В световен мащаб тази година се очертава по-добра от миналата по отношение на добиви
Макар и вече жътвата в много райони на страната да приключи, сделки за момента почти не се случват, като разликата между офертите купува и продава все още е значителна. От едната страна на пазара са производителите, очакващи да получат добра цена за реколтата си. От другата страна са търговците на зърно с очакванията си за висок обем на търговски сделки, защото реколтата е добра, и, разбира се, ниска цена.
Липсата на интервенционна агенция е основната причина за това пазарът на зърно да е нестабилен, смята Иван Иванов, изпълнителен директор на Русенската стокова борса (РСБ). Заради липсата на интервенционна политика от страна на държавата само за десетина дни очакванията на производителите за сравнително добра изкупна цена се изпариха, обясни Иванов. При стартови котировки 210-220 лв. за тон хлебно зърно без включени транспортни разходи само за 10-15 дни офертите купува са спаднали до ниво от 140 лв. за тон, а продава 160-165 лв. за тон. За ечемика котировките от 200 лв. за тон са се сринали до 120-130 лв. за тон. Още по динамична е ситуацията при форуърд и фючърс котировките регистрирани на пода на Русенска стокова борса - част от "играчите на борсовия под" директно са оттеглили заявките си за покупка на значителни количества през декември, а останалите са "свалили" предложенията си до нива 165 лв. за тон.
Сред причините за срива на цените са и фактори извън България. В световен мащаб тази година се очертава по-добра от миналата по отношение на добиви. По тази причина световните цени на хлебно зърно са по-ниски от миналогодишните въпреки наблюдаваната устойчива тенденция за намаляване на световните запаси от зърно като цяло. Очакванията са за значително по-добра реколта и в страните от ЕС, както и в страните от т.нар. "Черноморски басейн" - Украйна, Русия, Казахстан и пр. Пазарите на страните от Черноморския басейн влияят осезателно върху формирането на експортната, а оттам и на вътрешната цена на зърното в страната.
"И тази година липсата на интервенционна агенция се отразява зле на пазара. Нейните функции с променлив успех отчасти се поемаха от Държавна агенция "Държавен резерв и Военно временни запаси" в последните години. При липса на интервенционна агенция обаче единственият начин да се балансира пазара на селско-стопанска продукция е появата на крупен контрагент на вътрешния пазар, предлагащ сравнително добри параметри на сделката за производителите. Другият вариант е командно-административен и, разбира се, е неприемлив за всяка пазарна икономика", смята Иванов.
Според него, ако не се намери начин за намеса в защита на производителите по чисто пазарен път циклично ще се повтаря позната ситуация - висок обем, при липса на пазарен коректив и действащи защитни пазарни инструменти - ниска изкупна цена с наличие на значителен спекулативен елемент при формирането, и в следващия период - нисък обем - спекулативно висока цена.
Въпреки че жътвата е преполовена, в Бургаско няма сключена сделка. Причината е, че зърнопроизводители и търговци не могат да се разберат за цената. Засега купувачите дават по 160 лв. за тон жито, земеделците искат по 200-220 лв. за тон и са готови да чакат по-добри времена за продукцията си.
Засега няма отчетени сделки за продажба на пшеница и във Видинско, тъй като разликата в цените купува- предлага е висока. До този момент не са се появили крайни купувачи, а прекупвачите предлагат на производителите цена от 130 - 150 лв. за тон пшеница. Производителите отстояват цена 190 - 220 лв. за тон. Единични продажби има в селата от общината, но за малки количества от порядъка на 5 - 6 тона и при цени от 150 лв. за тон. /dnevnik.bg
