Напоследък у нас отново се заговори за болестта "луда крава".
Поводът са допуснати груби нарушения от страна на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) по контрола върху закланите животни и установяване безопасността на добитото от тях месо. Става дума за задължителния мониторинг, който се осъществява в цяла Европа, за да не се допусне за консумация на месо от заразени с причинителя на болестта "луда крава" животни.
За първи път заболяването е наблюдавано през 1982 г. от ветеринарни лекари във Великобритания, българските специалисти- членове на епизоотична комисия към тогавашното Държавно обединение Ветеринарно дело още през 1991 г. единодушно наложиха забрана върху вноса на месо и карантия както от Англия, така и от цяла Западна Европа. Решението бе мотивирано преди всичко от грижата за здравето на хората. Ексминистрите Георги Танев и Васил Чичибаба с две свои заповеди вдигнаха забраната за внос на месо и субпродукти от някои евродържави. А в края на януари 1995 г. е подменен тенденциозно и съставът на епизоотичната комисия. Върху новата комисия се упражнява натиск да преразгледа забраната, наложена от предшестващия я състав. Чест прави на българските ветеринари, че преобладаващата част от членовете на новата комисия не се поддават на този натиск и забраната остава. Затова становището на комисията повече не се изисква.
През 2001 г. директорът на НВМС дава разрешение за внос на 1000 тона трупно брашно от Холандия. Вносът се реализира на партиди от по 100-150 тона, доказателство за което са надлежно платените митнически такси на нашата граница.
Така или иначе, внасянето на рискови продукти е факт, известен и на НВМС и на здравното министерство. Затова е съвсем естествено вниманието към мониторинга за откриване на заразени с "луда крава" животни да бъде максимално заострено и той да се осъществява по най-строг и прецизен начин. Точно това не е направила Националната ветеринарномедицинска служба, като е допуснала месеци наред такъв мониторинг да не се осъществява или да се провежда с нерегистриран нито у нас нито в Европейския съюз скринингов диагностичен тест. А това е не само грубо професионално, но и престъпно нарушение. То може да има непредвидими тежки здравни последици, както и да дискредитира експорта на страната.
На заседание на Комисията по земеделието и горите при Народното събрание в края на октомври, председателят на комисията Пламен Моллов, многократно подчертаваше, че най-важно е да се изясни дали в България съществува риск от поява на болестта "луда крава". Но не пожела да изслуша фактите докрай с аргумента, че ги знае, но не позволява да се излагат пред присъстващите в залата журналисти. Ако има нещо, чието оповестяване би дискредитирало експортните интереси на фирмите, това е проваленият мониторинг. Той се прави във всички страни, в които здравето на хората е поставено пред комерсиалните интереси./monitor.bg
