По неокончателни данни общото производство от зърнени есенни култури е определено на 5 345 796 тона
Получените високи средни добиви от декар през тази година определиха и големия обем на производство на пшеница, което до момента, според официалната информация на Министерството на земеделието и храните, е достигнало 4 408 106 тона и ечемик 901 717 тона. По неокончателни данни общото производство от зърнени есенни култури е определено на 5 345 796 тона. Според експертите от агроминистерството, това количество ще задоволи нуждите на българския пазар от качествено брашно за хляб, фураж за животните и за износ.
Според информация на Националната служба по зърното и фуражите, реколтата от пшеницата е с много добри качества и с високо съдържание на глутен. С много добри показатели е и зърното за фураж от ечемик. До началото на седмицата са взети 1451 проби за 1 425 746 тона, което е около 35 на сто от очакваното производство на хлебна пшеница реколта 2008, от които са анализирани 65 на сто. Пълни и окончателни данни за качеството на пшеницата от тазгодишната реколта службата по зърното и фуражите ще представи до средата на август.
Износът на зърно от новата реколта за периода от 1 юли за 3 август за пшеницата е 109 500 тона, при средна цена от 350 лева за тон, а при ечемика е 141 100 тона на цена от 337 лева за тон. Изнася се преди всичко за арабски страни.
Според информация на местни производители на жито в област Монтана, различните лаборатории в Северозападна България дават различни показатели на пшеницата. Схемата е стара и до болка позната и на двете страни. Босовете на брашното и на износителите се стремят да подбият цената на пшеницата с фалшиви оценки за качеството й чрез фалшифициране на лабораторните тестове. Производителите не могат да се противопоставят на тази измама и по-дребните продават евтино, което е и целта на другата страна. Наскоро в някои медии дори беше изнесена информация, че 70% от пшеницата е с фуражни качества и не става за хляб. По тази причина щяло да се наложи внос на качествена суровина и употреба на повече подобрители. Дали това е вярно, никой не може да гарантира. Едно е ясно обаче – подобни слухове не са в интерес на зърнопроизводителите.
