Киселото зеле най-опасно заради реакция със солта
Едва 20% от плодовете и зеленчуците на пазара съдържат безопасно количество нитрати. В останалите 80% от случаите нормата е надхвърлена. Това показват резултатите от изследване на 10 000 проби годишно в Лаборатория за екологичен контрол на хранителни продукти "Сеферина", която е единствената частна акредитирана по европейските стандарти у нас. Информацията беше потвърдена от председателя на Федерацията за защита на потребителите Павел Кърлев. По данни на ХЕИ обаче през миналата година у нас с повишено съдържание на нитрати са засечени 1,6% от предлаганите на пазара и подлежащи на контрол 3 вида зеленчуци - спанак, салата, марули, както и детските храни, в които има зеленчукови съставки.
Положението е особено тежко при зелето, при което засичаме нитрат над 2 500 при безопасни 500, обясни собственичката на лабораторията д-р Лазарина Герова. В комбинация със солта, която се слага при приготвянето на киселото зеле, то става особено опасно за консумация. Натрият, който се съдържа в солта, увеличава двойно вредния ефект на нитратите, обясни д-р Герова. Тази комбинация е в пъти по-опасна, защото увеличава риска от рак и кислородна недостатъчност в кръвта при по-обилни количества кисело зеле с високо съдържание на нитрати. Опасното зеле може да се познае по това, че се разкапва докато стане готово, поясни Герова. Вредата от нитратите се засилва при консервирането на всички зеленчуци, допълниха лекари. Консервираните зарзавати са сред основните храни на българина през зимата, заключиха миналата седмица диетолозите в здравното министерство.
Някои от анализите извършени в частната лаборатория показват повече от 10 пъти превишаване на допустимите норми на Световната здравна организация. Пробите се правят за нуждите на екомагазин, в който плодовете и зеленчуците са с указано съдържание на нитрати на етикета и посочено допустимо съдържание.
Освен при зелето, драстично е надвишаването на нормите при кореноплодните, които са и "най-лакомите" зеленчуци по отношение на поглъщане на вредните вещества от торовете, обясни д-р Герова. Цвекло с по 5000 милиграма нитрат на килограм засекли в лабораторията при безопасни 1 500 мг за 1 килограм (мг/кг). Картофите достигат до 600 мг/кг при положение, че нитратът в тях не трябва да надвишава 250 мг, казаха пред вестника от лабораторията. Целината пък редовно имала нива от над 2 500 мг/кг, което надвишава държавния стандарт до 1999 г. с 1 000. Морковите също редовно излизали от границата - засечени са стойности три пъти превишаващи нормите - 1 200 вместо 400 мг/кг. При доматите и краставиците отклоненията също са сериозни. 800 вместо най-много 400 мг/кг при краставиците и 300 вместо 150 при доматите отчитат от еколабораторията.
Най-високи са стойностите при зеленчуците от първото бране в оранжерията, защото те натрупват повече от вредните вещества от торовете, обясниха специалисти. При плодовете стойностите обикновено са в границата на нормалното, колкото по-високо расте храната, толкова по-малко нитрат има, разясни доктор Герова. Последният случай, в който в лабораторията измерили надвишаване на допустимите количества на човек, решил да провери покупката си, бил преди дни. Той занесъл в лабораторията моркови, които след изследване показали 936 мг нитрат при норма 400.
Рядкост е хората да се интересуват от това колко нитрати има в купените зеленчуци, защото днес определяща е ниската им цена, разказаха от лабораторията. За половин година само един гражданин се е проверил количеството нитрати в направените покупки.
Българските зеленчуци и плодове са не повече от 10% от продукцията на пазара, съобщи председателят на Съюза на градинарите Ради Радев. Те са с по-ниско нитратно съдържание, защото торовете са скъпи и съответно производителите ги използват в ограничени количества. Не следят какви "витамини" хапват децата. Плодовете и зеленчуците, които фирмите доставят в яслите, детските градини и училищата не се изследват дали съдържат повече нитрати от безопасната норма. Причината е, че през последните 5 г. няма изискване за това.
Защо не проверяват количеството нитрати в плодовете и зеленчуците, а изследват месото, което ние приемаме след представяне на документи от ХЕИ и ДВСК, пита директорката на 165 целодневна детска градина "Латинка" в столицата Полина Василева. Хубаво е да се проверява количеството на нитратите в плодовете и зеленчуците, защото тук все пак се хранят деца, а всеки ден в менюто ние им предлагаме салати, допълни Василева.
От ХЕИ препоръчват, в новите рецептурници за детските градини и яслите, децата да консумират по 2-3 порции зеленчуци и 200 грама плодове дневно. За сметка на това трябва да се намалят мазнините и консумацията на готварска сол.
Те препоръчват, но не ни питат, дали с левчето, което се отпуска за продуктите за храненето на един малчуган, ще можем да изпълним предписанията им, коментират директори на ясли и градини.
Шефовете на детските заведения не избират сами фирми доставчици на плодове, зеленчуци и хранителни продукти за готвене. Районните общини обявяват конкурси за обществени поръчки и избират частниците, които да снабдяват детските градини и яслите. За училищата се избира фирма, която наема стола и приготвя яденето за учениците.
Изискванията ги въвежда ХЕИ. Ние можем да поискаме от фирмите при кандидатстване по Закона за обществените поръчки да предоставят на определен период документи за нитратното съдържание в плодовете и зеленчуците, но понеже това не е задължително по закон, частниците ще имат право да откажат, коментира столичният зам.-кмет по образование Богдан Стефанов.
Взимаме документи за нитрати от фирмата, която ни продава спанака, марулята и салатите, но само през пролетта, а на другите зеленчуци не, каза Светлана Спасова, управител на фирма, която държи стола в 4 СОУ "Джон Атанасов"./monitor.bg
