При палежите на стърнища се унищожава хумусът, който е изключително важен фактор за плодородието на почвата.
Паленето на стърнищата е вреда, а не помощ за почвата, категорични са специалистите от сектор "Земи, почви и земни недра" в РИОСВ – Плевен. Освен това не е променяна или отменяна категоричната забрана за палене на нискостеблена растителност или стърнища, припомнят от полицията. При забелязан пожар в житни масиви, гражданите са длъжни да предприемат мерки за незабавно съобщаване в най-близката районна служба "Пожарна и аварийна безопасност" в Плевенска област или на тел. 160 за точното му място.Въпреки всички забрани, обаче, всяко лято, след жътва, често прилагана практика в Плевенско е паленето на стърнищата. Целта е по-лесно извършване на дълбоката оран след прибирането на реколтата, оправдават се стопаните. От миналото битува заблудата, че чрез изгарянето на стърнищата се спомага за дообработка на почвата за сеитба и че пепелта играе ролята на тор. Подобно разбиране, обаче, е неправилно, защото на практика почвата се уврежда от пожарите и се разрушава нейната структура, обясняват от РИОСВ.
Защо не трябва да се палят стърнищата?
Най-горният почвен слой, в който се развиват растенията и който се уврежда при паленето на стърнищата, се е създал и натрупал вследствие на сложни процеси в продължение на много години. При палежите на стърнища се унищожава хумусът, който е изключително важен фактор за плодородието на почвата. При естественото му разлагане в почвата се освобождават необходимите за растенията хранителни вещества. Този естествен процес е изключително бавен. Необходими са стотици години за обогатяване на почвата с достатъчни количества хумус. За създаването на 1 сантиметър хумус са необходими над 100 години.
При пожар, от високата температура и изгарянето на полезната микрофлора и фауна, почвената структура се разгражда до 10 сантиметра. Така най-горният слой на почвата се разпрашва и ерозира.
Друга негативна последица за околната среда от паленето на стърнищата са големите загуби на кислород във въздуха. В опожарените територии рязко намалява водният запас на повърхностния почвен слой.
С паленето на стърнищата се унищожават много микро- и макроелементи, които подпомагат почвообразуващия процес и са полезни за плодородието на почвата.
Понякога, вследствие на паленето на стърнищата, възникват по-големи пожари, при които изгарят лесозащитните пояси, отделни дървета, дори и цели горски масиви. Унищожават се гнезда на много птици, унищожават се хралупи.
По този начин биоразнообразието в засегнатите от пожарите райони рязко се нарушава.
През периода август-септември, когато най-често се палят стърнищата, РИОСВ – Плевен реализира поредица от превантивни и контролни действия. В Плевенска област съвместно с РСПАБ при РДВР - Плевен, се извършват съвместни проверки.
Подготвена е специална брошура, която ще се разпространява в общините и кметствата от Плевенска и Ловешка област, с цел информиране какви са вредите от паленето на стърнищата за почвите./posredniknews.com
