Стопани требят мишите пълчища със забранени отрови
България е на прага на екокатастрофа, алармираха вчера на специална пресконференция представители на Съюза на ловците и риболовците в България, Българското дружество за защита на птиците, Фонд "Дива природа", Фондация "Биоразнообразие" и "Зелени Балкани".
Причината е, че заради нашествието на полски мишки в житните ниви, стопаните пръскат често със забранени отрови, които поразяват директно част от фауната, а в дългосрочен план и хората. "Не можем да си представим какво ще стане, ако препаратите, с които се убиват гризачите, преминат от почвата в житото, и оттам в хляба, тъй като веществата се разлагат по 50-60 години", каза доц. Христо Михайлов, председател на Съюза на ловците и риболовците у нас.
"Рискуваме да се повтори ситуацията от 1988-89 година, когато стотици диви животни бяха изтровени от употребените за борба с гризачите забранени пестициди", уточни доц. Михайлов.
Природозащитниците представиха като доказателства данни за намерени в последните два месеца десетки умрели в нивите растителноядни и зърноядни диви животни - зайци, фазани, диви гъски, сърни, скорци, чучулиги и т.н. Анализите показали, че в организмите им се съдържат отрови като арсен и фосфороорганични пестициди.
Като цяло са застрашени всички райони, където се произвежда зърно. В Североизточна България например се намират основните житници на България. Екозащитниците предупредиха, че при определени условия отровните пестициди могат да проникнат в почвата, а оттам и в зърното, тъй като имат дълъг период на разпад. Така при следващата реколта част от хляба, който ядем, може да се окаже пълен с отрови, чието въздействие върху човешкия организъм е пагубно. Именно затова употребата на тези вещества беше забранена още през 80-те години. Голяма част от тях обаче останала неиззета в складовете на ТКЗС.
Нашествието на полските мишки, което тази година доби огромни размери, принуждавало земеделските стопани да използват тези залежали дератизатори (отрови за изтребване на полските гризачи). Сред тях са цинков фосфид (така наречената черна отрова), арсен, карбофуран и други. Карбофуранът обаче трябва да се ползва само за предпосевно третиране на житните култури, а не за тровене на гризачи.
Тези пестициди били много евтини, почти без пари, и затова предпочитани за изтребване на вредителите. Достъпът до тях пък е свободен и липсва контрол, каза д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците.
Преди три дни доклад на Националния ловен съвет към Министерството на земеделието показал, че в складове у нас има на съхранение дори стрихнин, чиято употреба за селскостопански цели е забранена.
Стопаните, които използвали разрешени препарати за морене на мишките пък в повечето случаи ги прилагали неправилно. За повечето такива отрови предписанията били да се сипват в дупките на гризачите и след това да се заравят. "Има масово непознаване на последиците от употребата на различните препарати, въпреки че има списъци със забранените и разрешените отрови", каза Явор Илиев от фонд "Дива природа". Някои от дератизаторите трябвало да се прилагат само от дипломирани агрономи, тъй като са опасни за хората, уточни той.
Първите данни за намерени трупове на животни, отровени от пестициди, били подадени на 28 октомври, каза д-р Петър Янков от Дружеството за защита на птиците. Това се случило в Североизточна България, откъдето започна нашествието на полските мишки.Най-рисковите зони, където дивата фауна загива от отровите, са Добруджа, Ямболско и Бургаско, показали данни на Националния диагностичен научно-изследователски ветеринарно-медицински институт в София. В Софийското поле природозащитниците са установили дори използването на силно токсичния и отдавна забранен препарат ДДТ.
Друго сериозно последствие от употребата на отрови за борба с гризачите е, че дивечът, който се отстрелва от ловците, може да се окаже отровен. От природозащитните организации предоставиха данни, според които само в последните два месеца са били открити труповете на стотици отровени животни. Сред тях са два царски орела, от които в България има едва 25 и са защитени от закона, 30 големи белочели гъски, над 100 заека, 150 яребици, десетки сърни и друг дивеч. Царските орли били намерени в района на Дуранкулак и Сребърна. Броят на отровените животни обаче вероятно е доста по-голям, смятат еколозите.
Много е трудно да се докаже, че се употребяват забранени препарати, коментира eкспертът от Националната служба за защита на природата към Министерството на околната среда и водите Величко Величков. "Ако обаче това се докаже, следва поемане на отговорност от виновните. Не мисля, че от отровите, с които се избиват полските мишки, има пряка опасност за хората. Веществата, с които се работи, се разпадат бързо, до жътвата вече няма да ги има. Не можем да говорим за натрупване в почвата на отровни вещества, които да преминат в зърното. Но така или иначе, сигналът е сериозен и трябва да се провери, ако е застрашено екоравновесието"./monitor.bg
