Страховете, че светът не прави достатъчно, за да намали емисиите на въглероден диоксид, принуждават учените да "мислят немислимото"
Метеоролозите и геолозите обмислят големомащабни геоинженерни проекти за изкуствена промяна на глобалния климат, съобщи в. "Индипендънт".
Британското кралско дружество се готви да анализира такива грандиозни планове като наторяване на океаните с железни стружки, за да се извлича CO2 от атмосферата и се помогне на облаците да отразяват слънчевата светлина с по-голяма интензивност, или дори във въздуха да се инжектират големи количества сулфатни частици и по този начин да се симулират вулканични изригвания. Те ще поглъщат слънчевата светлина и ще понижат глобалните температури.
Доскоро геоинженерството беше технология, за която учените не смееха да говорят. Напоследък обаче те все по-често предлагат технологии, които биха могли да помогнат срещу глобалното затопляне, казва президентът на Кралското дружество лорд Рийс.
Престижната организация е посветила цял брой на изданието си The Philosophical Transactions of the Royal Society на анализ на проекти за промяна на климата или въздействие върху въглеродния цикъл, което би могло да спре повишението на парниковите газове и покачването на температурите.
Проф. Кен Калдейра от Станфордския университет е на мнение, че вече е време да се използва геоинженерство.
Климатологът от същия университет проф. Стивън Шнайдер пък, който в миналото беше против идеята за геоинженерство на климата, сега смята, че тя е по-малката от две злини и че вече се налага да се изпробват геоинженерни проекти в голям мащаб.
Един от вариантите е в атмосферата да се инжектират водни пари. Това ще доведе до образуване на облаци над морето и ще повиши количеството на отразената слънчева светлина. Морската вода би могла да се атомизира, за да създаде малки водни капки, които ще предизвикат появата на ниски облаци над морските райони.
Друга геоинженерна идея е морските площи, в които има недостиг на фитопланктон, да се обогатят с железни соли. Това би стимулирало развитието на микроскопичните морски растения, които поглъщат СО2. В този случай обаче не се знае дали фитопланктонът ще потъне, като извади въглеродния диоксид от циркулацията, или ще бъде изяден от рибите и в крайна сметка ще го върне в атмосферата.
Предлага се и още една идея, при която се смесват водните пластове. За целта ще се построят гигантски тръби, по които повърхностните води, съдържащи разтворен СО2, ще бъдат "блокирани" на по-голяма дълбочина. Критиците на тази идея обаче се опасяват, че складираният надълбоко въглерод може да се издигне на повърхността.
