Череши с над 200% надценка: Къде по веригата поскъпват плодовете?
В страна с традиции в овощарството българските потребители все по-често плащат по-високи цени за плодове и зеленчуци в сравнение с много други европейски държави. За мнозина покупката дори на половин килограм череши вече е лукс. Какво стои зад високите цени? Пазарна логика ли е това, или има деформации по веригата от производителя до крайния потребител?
По тези въпроси в предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ разговаряхме с председателя на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева.
Още в началото на разговора тя показа едроплодни сортове череши от овощните градини край Карнобат – плодове, които се намират и в търговската мрежа, но на цени, непосилни за много домакинства.
Най-големият проблем – липсата на работна ръка
Стопанството на семейство Гроздеви обработва около 4000 декара овощни насаждения. Въпреки добрите възможности за финансиране, част от площите са намалени. Причината не е липсата на средства, а недостигът на работници и специалисти.
„Производството на плодове е изключително трудоемко. Изисква множество обработки на една и съща площ и много ръчен труд. Именно липсата на хора ни спира да се развиваме“, посочи Гроздева.
По думите ѝ овощарите са принудени да търсят работници от трети страни, но процедурата е бавна, скъпа и непредвидима. Тя даде пример с наети работници от Бангладеш, чиято процедура е започнала още през февруари, но към момента на разговора те все още не са пристигнали.
Според нея държавата трябва да осигури по-добър административен капацитет в консулствата, защото забавянето поставя под риск целия производствен сезон.
Надниците растат с 30%
Недостигът на работна ръка води и до сериозно увеличение на разходите за труд.
„Надниците за ръчните операции тази година са с около 30% по-високи спрямо 2024 г.“, обясни Гроздева.
По думите ѝ работниците вече отказват да работят за по-малко от 40 евро на ден, а производителите са принудени да плащат тези суми, защото нямат алтернатива.
Особено трудно е по време на черешобера, когато едни и същи работници са търсени от множество стопани и буквално избират къде да работят според най-доброто предложение.
Образованието не подготвя нужните кадри
Според председателя на Асоциацията на овощарите проблемът не е само в липсата на работници, а и в липсата на квалифицирани специалисти.
„Нуждаем се от трактористи, механици, агрономи, електротехници. Работим с модерна техника, но хората, които трябва да я обслужват, стават все по-малко“, посочи тя.
Гроздева е категорична, че професионалното образование не подготвя достатъчно практически кадри, а голяма част от завършилите аграрни специалности не се реализират в земеделието.
„Не може всички да бъдат IT специалисти, инфлуенсъри или търговци. Някой трябва да произвежда храната“, подчерта тя.
Спор за административната тежест
По време на разговора беше засегната и темата за отношенията между браншовите организации и Министерството на земеделието.
Гроздева заяви, че нейната организация не е била поканена на последната среща между министъра и представители на сектора.
Тя отправи критика към идеята за създаване на нов регистър на трайните насаждения, която според нея ще доведе единствено до още административна тежест.
„Вече има достатъчно регистри и информация. Не е нужен още един. Административната тежест трябва да бъде намалена поне с 50%“, категорична е тя.
Къде се формира високата цена на черешите?
Според Гроздева най-големите надценки невинаги се намират в големите търговски вериги.
По данни на членове на асоциацията череши, изкупени от производител за около 2–2,50 евро за килограм, се продават в малките квартални магазини за 6–7,50 евро.
„Направихме проверки в различни квартали на Бургас. Разликите в цените бяха минимални. На практика надценките достигат над 200%“, обясни тя.
Според нея причината е големият брой малки обекти, ограничените количества, слабите условия за съхранение и високият процент бракувана продукция, който впоследствие се калкулира в крайната цена.
В същото време тя подчерта, че контролът трябва да обхваща всички участници на пазара, а не само най-големите търговци.
Себестойността расте, субсидиите остават същите
Председателят на Асоциацията на овощарите изчислява, че себестойността на произведените плодове се е увеличила с около 30% само за година.
Разходите за труд, осигуровки, горива и материали продължават да растат, докато нивото на подпомагане остава практически непроменено.
„Субсидиите за плодове и зеленчуци са на нивото от 2015 година, а разходите ни са нараснали със 150%“, посочи тя.
Затова секторът настоява за подкрепа на ликвидността чрез допълнително подпомагане на площ, което да помогне на производителите да покрият поне част от нарастващите разходи.
Къде е науката?
Една от най-сериозните критики на Гроздева е насочена към връзката между науката и практиката.
По думите ѝ в страни като Италия научните институти играят ключова роля в развитието на овощарството чрез изпитване на сортове, технологии и методи на отглеждане.
„Колкото повече пътуваме и виждаме как работят колегите в Италия, толкова по-ясно става колко малко получаваме от нашите научни институти“, коментира тя.
Според нея именно науката може да помогне на българските производители да станат по-конкурентоспособни и да намалят риска от работа на принципа „проба-грешка“.
България остава добро място за овощарство
Въпреки множеството проблеми Живка Гроздева е убедена, че България има отлични условия за производство на плодове.
„Имаме подходящ климат, добри почви и традиции. Нужно е обаче да намалим административната тежест, да осигурим работна ръка и да върнем науката там, където ѝ е мястото – в помощ на производителите“, обобщи тя.
Според нея именно решаването на тези проблеми ще определи дали българските плодове ще останат достъпни за потребителите и конкурентоспособни на пазара.
