Засега никой не се наема да обобщи щетите от лошото време
Британските фермери са изправени пред опасността да приберат най-лошата реколта в историята заради пороите, които се изляха над острова през август. Освен със слаб добив земеделците ще трябва да се справят и с конкурентно ниските цени на вносните стоки, тъй като годината за чуждите фермери е била далеч по-добра.
По данни на британския метеорологичен институт този август е бил най-влажният в досегашната история на института, започнал работа през 1961 г. Последният "рекорд" е поставен през 1992 г., когато през осмия месец са отчетени валежи от 127.7 мм/кв.м. Само до момента количеството им на Острова е 121.2 мм/кв.м. "Това определено е най-мокрият август. В много райони обемът валежи е надхвърлил обичайните поне два пъти", казва Доминик Уулат, говорител на института.
В същото време от синдиката на фермерите допълват, че близо половината от пшеницата все още не е прибрана, докато през 2003 година по това време вече е била в силозите. Надеждата, че с високи цени фермерите ще компенсират лошата си реколта, също е минимална. Причината е, че Украйна, която през 2003 година имаше доста слаба година, отново изнася, а и добивите в Германия и Франция са добри.
В момента цената на пшеницата е около 60 лири за тон на фона на 120 лири през миналата година. Пшеницата за мелене добавя по 10 лири премия в зависимост от качеството си, но то пада с удължаването на срока на жътвата. Така зърното, което би трябвало да отиде за мелене и хляб, ще бъде пренасочено към животновъдните ферми. Неволите на фермерите нарастват още повече и от факта, че трябва да отделят съществени средства за изсушаване на вече прибраното зърно.
По думите на Пол Ибът от синдиката на фермерите всяка година се прибират 25 млн. тона пшеница, ечемик, рапица, боб и грах. "Хората забравят колко много работа е това, дори без да се отчитат климатичните условия", казва той. Ибът отбелязва, че през август се събират 25 работни дни, а тази година фермерите са "загубили" 60 на сто от тях.
Според него следващите 2 седмици ще бъдат фатални. Ако времето не се оправи, фермерите може да решат, че не си струва да прибират реколтата. По думите на Пол Темпъл, вицепрезидент на синдиката, това е напълно възможно, тъй като не само август, но и юли е бил прекалено влажен и реколтата вече е загнила.
В изказване за Би Би Си Темпъл твърди, че едва 21% от пшеницата е прибрана, което е най-слабият резултат от 10 години насам. Освен това 40-50 на сто от рапицата в североизточна Англия ще бъде оставена на полето, тъй като разходите за прибирането и изсушаването й ще надвишат неколкократно приходите от продажбата й.
Трагично е и положението в Шотландия, където пороите на практика са унищожили цялата реколта. Изданието мрачно прогнозира, че Великобритания, която все още е третият по големина производител на пшеница в Европа, ще трябва да разчита за хляба си на внос. Засега никой не се наема да обобщи щетите от лошото време.
Последиците от пороите няма да се ограничат само с тази година, а ще се усещат до 2006 г. Проблемът е не само в сериозните разходи по подготовката на полетата на нови посеви, но и в промяната на цялостните планове за засаждане и посяване, разчетени за няколко години напред с оглед да обещанията за сухо време./в. Дневник
