От 14 млн. фермери, които сега се възползват от технологията, може би 90 на сто живеят в бедни страни
Така е озаглавена статия на сп. "Икономист", според която ГМО секторът процъфтява там, където бедни фермери могат най-много да спечелят от него
Преди десет години, когато европейски активисти започнаха да алармират за това колко е опасно да си играем с природата, бъдещето на генно-модифицираните (ГМО) култури изглеждаше несигурно.
Технологията бе възприета от фермери в богатия свят извън Европа, а бедните страни изглежда изоставаха.
Въпреки това според публикуван на 23 февруари доклад на Международната служба за агробиотехнологични приложения (организация с идеална цел, която наблюдава използването на ГМО култури), секторът процъфтява, особено в развиващия се свят, където бедни и непродуктивни фермери могат най-много да спечелят от този напредък.
Въпреки спада в цените на храните и глобалната икономическа криза миналата година, използването на ГМО технология се е увеличило с около 7%, според МСПАП.
Над 3/4 от соята, която се отглежда в света сега, е генномодифицирана, както и половината от памука и над четвърт от царевицата.
От съществено значение е, че на развиващите се страни сега се пада близо половината от 134-те млн. хектара трансгенни култури в света, като Бразилия, Аржентина, Индия и Китай са начело в списъка.
От 14 млн. фермери, които сега се възползват от технологията, може би 90 на сто живеят в бедни страни.
В повечето случаи обаче тази тенденция не е подтиквана от настоятелни западни мултинационални компании, а от вътрешен политически натиск да се увеличи производителността в селското стопанство и от вътрешните разработки, поощрени от това.
Решителното издигане на Бразилия до второто място в света (след САЩ) се дължи до голяма степен на правителствените инвестиции в местни изследователски центрове като "Ембрапа", който през февруари получи одобрение за отглеждане на устойчива на хербициди соя, разработена на местно ниво в партньорство с БАСФ, голямата германска химическа компания.
Най-големият потенциал за растеж вероятно има Китай. През ноември правителството даде благословията си за генно-модифицирани варианти на ориз и царевица. И двата вида са разработени от местни изследователи, без финансиране или друга помощ от западни фирми.
Тъй като оризът е най-важната култура в света, а царевицата е основният вид фураж, тези решения може да имат голямо въздействие.
Клайв Джеймс от МСПАП изчислява, че само ГМО оризът може да донесе ползи (под формата на по-голяма реколта, по-голяма производителност, спестявания от пестициди и торове и т.н.) в размер на 4 млрд. долара годишно за 100-те милиона домакинства, отглеждащи ориз в Китай.
Африканските лидери се колебаят дали да приемат ГМО култури. Това обаче се променя, твърди Калестъс Джума от Харвардския университет.
Южна Африка, Египет и Буркина Фасо поощряват използването на технологията. Китай също започва да използва трансфера на технологии "Юг-Юг" в Африка и на други места.
Променят се мненията и в западния агробизнес, част от който смяташе бедните фермери просто за "зърнени пирати". Тъй като развиващите се страни разработват собствени ГМО култури, тези фирми сега търсят държавно-частни партньорства или съвместни начинания с местни фирми и смекчават позициите си.
"Монсанто", упорит пионер на трансгенни култури, подарява например устойчивата си на суша технологията на коалиция, наречена "Водоспестяваща царевица за Африка".
В Европа обаче опозицията срещу ГМО храните изглежда както винаги силна въпреки засилващото се остро несъгласие на учените. Европейският клон на "Грийнпийс" продължава да заклеймява технологията и се радва на спада с над 1/10 на отглеждането на ГМО култури в Европа миналата година.
Сър Дейвид Кинг, бивш научен съветник на британското правителство, твърди, че "неоправданото" според него очерняне на тези култури води до ненужна смърт. Според него с отлагане на въвеждането на устойчив на наводнения генно-модифициран ориз, например, много хора в бедните страни са били осъдени на смърт.
Индия също бе въвлечена напоследък в спора за "Франкенщайн" храната. В средата на февруари правителството издаде мораториум върху разработването на ГМО патладжан (бринджал, както е известен сред местното население), въпреки решение от миналата година на официален научен консултативен орган в полза на технологията.
Решението на правителството бе още по-озадачаващо предвид успеха на Индия с генно-модифицирания памук, който помогна на страната да се превърне от вносител на памук в най-големия износител в света.
Ако попитате Робърт Фрейли, главен технолог в "Монсанто", какво мисли за китайската и индийска генно-модифицирана технология, той сърдечно ще я подкрепи: "Надявам се да я лицензираме в бъдеще". Това, разбира се, зависи от правителствата, които първо трябва да я одобрят./vesti.bg
