Повишаването на качеството на месните продукти е невъзможно без инвестиции за закупуването на нови технологии
Хранително-вкусовата промишленост е най-големият промишлен отрасъл в България. Делът на месо и месни продукти е 18,9% от производството на хранителни продукти. По приходи от продажби месодобивът се нарежда на трето място след хлебопроизводството и захарната промишленост.
Макар да имат завидни позиции на вътрешния пазар, предприятията от месодобивната промишленост изостават значително от изпълнението на критериите, изисквани от Европейския съюз. Според експерти в бранша съществува огромна разлика между фирмите - някои отдавна са въвели евростандартите в производството, докато повечето са далеч от евроизискванията. Повече от половината предприятия в сектора имат нужда от цялостна реконструкция. От Асоциацията на месопреработвателите признават, че модернизирането на фирмите трябва да започне възможно най-скоро. В противен случай секторът няма да успее да изпълни всички изисквания до приемането на България в ЕС.
Независимо че повечето предприятия не покриват изискванията, преработката на месо се увеличава значително. Данните за миналата година показват, че производството на червено месо е 129 000 т спрямо 110 000 през предходната година. По предварителни данни производството на птиче месо през 2003 г. възлиза на 110 000 т. От асоциацията обясняват, че производството на месо у нас варира между 90 и 100 000 т годишно, но тенденцията е цифрата да продължи да расте.
"Повишената консумация дава основания на много фирми да произвеждат продукция, без да се съобразяват с каквито и да било изисквания", признават инспектори от ДВСК. Месопреработватели неотдавна заявиха, че основният проблем в бранша е слабият контрол и работата на нелегалните предприятия. Друг проблем е, че в сектора няма чужденци и конкуренцията е само между български фирми. "Това ще се окаже утежняващ фактор при конкуренцията с големите фирми след присъединяването ни към ЕС", казват предприемачи.
Специалисти от бранша са категорични, че тези, които тепърва започват да се запознават с изискванията, няма да успеят да се подготвят до 2007 г. и ще бъдат затворени. А нормите, които производителите трябва да покрият, са наистина впечатляващи.
Изискванията са заложени в 10 директиви на Европейския съюз, които изцяло са хармонизирани с нашето законодателство и регламентирани с 10 наредби на Министерството на земеделието и горите. Най-важното условие, заложено в документите, е въвеждането на добри производствени практики. "Основното са технологиите и хигиената", обяснява бившият шеф на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на софийската фирма "Тандем" Кирил Вътев.
Повишаването на качеството на месните продукти е невъзможно без инвестиции за закупуването на нови технологии, категорични са специалистите в бранша. Пълният контрол от клането на животното до консумирането от потребителя е абсолютно задължителен. Всяка дейност, извършвана в предприятието, трябва да се регистрира. Това пък е немислимо без въвеждането на най-новите технологии за обработка и контрол на месото. Задължително е машините да са изработени от благородна, неръждаема стомана. "Това означава инвестиции от минимум 1 млн. евро само за 2 т производство", обяснява Вътев. Според разчети на предприемачи за изграждането на модерно предприятие са необходими от 1 млн. до 6 млн. лв. в зависимост от капацитета на фирмата.
От Европейския съюз са категорични, че няма да направят никакви компромиси по отношение на въвеждането на добри хигиенни практики в предприятията.
Въвеждането на тези изисквания означава, че във всяка месопреработваща фирма трябва да има отлична изолация, течаща топла вода, мивка, миещи се гладки стени, неплъзгаеми подове с бактерицидно покритие. Огромна част от средствата трябва да отидат за закупуване на миещи препарати. Въвеждането на добри производствени практики означава и климатизация, която да поддържа непрекъснато температура от 12 градуса. Изолацията в предприятието е абсолютно задължителна, за да не проникват бактерии и други замърсители. "Привеждането на хигиенните норми се оказва най-трудно за производителите", разказват експерти от Националната ветеринарномедицинска служба-София. Всяка фирма трябва да разполага с технологичен план за производство, който да се одобри от ветеринарните експерти. Ако планът бъде отхвърлен, предприятието автоматично трябва да се затвори. Много предприятия вече са затворени заради неспазването на елементарни норми на чистота в производството. От 2002 г. са спрени 400 предприятия, а от началото на годината - над 190. "Много от тях продължават да работят въпреки отнетите разрешителни", обясняват от ветеринарната служба. Според членове на асоциацията на месопреработвателите съществува порочен кръг, в който производители плащат подкупи, за да не бъдат затворени. Задължително е в технологичния план на предприятието да се опише какви продукти се произвеждат, с какви сгради и съоръжения разполагат собствениците и т. н.
Заради привеждането на изискванията на ЕС предприятията от сектора са разделени в 4 групи според качеството на продукцията -
подобно на фирмите от млекопреработвателния сектор.
В първа и втора група са включени фирмите, които успешно са трансформирали производствата си според евроизискванията. 4-ата група включва месни фирми, които трябва да бъдат затворени до 2006 г. Производството в предприятията, класифицирани в 3-а категория, е спряно преди 4 месеца, докато не приведат производствата си в нормите или окончателно не бъдат затворени. Единствено фирмите, които са поставени в 1-а категория, ще са конкурентоспособни на единния европейски пазар, категорични са експерти. Предприемачи обаче се надяват, че ще бъде издействан гратисен период, в който дори фирми от 3-а категория ще могат да приведат продукцията си според еврокритериите. Дори да им бъде даден гратисен период, фирмите трябва да изпълнят редица условия, за да попаднат в първите категории. Задължително е и въвеждането на системите за управление на качеството, което също ще струва поне няколко хиляди лева, изчисляват предприемачи.
Месопреработвателите трябва да въведат системата ХАСЕП за управление на качеството, което трябва да стане най-късно до 2005 г. Шефът на "Тандем" обяснява, че за направата на ново модерно предприятие са необходими инвестиции от минимум 4 млн. евро. "Съотношението на вложенията строителство-технологии, трябва да е 1:3 или обратно", обяснява схемата Вътев. Всеки производител трябва да си направи индивидуални разчети, но сумата може да достигне до 6 млн. лв.
Сериозен проблем пред производителите се явява и въвеждането на евростандартите в кланиците и по-специално изискването за хуманно отношение към животните. При посещението си у нас еврокомисарят по земеделието и риболова Франц Фишлер порица родните производители, че използват остарели методи за умъртвяване. Отделно от 10-те директиви има 6, които регламентират хуманното отношение към животните и намаляването на страданията им до минимум. Необходимо е в кланиците да се въведат способи за умъртвяване - като газ или инжекция за зашеметяване на животното, преди да бъде умъртвено. В директива е записано как трябва да се транспортират животните така, че да не се стресират по време на пътя. Превозът трябва да се извърши в специални камиони, а шофьорите са задължени да спират на всеки 8 часа. Камионите трябва да осигуряват отлични условия за превоз, а ЕС изисква таваните да са достатъчно високи, за да се чувстват добре животните. Устройства, монтирани в камиона, следят дали шофьорите изпълняват изискването и свалят добитъка за почивка. По време на транспортирането на животните се слагат печати на местата, където се спира. Необходимо е и изготвянето на маршрутен план.
"Цените на месните продукти със сигурност ще се вдигат още до влизането ни в ЕС заради огромните инвестиции, които трябва да направят фирмите", коментира Вътев. Според месопреработвателите обаче все още е твърде рано за конкретни прогнози.
ИЗИСКВАНИЯ
1. Фирмите трябва да са регистрирани по българското законодателство.
2. Предприятията от месопреработващата промишленост трябва да покриват всички изисквания, заложени в наредби 7, 7 (две са) 31, 17, 15, 19 на Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването.
3. Фирмите трябва да получат категоризация на базата на изготвени технологични планове и одобрени от експертите от ДВСК.
4. Предприятията трябва да регистрират всички производствени дейности, извършвани в тях.
5. В кланиците трябва да се прилагат европейските практики за хуманно отношение и умъртвяване на животните.
6. Предприятията от месопреработвателния сектор трябва да произвеждат само продукти, предварително описани в технологичните планове.
7. Предприятията трябва да въведат системи за контрол на качеството на суровината.
Състояние на сектора
По данни на НВМС към март 2004 г. броят на работещите предприятия са 607. Кланиците са 181, от които 181 са с индустриален капацитет, а 123 с малък. 227 са общо месопреработвателните предприятия, от тях 80 са с големи производствени възможности, а 147 - с малки. У нас фирмите за мляно месо и месни заготовки са 140, като от тях 14 са с индустриален капацитет, а 126 - с малък. Птицекланиците и предприятията за птиче месо са 59. 26 от тях са с по-голям производствен капацитет, а 33 - с малък./в. "Сега"
