България не е застрашена заради пустеещите земи
Лозовите масиви в 27-те членки на Европейския съюз са 34 000 000 дка. В Европейската комисия се обсъждат мерки техният размер да бъде ограничен с 2 000 000 дка, за да се намали свръх производството на грозде.
От август 2008 г. лозарите от държавите в Европейския съюз ще бъдат стимулирани да намаляват насажденията си. През първата година всеки фермер, който изкорени 10 дка лозе ще получи 7000 евро. Тази подкрепа ще намалява с определен процент до 2013 г. Всяка държава може да преустанови изкореняването, ако са редуцирани с 10 % лозовите й масиви.
Насажденията в хълмисти местности обаче ще бъдат запазвани, за да се избегнат екокатастрофи и да се предотврати ерозията на почвата.
За разлика от старите държави членки България тепърва трябва да обновява лозовите си масиви, голяма част от които са над 30-годишни. След реституцията на земята наследниците отказаха да поддържат старите насаждения и земите пустеят. Затова и новата реформа във винопроизводството няма да застраши българските лозари, защото поне 10% от пустеещите лозя могат да се определят като изкоренени.
По сега действащите регулации във винопроизводството Европейският съюз не отпуска субсидии за обновяване на стари лозя, но пък се дават помощи за плододаващи насаждения, в които ще се отглеждат нови винени сортове. Според новата наредба, обнародвана в Държавен вестник, българските производители ще бъдат подпомагани от европейските фондове, ако преместят лозята си на по-подходящи терени, при изграждане на противоерозионни тераси или заграждане на лозовите масиви. Средства ще бъдат отпускани и при увеличаването на броя на лозовите пръчки в терени от минимум 10 дка. Стопаните, които ще искат субсидии, трябва да депозират заявките си в Разплащателната агенция до 31 юли на всяка календарна година. Средствата ще бъдат отпускани след една година.
