Любов, труд и аромат на зюмбюли
Денят в оранжериите на семейство Янакиеви започва по един и същи начин – с чаша кафе и разговор с цветята. За тях това не е просто работа, а начин на живот, предаван през поколенията.
„Нашите родители започнаха буквално от нулата – на открито, без оранжерии“, разказва Златка Янакиева, собственик на семейното стопанство. С годините постепенно били изградени първата, втората, третата оранжерия, докато се оформила днешната база.
„Всеки от нас пое своя път, създаде семейство, но цветята си останаха част от живота ни. Щом веднъж влязат в теб – отърване няма“, казва тя с усмивка.
Магията, която отпуска душата
За хората, които не работят с растения, е трудно да разберат какво толкова специално има в този занаят. За Янакиеви обаче отговорът е прост.
„Сутрин ставаме, пием кафе и влизаме в оранжериите. Започваме да си говорим с цветята. Те дават на човек радост и спокойствие. Няма друго нещо, което така да ти отпуска душата. Когато им говориш, те ти се отблагодаряват“, убедена е Златка, чийто син Рангел и неговата съпруга Мария продължават семейната традиция.
Любов, която започва сред цветята
„По образование съм педагог по изобразително изкуство, но преподаването не беше толкова близо до сърцето ми, колкото цветята“, разказва Мария.
С бъдещия си съпруг се срещат именно в този бранш. „Той дойде за доставка, а аз работех в склад за цветя. Така се запознахме“, спомня си тя.
А дали съпругът ѝ е спечелил сърцето ѝ с цветя?
„Не – с усмивка“, казва Мария.
Малките неща, които удължават живота на цветето
След като се включва в семейния бизнес, Рангел въвежда и някои промени.
„Увеличихме мащабите на производство и количеството цветя. Променихме и начина на съхранение – започнахме да използваме препарати, които удължават живота им. Малки неща са, но точно те понякога правят голямата разлика.“
Целта на семейството е проста – цветето, което стига до клиента, да има възможно най-дълъг живот.
Как се вади един зюмбюл
Работата в оранжерията е трудоемка и изисква много ръчен труд. Семейството показва как се вади зюмбюл – по холандския метод.
„Изрязваме го, като оставяме част от луковицата. Така цветето издържа по-дълго и клиентът може повече време да му се радва“, обясняват те.
В процеса участват четирима души – съпрузите и родителите им. „Двама вадят, двама събират. След това ги пренасяме в помещение, където ги изрязваме, пакетираме и потапяме във вода.“
Аромат, който може да бъде и силен
Зюмбюлите са красиви, но и с много силен аромат. „В малко количество са приятни, но в оранжерията ароматът е много силен. Дори ние понякога получаваме алергии. Затова не препоръчвам силно ароматни цветя в стаи с малки бебета“, казва Мария.
Без субсидии – само със собствен труд
Семейството не разчита на европейски субсидии. „Имаше програми, по които можехме да кандидатстваме, но ние решихме всичко да постигнем сами“, обясняват те. Всичко спечелено се връща обратно в производството. „Реинвестираме постоянно.“
Студени домове, топли оранжерии
Любовта към цветята понякога изисква жертви. Семейството си спомня една тежка зима.
„Около 20 дни температурите бяха минус 17-18 градуса. Зюмбюлите за 8 март трябваше да цъфнат, но студът ги забавяше. Тогава взехме решение – вкъщи спряхме отоплението, за да може цветята да са на топло денонощно“, разказват те. В къщата било студено, но оранжериите спасили реколтата.
Българските цветя срещу холандските технологии
Янакиеви са посещавали цветарски изложения в Нидерландия и знаят колко далеч е България от модерните технологии.
„Там всичко е автоматизирано – напояване, отопление, контрол на температурата и влажността. Имат машини за засаждане, роботи за бране. При нас всичко се прави на ръка.“
Въпреки това са убедени, че българските цветя имат предимство. „Нашите са по-свежи. Откъснати са преди ден-два. Докато една еквадорска роза стигне до България, може да минат 20 дни.“
Цветето – символ от началото до края на живота
„Човек идва на бял свят с цвете и си отива с цвете“, размишлява Мария.
За нея това е знак колко важен е този малък жест.
„Да подариш цвете означава уважение, чувство, емоция.“ Затова не е съгласна с кампаниите децата да не подаряват цветя на учителите. „Дарението е хубаво нещо, но не трябва да бъде за сметка на друга кауза. Цветето учи детето на уважение и на това да подарява емоция.“
Най-малкият помощник
В семейството вече расте и новият помощник – четиригодишният син на Рангел и Мария. „С голямо желание чака да дойдем в оранжериите. Иска да помага – да сади, да бере. Миналата година дори поиска ножица да бере рози“, разказват родителите му.
Трудът зад красотата
„Това, което виждате, е много труд, много нерви и много търпение“, признава Мария.
Но никой от семейството никога не е мислил да се откаже. „Не сме богати, но не сме и гладни. Живеем нормално. Най-важното е, че правим това, което обичаме.“
А когато идват гости?
„На мен не ми носят цветя – носят ми шоколадови бонбони“, смее се Мария.
Все пак има едно изключение – съпругът ѝ. „Любимите ми са фрезиите. И той знае това. Всяка година на 8 март или на 14 февруари получавам букет от тях.“
