Птичият грип не може да се предава от човек на човек, въпреки че това вероятно се е случвало. Засега вирусът не е добил тази мощ, независимо от зловещите прогнози. Ако обаче човек заболее, рискът да умре е висок.
От началото на епидемията през 1997 година досега са били заразени над 200 души. От тях са умрели 92-ма. За сравнение - всяка година от обичайния сезонен грип в света заболяват между 3 и 5 млн. души, от които, според данните на СЗО, умират между 250000 и 500000 души.
На фона на над 140 милиона птици, които умряха, епидемия от птичи грип сред хората няма, а страховете са силно преувеличени.
Причина за паниката вероятно е високата смъртност от тази напаст. Половината от заразените с птичия вирус хора в Югоизточна Азия умряха. Това обаче е по-скоро изключение, типично за този район на света.
Най-засегнати от птичия грип се оказаха Китай, Виетнам, Индонезия, Япония, Лаос, Южна Корея и Тайланд, където имаше 63 смъртни случая. Оттам вирусът се прехвърли в Русия, засегна Румъния и Хърватия и Турция. През февруари 2006 година той се пренесе към България, Италия, Гърция, Австрия, Словения и Босна, които съобщиха за умрели лебеди.
Общо 27 страни в света са засегнати от птичи грип. Само в 6 от тях има заболели хора. От всички европейски страни само във Франция е регистриран взрив сред домашни птици. Във всички други райони на Европа болестта е по прелетните птици.
Единствено в Югоизточна Азия и Турция заразата отне човешки живот. В Турция от 20 заразени с птичи грип четирима умряха. Това накара учените да направят паралел с начина на заразяване и разпространение на вируса с азиатската епидемия - всички болни са били в близък контакт с пернатите и са пренебрегнали елементарни хигиенни изисквания. Турските деца целували болните пилета в човките, пипали и галили мъртвите домашни любимци, което според специалисти е причина за заразяването и смъртта им.
H5N1 е поредният животински вирус, който пробва да пробие видовата бариера и да се прехвърли върху хората. Никой обаче не може да прогнозира дали това въобще ще се случи.
Прогнози за смъртоносни епидемии има винаги при появата на нов вирус. Примери за това са ТОРС, хеморагичната треска Марбург, вирусът на Ебола.
През последните 25 години от животните към човек са преминали 38 болести. Над 1407 болестотворни причинителя - вируси, бактерии, протозои и гъбички, могат да поразят човек. От тях 58 процента са с животински произход.
Повече от 177 от тези агресори се появяват периодично, но не добиват мощ да причинят мащабни епидемии. Досега нито един от тези причинители на болести не се е прехвърлил трайно от животинските видове към човек и чрез различни мутации не е "създал" нов смъртоносен щам.
Единственото спасение от тази напаст е заразата да се ограничи само в животинския свят, категорични са специалистите./monitor.bg
