Киселинен дъжд удари 70% от реколтата в региона
"Не помня година като тази. Да останем без грозде", реди тъжно 78-годишният Васил Янев. До него на пейката са насядали още петима мъже. Всички имат десетки декари лозя с изключение на Георги Котев. Той заболял преди няколко години и се отказал от имотите си. "Но в двора на къщата имам лозница. Няма нищо и по нея. Единствено под терасата са се спасили няколко чепки. Там дъждът не е могъл да ги умори", обяснява Котев. Съселяните му са отчаяни. Не знаят за кое повече да се ядосват. За пропиления труд по лозята или за липсата на хубаво вино през зимата. Някои от мъжете признават, че плакали като малки деца, когато видели изсъхналите гроздове. "Как да сдържим сълзите си? Гледаме го като бебе а накрая нищо. 30 дка ни е лозето, а ще наберем съвсем малко грозде", ядосват се Димитър и Иван Михови. Лозарите уточняват, че при добра година от декар набират между 800 кг и тон, а при голям берекет може и до 1,5 т грозде да се роди. "А сега от 18 дка ще откъсна толкова, колкото да напълня една бъчва. Поразията е жестока. Моето лозе го бях оплевил и нищо не оцеля. Тези, които бяха обрасли с шума, извадиха късмет. Там дъждът не нанесе такива поразии. Шумата спаси гроздето", обяснява Георги Гайдов. Той е категоричен, че гроздето няма да стигне за комка на семейството му, камо ли за чудното вино. В тежка ситуация са и двамата бизнесмени Красимир Илиев и Бойко Джалев. Преди 4 години те засадили 100 дка лозя с мерло и каберне над селото. Работят с много желание, искат да се наложат на пазара. Но няма година, в която природата да не удари лозята им. "Вече взех решение. Ще вдигнем 8-метров метален кръст в местността Скалите над всички имоти. Дано така защитим селото от злини и природни бедствия", разказва Илиев, който е завършил Духовната академия. Кръстът вече се сглобява в леярна в петричкото село Марикостиново. До края на тази година ще бъде монтиран, за да е берекетлия следващата 2005 година. "Миналата година купихме от местните лозари над 50 тона грозде. Преработихме го и пуснахме вино с нашата марка - "Илинденско мерло". Сега не знам откъде ще търсим продукция. В целия регион реколтата е слаба", жалва се съдружникът на Илиев Бойко Джалев.
Местните хора се притесняват и за друго. С какво ще почерпят в зимните дни туристите които посещават селото им. "То няма да има вино за нас, да не говорим за гостите ни. Ще се изложим, защото със слизането от автобуса чужденците питат веднага за червено или бяло вино", споделят селяните. "Ще страдат и те, не само ние. На кой не му се пийва от еликсира в студа?", питат Тодор и Александър Гайдови. Но не се предават. Вярват, че след лошите години идва ред на плодородните. Та нали за тукашните хора се знае отдавна, че са като кромида. Колкото повече го газя, толкова повече глава връзва./standartnews.com
