Огромни щети по прасковите заради градушка и слаба година очакват производителите
Предизвикателна година се очертава за производителите на праскови от района на Сливен. Предвид загубите след последната изненадваща градушка в региона от края на месец юли и измръзването на много плодове през март, стопаните силно се притесняват за бизнеса си. Първоначалните очакванията за добива от индустриалната праскова за тази година са били да достигне между 7000-7500 тона. Към момента, след разрушителните щети и тежки метеорологични условия, тези цифри са спаднали на едва 700-800 тона. Коментар от председателя на Сдружение „Българска праскова“ Коста Петров.
„От измръзването, което се получи на 30-ти март, щетата беше тотална. Имахме проблеми, когато трябваше да се извадят протоколи за пропадане на 100 процента. Няма методика. За следващите години нека МЗХ да помисли и да направи методика, която да определя какво значи 100 процента пропадналост, защото техните служители нямат тази методика и не могат да преценят загубите дали са на 100 процента и да издадат протокол.“
Наранените плодове след последната юлска градушка ще бъдат реализирани под формата на сок, което вече означава загуба за стопаните. Обявената изкупна цена за индустриална праскова в Гърция е между 35 и 37 евроцента, а у нас - 72 стотинки на килограм.
По думите на производителя българската праскова като качество не отстъпва на гръцката. Но площите с мъхестия плод в южната ни съседка са в пъти по-големи. „Ние, ако произвеждаме 7-8 хиляди тона, Гърция прави 400 хиляди тона годишно. Ние сме прекалено малки и не можем да задоволим нашите фабрики, но като качество не отстъпваме на гръцката праскова.“
Коста Петров направи сравнение между нашата страна и производствения бранш в Гърция, Италия и Испания, с препоръка страната ни да възприеме добрите практики, като например по-добрата организация на сектора и създаването на сдружения на производителите. По думите му в тези страни има създадена складова база, хладилни камери, сортиращи, пакетиращи машини за пресния пазар и логистика. Това им помага да бъдат много по-напред от нас.
Той коментира, че ако няма държавна политика за развитие на сектора, шестте бази, които в бъдеще ще бъдат създадени, ще останат празни.
„Овощарството генерира много работни места. Благодарение на него селата остават живи.“
Въпреки ситуацията в бранша, Коста Петров е обнадежден, че следващата година ще е по-добра, без неприятни изненади за земеделците.
