Компанията представи в Арбанаси ползите от сухоустойчивата култура
През следващата година LIDEA ще пусне на пазара никосулфурон устойчиво сорго, съобщиха на форум в Арбанаси, посветен на атрактивната култура. Събитието беше официално открито от Мартин Величков, мениджър на компанията за България, Сърбия и Гърция, и Станой Михов, продуктов и технически мениджър в LIDEA.
„Знаем, че при наличие на коренищни житни плевели на полето е трудно да се изведе производството на сорго за зърно и по тази причина генетиците разработват такъв тип хибриди. Планира се през следващата година да бъде пуснато на пазара никосулфурон устойчиво сорго. Това е едно решение, което ще окаже голямо влияние при избора и ще се увеличат доста площите със сорго“, прогнозира Николай Петров, търговски представител за Сливен и Стара Загора.
20% от засетите площи със сорго в Европа са на LIDEA
LIDEA е основен производител в Европа на хибриди за сорго и във всеки сегмент успява да отговори на изискванията на земеделците в лицето на ЕС Ализе, ЕС Фьон, ЕС АРМОРИК, BMR GOLD X, ЕС Арматан, както и Джъмбо Стар – сорго за многократна коситба.
Липсата на равномерни валежи през последните години определя соргото като отлично решение в такъв неблагоприятен климат и като алтернатива на царевицата, защото дава една допълнителна сигурност за добив и за успешна реализация. Това е по-сухоустойчива култура и неслучайно неговата родина е Африка. Соргото е решение в сухи години, когато царевицата е по-рискова за производство и не можем да изкараме рентабилен добив, допълни търговският представител.
Ето защо от LIDEA препоръчват соргото. Един от основните проблеми в българското зърнопроизводство е липсата на разнообразен сеитбооборот и тази култура би била решение на този проблем.
Кънчо Кутев, собственик на най-голямата животновъдна ферма „Балкан Ангус“ в Централна България
„Тъй като земите ми се намират в подножието на Стара планина, отглеждам силажно сорго. Работя по-специално с хибрида на LIDEA BMR GOLD, като сея около 1500 дка, вече трета година. Добивът е стабилен. Получавам приблизително около 4,5 т/дка силаж. Растенията са изключително здрави, имат добра коренова система, не са претенциозни към климата, устойчиви са на вредители, стават около 3 м височина. Сеитбената норма е около 25 000 растения/дка. Районът на Шипка се характеризира с ранни и късни пролетни слани, затова сеитбата е издърпана назад около 10-15 юни при трайно затопляне на почвата. BMR GOLD е най-успешният хибрид с висока биомаса. Животните много добре го възприемат и всеки ден го очакват с нетърпение. Произвеждаме от порядъка на около 2 500 т силаж. 2022 г. беше изключително сушава, въпреки всичко хибридът показа невероятни резултати. Затова и продължаваме с LIDEA.“
Соргото: алтернатива на храната за прасета благодарение на хранителния си потенциал
Хранителният потенциал на соргото като храна за прасета е наистина голям. На първо място, съдържанието на протеин е с два до три процента по-високо от царевицата. В допълнение, соргото е бедно на танини, а както знаете, танините намаляват смилаемостта на протеина. Така че култура с ниско съдържание на танини, като соргото, осигурява по-високо енергийно съдържание на протеини за животното. В допълнение, соргото има по-малко йод, линолова киселина и полиненаситени мастни киселини, така че прасетата, хранени с диета, базирана на сорго, осигуряват месо с по-плътна мазнина.
Като се вземе предвид всичко по-горе, лесно е да се види, че соргото има висока хранителна стойност по отношение на енергийното си съдържание и профилите на аминокиселини и мастни киселини.
Освен хранителните предимства, съществуват и агрономически предимства от използването на сорго в храната на прасетата. Едно от основните предимства е по-малкият риск от микотоксини. При определени климатични условия и натиск от болести, царевицата може да съдържа твърде високи нива на микотоксини. Но, тъй като соргото има отворена метлица, шансовете за микотоксини в зърното са почти несъществуващи.
Освен това, кореновият червей Диабротика се превръща в голям проблем при царевицата в Западна Европа. За щастие на земеделците, отглеждащи сорго, културата е устойчива на този вредител. И на всичкото отгоре соргото има много по-висока устойчивост на суша. За производството на зърно се нуждае от 50% по-малко вода от царевицата, а ако се използва за фураж, тогава соргото може да се справи с 30% по-малко вода от царевицата. Това е алтернатива, когато водните ресурси са ограничени (повече от 85% от земите са без напоителна система ).
Но има и няколко недостатъка, например зърното е малко и много твърдо, в сравнение с това на царевицата, и затова трябва да се смели фино, за да се подобри смилаемостта му за животните, освен ако не се използва в практики за мокра жътва, които са все по-разпространени в Европа. Освен това, информираността на фермерите за соргото е сравнително ниска. Като компания, ние работим усилено върху това да информираме земеделците за ползите от отглеждането на тази култура.
Някои хора смятат, че соргото е с относително ниско съдържание на аминокиселината лизин, но това всъщност не е вярно. Зависи от начина на раздробяване. Ако зърната са натрошени на 4 мм, може да има по-малко наличен лизин, но когато са натрошени на 2 мм, тогава има повече лизин, наличен за животните. Високата фитазна активност на соргото също е огромно предимство при производството на свинско месо.
Соргото предлага и икономическо предимство за свиневъдството, поради факта, че може да се използва по-малко соев и слънчогледов шрот в съотношението на фуража, намалявайки цената и увеличавайки маржа. Със сорго прасетата ядат повече и наддават по-бързо. По този начин фермерът подобрява производителността на фермата и също така се възползва от по-евтини дажби от тези, базирани на царевичен, пшеничен и соев шрот.
