не е ясно как Еврокомисията ще контролира този процес и ще прилага забраната. Същевременно отписаната от лозарските масиви земя може да бъде включена в други фермерски субсидни схеми./evropa.dnevnik.bg
