Това заяви Христо Цветанов, председател на УС на Асоциацията на земеделските производители в България
Реколтите от царевица и слънчоглед през тази година са трагични – на места са само около 30% от обичайните добиви. Това каза за Агенция „Фокус” Христо Цветанов, председател на УС на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
Цветанов посочи, че въпреки ниската реколта по отношение на зърнените култури няма проблем със задоволяване на потреблението в страната и дори има възможност за износ. Към началото на месец октомври има около 1,8 млн. тона пшеница, около 700 000 тона царевица и около 750 000 тона слънчоглед. В момента почти няма износ на зеленчуци, а само една малка част биологични краставици се изнасят за Испания. Вносът на плодове и зеленчуци е предимно от Македония, Гърция и Турция.
Сушата през тази година постави нещата при част от земеделските производителите на ръба на оцеляването, защото голяма част от овощарите и зеленчукопроизводителите не успяха да добият дори и 30 – 40% от реколтите, отбеляза Христо Цветанов.
Като друга причина за ниските реколти той даде за пример дружеството „Напоителни системи”, което по думите му не работи достатъчно ефективно и има нужда от цялостно развитие. „Напоителни системи” имат огромни загуби по трасетата и оттам идва проблемът със скъпата вода. Трябва да се създаде стратегия за развитие на хидромелиорациите, както и да се направят огромни инвестиции в хидромелиоративни съоръжения, обясни Цветанов.
Ще има леко завишаване на цените на зърнените култури през декември и януари, защото тогава потреблението е по-голямо и запасите намаляват. В страни като САЩ, Русия, Украйна също има много сериозен проблем по отношение на валежите, но все пак на този етап не можем да прогнозираме рекорден скок на цените, посочи председателят на асоциацията на земеделските производители.
Относно търга на земи от Държавния поземлен фонд, Цветанов каза, че той е полезен за земеделското съсловие с оглед на това, че има възможности – например имоти, които са държавни, но за които не се полагат грижи и по никакъв начин не са доходоносни за държавата. Ако земеделските производители например видят парче земя, което е близко до тяхната, със сигурност ще искат да придобият собственост и да могат да разширяват производството си, обясни Христо Цветанов.
