Позицията на АЗПБ за ОСП след 2027 г.: Стратегически приоритети и „червени линии“ за българското земеделие

Асоциацията настоява пред МЗХ за пълно изравняване на субсидиите, по-малко бюрокрация, запазване на правилото N+3 и подкрепа за диверсификацията на стопанствата

В поставения от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) срок за изпращане на становища, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изпрати официално писмо до министъра на земеделието и храните г-н Пламен Абровски, съдържащо детайлно разработена и цялостна позиция относно бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г. Документът очертава стратегическите приоритети и червените линии за българския аграрен сектор предвид публикуваните законодателни предложения на Европейската комисия.

От АЗПБ приветстват началото на реалния дебат, но алармират, че след поредицата от безпрецедентни пазарни, климатични и геополитически кризи, новата ОСП трябва кардинално да възстанови основния си фокус върху производството на безопасни, качествени и конкурентоспособни храни в ЕС, осигурявайки устойчиви доходи на земеделските производители. Необходимо е политиката да остане основана на общи европейски правила, достатъчен финансов ресурс и равнопоставени условия на конкуренция, които да гарантират еднакви възможности за развитие на земеделските производители независимо от държавата членка, в която осъществяват дейността си.

Ключови акценти и изисквания в позицията на АЗПБ:

• Запазване на силна, самостоятелна и добре финансирана ОСП: АЗПБ изразява сериозни резерви към предложението ОСП да бъде интегрирана в Националните и регионални партньорски планове (НРПП), тъй като това крие риск земеделието да бъде поставено в зависимост от други сектори и да се конкурира с тях за финансов ресурс. Асоциацията е категорично против процеси на фактическа ренационализация на ОСП, които изкривяват пазара в полза на държавите с по-голям фискален капацитет.
• Пълна външна конвергенция на директните плащания още от 2028 г.: АЗПБ настоява постигането на пълно изравняване на субсидиите да бъде водещ национален приоритет на България. След повече от 20 години членство в ЕС и при еднакви екологични изисквания е недопустимо българските фермери да получават по-ниско европейско подпомагане и да бъдат поставяни в по-неблагоприятна конкурентна позиция.
• Запазване на правилото N+3 за инвестициите: АЗПБ категорично подкрепя запазването на правилото N+3 за инвестиционните интервенции и след 2027 г. Инвестициите в земеделието и преработката са технологично сложни и дългосрочни (проектиране, разрешителни, доставки). Съкращаването на периода на разплащане би увеличило риска от загуба на европейски средства, без да подобри ефективността. Правилото N+3 е необходимо условие за качествено изпълнение на инвестиционните проекти и по-добро усвояване на средствата в интерес на фермерите и държавата.
• Постоянен европейски механизъм за управление на кризи: Практиката доказа, че ЕК реагира със значително закъснение. АЗПБ предлага още в основния регламент да се предвиди ad hoc европейски кризисен механизъм, който да позволява бързо мобилизиране на финансов ресурс при извънредни климатични събития, пазарни сътресения или епизоотии, без тромави законодателни процедури.
• Диверсификацията като необходим инструмент за устойчивост и конкурентоспособност: АЗПБ изрично подчертава, че в условията на либерализирана търговия, растящи разходи и пазарни кризи, диверсификацията вече не е просто допълнителна възможност, а ключов инструмент за икономическа стабилност. Опитът показва, че многопрофилните стопанства са значително по-устойчиви. Поради това бъдещата ОСП трябва целенасочено да продължи да насърчава:
• Преработката на собствена продукция;
• Фермерските магазини;
• Директните продажби;
• Късите вериги на доставки;
• Неземеделските дейности в селските райони;
• Агротуризма;
• Производството на енергия за собствено потребление;
• Нови производства, основани на остатъчни и странични продукти от земеделието;
• Развитието на високотехнологични производства на храни с висока добавена стойност и доказано качество.
• Инвестициите в напояване като реален национален стратегически приоритет: Климатичните промени изискват спешна адаптация. АЗПБ настоява за гарантиране на значителен финансов ресурс както за стопанствата, така и за възстановяване и модернизация на главната държавна напоителна инфраструктура, стопанисвана от „Напоителни системи“ ЕАД, без която частните инвестиции са неефективни.
• Въвеждане на интегрирани инвестиционни проекти: С цел спиране на бюрократичния абсурд, АЗПБ предлага с едно проектно предложение земеделският производител да може да реализира всички взаимосвързани инвестиции в стопанството си (модернизация, преработка, ВЕИ, биосигурност). Досегашното раздробяване на десетки процедури води до години забавяне, инфлационно оскъпяване и риск от загуба на европейски средства.
• Против засилването на дегресивността (таваните): АЗПБ не подкрепя допълнителното ограничаване на директните плащания, тъй като това ще намали инвестиционния капацитет на професионалните стопанства в България, които осигуряват основната част от продукцията, заетостта и модернизацията на сектора.
• Недопускане на административно изключване на фермери пенсионери: Асоциацията категорично не подкрепя предложението до 2032 г. земеделските производители, достигнали пенсионна възраст, да бъдат изключвани от подпомагане. Подобна мярка рискува да ликвидира работещие семейни стопанства в райони с тежка демографска картина, където липсва естествена приемственост.
• Устойчива дефиниция за „активен фермер“: Критериите не следва да се обвързват с дела на доходите от първично земеделие, за да не бъдат санкционирани именно тези стопанства, които успешно са изпълнили политиките на ЕС за диверсификация и затваряне на производствения цикъл чрез преработка и фермерски магазини.
• Драстично и реално намаляване на административната тежест: Браншът изисква максимална цифровизация на процесите, автоматизиран обмен на информация между институциите и единна, модернизирана информационна система за управление, която да сложи край на паралелното използване на различни неефективни платформи.
• Едногодишни агроекологични ангажименти: Поради спецификата на поземлените отношения и динамиката на арендните договори в България, АЗПБ подкрепя преминаването към едногодишни вместо многогодишни екологични ангажименти, което ще даде нужната гъвкавост на фермерите.

В представения документ се подчертава, че всички бъдещи решения трябва да бъдат основани на реални резултати, анализ на досегашното въздействие и икономически симулации, а не единствено на предварително заложени политически цели. АЗПБ настоява за съществено намаляване на броя на интервенциите, като се програмират само практически приложими инструменти с доказан интерес от фермерите.

АЗПБ декларира пълна готовност за активно участие в експертния диалог в Тематичната работна група (ТРГ) към МЗХ, за да защити по най-добрия начин бъдещето и конкурентоспособността на българското земеделие.