Някои ще се заемат със посева на разсада, други с засаждането му, а трети направо с брането.
Хиляди тютюнджии от Неврокопския край вече стягат куфари. От няколко години посоката за тях в началото на месец март е една - към Гърция. Отиват, за да превиват гръб по тамошните ниви с тютюн и да припечелят пари, за които у нас могат само да мечтаят. Масовото преселение на тютюнопроизводители от общините Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен и Хаджидимово ще продължи до края на май. Някои ще се заемат със посева на разсада, други с засаждането му, а трети направо с брането. Въпрос на уговорка с гръцките земевладелци, а и на търсене на пазара.
Тютюнджийската вълна към Гърция е на мода от 3-4 години в Неврокопския регион. След падането на визовия режим натам се отправят хиляди хора. Те се трудят по полетата в южната ни съседка най-често между три и шест месеца. И се връщат по селата си богати в сравнение с тези, които са работили в родината си. Защото от тютюн в Гърция се печели от 5 до 10 пъти повече отколкото у нас. Въпреки че последната година килограм тютюн в региона стигна до рекордните 6 лева.
"Няма място за сравнение. Щом в България за нас няма късмет, то в Гърция има гурбет. Поне знаем за какво сме бели роби в чужбина - за добри пари. И тук сме роби, но за много по-малки суми", твърдят гурбетчиите. "Венчаваме" се за Гърция, вярно бракът ни трае само няколко месеца, но пък го подновяваме всяка година", шегува се Гелсеми Севдев от с. Дебрен.
Местните хора празнуват последния ден от свещения празник Курбан байрам. На площада звучи гласът на народната певица Николина Чакърдъкова - "Сватба е голяма, сватба е балканска". Но дебренци трудно отпускат душите си. Не че не обичат веселието, но за тях делниците са по-важни от празниците. Все пак жените са измъкнали от дълбоките ракли новите носии и са се пременили, децата тичат насам-натам из нещо като лунапарк, а мъжете встрани разговарят важно и спокойно.
"Омръзна ни един на друг да се жалваме. Сега ще си кажем болката и на вас", обяснява възрастен мъж. Едното око на хората уж е в празника, но другото е в нивите. В нашите и в гръцките. Защото и тази година поне 200 души от селото ще поемат към Гърция. А иде време за засяването на разсада на тютюна. До един месец ще започне превиването на гърбове по нивите. Което ще продължи близо 6 месеца. От сутрин до вечер. Там, на самите редове, ще се яде. Че всяка минута е ценна за тютюнджиите. "Немотията прогонва младите от селото ни, че и от страната ни. Ей на, вдигнали са училище на 4 етажа, но кой ще учи в него? На зле вървят работите", отсича 70-годишният Фаик Бакал.
На Фазли Шеинов му тежи, че много от съселяните му тръгват за Гърция, за да гледат там тютюн. И никой не тръгва от хубаво. А е гонен от беднотията и мизерията. Отива в чужбина, за да изкара с честен труд и шепи пот пари за хляба на децата си. Затова Фазли напълно разбира тези, които тръгват на гурбет в Гърция. Там поне заплащането е добро. Надницата върви между 15 и 20 евро.
"Дебренци са много работливи. Гърците ги искат за работници. Идват, качват ги на микробуси и ги возят до плантациите си", разказва бай Фаик. Доста хора вече са минали през кметството, за да си набавят необходимите документи за странство. Стягат багажа, тъй като в началото на месец март започва голямото, макар и временно - за 3 или 6 месеца - изселване на юг.
Пръв приключил процедурата по издаването на документацията 29-годишният Осман Шмекеров. Къта в джоба си дубликата от задграничния си паспорт, медицинското свидетелство и бележката от кметството за идентичност на своите имена. Той е семеен, има момче на 7 години и момиче на 6 години. Иска да изкара пари, за да си построи къща и да се отдели със семейството си в собствен дом. "За четвърта година тръгвам на гурбет в Гърция. Безпаричието ме води натам. Ще работя в с. Левкотопо, на 20 км от град Нигрита, община Серес. Миналата година изкарах чисти 4500 лева", разказва Осман. Това е печалбата му за по-малко от 150 надници, от нея е приспаднал 350 евро, които платил на гръцкия чорбаджия за ваденето на работна виза. Трудел се с още 7 души от Дебрен на 55 дка тютюневи ниви. Средната надница им се вързала между 15 и 20 евро. Между засаждането, прашенето и брането на тютюна им оставало време да работят и за отглеждането на риган и памук. Низането ставало с машина, а не ръчно, както у нас. "Тежко ми е да се разделя с жената, с децата, но няма начин. Откак се помня, все тютюн гледам. Как да стоя тук? Плащат ни малко", споделя Шмекеров. През 2002 г. съпругата му Амиде сама тичала и работела тютюн. Изкарала 500 кг, но не могла да вземе и 3 лв. средна цена, а плащала за аренда на земята, за найлони, за тор, за препарати, за оран. Като извадила разходите, й останали по-малко от 1000 лв. чиста печалба. Осман се надява нещата някога да се оправят. За да не се разделят мъж от жената и родители от децата заради гурбета в чужбина. "От България по-хубаво няма. Но да коригират цените на тютюна. Докога гурбетът ще ни спасява от мизерията? Не ме е срам да съм бял роб в чужда страна, но ме е срам да съм такъв в собствената си родина", признава Осман./standartnews.com
