Ценната суровина се предава на огъня, защото никой не я търси. В напредналите държави я заорават, или се отопляват с нея
Паленето на стърнищата от години се превръща в проблем за много хора след завършване на жътвата. От една страна пряко засегнатите са земеделските производители, които след като приберат нужното им количество слама, остават още стотици тонове, които няма как да бъдат оползотворени - събирането й означава разходи, които не могат да им се върнат, тя пък не може да остане на блока, защото ще пречи на оранта. Според науката, ако в областта се приберат 100 хил. тона зърно от пшеница и ечемик, след тях на полето ще остане около 40 хил. тона слама. Основната причина за неглижирането на суровината е намаленото поголовие на животновъдството и птицевъдството като главни консуматори на слама. Отдавна вече не се изпълнява и задължителната квота за балиране и продажба на комбината в Мизия, който произвеждаше хартия.
Държавата дава субсидия от един лев на декар за жътва, което почти съвпада с действителния разход на комбайните. Сламата обаче си остава грижа на стопаните. При сегашната цена на горивото балирането на слама става твърде скъпо мероприятие. И производителите като няма какво да я правят - й теглят кибрита. И с този акт веднага попадат под ударите на Закона за защита на околната среда. Защото от няколко години е в сила заповед на екоминистъра, че строго се забранява паленето на стърнищата, защото това вреди на екологията - нарушава се и унищожава хумусният слой и по този начин се вреди на плодородието, загиват птици, зайци, влечуги и друга фауна, създават се максимално реални предпоставки за възникване на пожари в прилежащи гори, или различни други посеви. Примери за това дал Бог - има дори и изгорели селскостопански машини.
Пожарникарите, кметовете и еколозите са длъжни да налагат глоби, които са доста солени. И ето че тук идва моментът, който е ключов за появата на бедствието - земеделският производител драска клечката на сламата и бърза да се скрие, оставяйки стихията неконтролирана. За да не бъде глобен.
Ако се върнем малко по-назад в годините, ще видим, че паленето на стърнищата беше част от технологията за извършване на предсеитбена подготовка, или преди дълбока оран. Но тогава нямаше слама, а само стърнище. Блоковете се изолираха от останалата площ с разорани десетметрови ивици, след което, ако се получеха прекомерно големи площи, също чрез оран се пресичаха на полоси, които се палеха една след друга. Там задължително присъстваха хора с подръчни средства за гасене, трактори с плугове и цистерни с вода. При тези мерки стихията беше под контрол, за разлика от днешните безконтролни палежи. За съжаление институциите, от които зависи проблемът да бъде разрешен в интерес на всички, а най-вече на производителите, си играят на развален телефон и така и тази година се задава времето на пушеците и заревото от пожарите./mont-press.com
