1. Начало
  2. Новини
  3. Растителна защита
  4. Градушка остави 330 души без хляб

Градушка остави 330 души без хляб

Не можем да изхраним децата си, плачат тютюнджии

 

"Първата градушка падна в неделя. Никой не си е помислял, че ще ни се случи тази трагедия. Дори се зарадвахме на дъжда, че от него тютюнът расте по-бързо", спомня си Анушка Коибишева. Но изведнъж започнал да пада град като орех. Огромни парчета с неправилна форма, с нещо като бодли по тях. Цял час трае бурята. Най-тежките 60 минути за местните хора. Стихията ги смразява. "Отнесе всичко. Бяхме ни живи, ни умрели", клати глава старец, седнал на мегдана. Тези с по-слабите нерви не издържали. Едни се разплакали, други си скубели косите. Трети хукнали към нивите си.

"Вървяхме из полето като из лунен пейзаж. Бяхме обезумели. Гледката разплака и мен. Счупени стебла, от листата нямаше и следа", разказва Анушка. От нейните 4 дка били унищожени 3,5 дка. Жената обаче пресметнала, че от оцелелия половин декар ще си покрие поне разходите. Но сметките на нея и на нейните съселяни излезли криви. Природата пак се стоварила с всичка сила върху селото само 5 дни след първата градушка.

"Отиде и малкото, дето бе спасено. Тази година селото ни само сади, а няма да набере нищо", жалват се селяните. Шестмесечният им труд е отишъл на вятъра. Правенето на лехи, засаждането, поливането, копаенето, торенето и очакванията на местните са удавени в пороя. Те сега си повтарят поговорката "Много хубаво не е на хубаво". Тази година нещата вървели добре. Очите им били все в хубавия тютюн. Радвали му се като деца. Но изглежда прекалили. "Природата ни наказа. Грешни сме много човеците. Навсякъде лошотии се случват - самолети се удрят, наводнения, градушки", реди философски старецът, все така седнал на припек. Тези край него допълват, че никога времето не е било толкова срещу тях. Един ден слънце, на следващия - дъжд, пак слънце, пак дъжд, а накрая и градушката. От многото дъждове земята мирише отдолу на тиня, обяснява млада жена.

Анушка още не може да повярва, че нещастието се е случило. Всеки ден ходи до нивата си с надеждата, че ще намери всичко така, както е било преди градушката. Сяда насред остатъците от тютюна и тихо плаче. Оглежда стебло след стебло, но картината е мрачна. "Листата са пробити като от куршуми. Други са пожълтели от болестите. Чакам да стане чудо и да заваря тук високите над метър стебла, но уви", реди през сълзи жената. Чудото така и не се случва.

След трагедията към селото се запътили общински специалисти, агрономи, експерти на фирмите, които изкупуват тютюна и имат сключени договори с местните производители. Огледали пораженията, цъкали с език, дали съвети на хората да третират с препарати очуканите корени и си заминали. "Както дойдоха, така си и тръгнаха. Оставиха ни сами. Откъде пари за препарати? А и каква е гаранцията, че нещо все пак ще наберем? Отиде хлябът на децата ни", вайкат се хората в с. Скребатно.

Нито един тютюнджия не е застраховал нивата си. Парите тук са кът. Стигат колкото за насъщния, за сметките за телефон и ток и свършват. Трудно е да се отделят средства за застраховки. Пък и българинът все си вика: "Точно на мен няма да се случи." Но белята в Скребатно стана. Сега всички се гневят на себе си, че не са прежалили по някой и друг лев, та да платят на някоя застрахователна компания.

"Общинският кмет ни каза, че е нищожен шансът да ни отпусне някакво обезщетение държавата. То и държавата ни е една! А сме малко село, по 300 лева да дадат на семейство, колкото разходите да покрием", надява се Сузана Пидева. "Има и други пострадали села в други краища на страната, не сме само ние. Няма да видим пари от държавата", отрезвява хората Силвия Газиева. Селяните се кълнат, че ако ги обезщетят, догодина до един ще отидат в Гоце Делчев и ще застраховат нивите си. Каквото и да им струва. "Лошото е, че сме бедни. Иначе ще броим левчета за застраховки всяка година", споделят хората. "Горе главите. Няма да легнем да умираме, я! Ако селото ни бе на равно място, а не на баир, пороят щеше да ни удави. А ни се размина", опитва се да повдигне духа на своите съселяни млад мъж. Думите му се разливат по планинските чукари и не стигат до ушите на околните. В тях още бучи градушката./standartnews.com

AGRO.BG

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.