Над 60 коня дефилираха в Южния парк в София
Малки и големи се събраха на 18 октомври в Южния парк в столицата за мащабно събитие, посветено на 75-годишнината на три знакови български породи коне – Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон. Зад съхраняването им стоят общите усилия на собственици, развъдчици,
Гости от пет държави уважиха празника, а Националната асоциация по коневъдство представи историята на българската селекция при конете. В програмата участваха над 60 коня, а конният ескадрон в София впечатли публиката с атрактивен каросел. Събитието включваше още награждаване на коневъди, представяне на етнооблекла и музикални изпълнения.
д-р Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репро-дукция в животновъдството
Държавата търси решения за развитието на коневъдството
Коневъдството и конният спорт в България се нуждаят от подкрепа, а държавата търси възможности за съхраняване и развитие на традиционния за страната сектор. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев по повод годишнината.
Въпреки историческите постижения на България в конното дело, състоянието на бранша и конния спорт днес не е задоволително. По думите му с помощта на държавата трябва да се търсят възможности за възраждане на този традиционен за страната сектор.
Държавните конни заводи също са изправени пред редица трудности, сред които недостигът на работна ръка и остарялата материална база. Освен прякото подпомагане за съхраняване на генетичните ресурси Министерството на земеделието и храните си поставя за цел да запази тези обекти и като част от културното наследство на България.
В тази връзка се работи по инициатива съвместно с Министерството на културата за цялостното съхраняване на един от обектите и придобиването на подходящ статут, който да позволи възстановяването на сградите. На територията му се намират археологически резерват, природни забележителности и резиденцията на първия български княз Александър I Батенберг.
„Не мога да кажа, че е в цветущо състояние, но имаме идея как наистина да развиваме това място и тази част от нашата история“, посочи заместник-министърът.
Трите български породи са застрашени от изчезване
75 години конно дело в България са повод за равносметка и признание към поколенията специалисти и коневъди, допринесли за развитието на сектора. Това заяви д-р Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).
По думите му зад тази история стоят усилията на много коневъди и хиполози, работили за съхраняването и развитието на конните породи в България. Той определи като успешен и форума, организиран от Националната асоциация по коневъдство, в който участват специалисти от пет държави.
Международното сътрудничество има съществено значение за опазването на генетичните ресурси. Чрез обмен на опит и генетичен материал специалистите от различни страни работят за съхраняването на малките и уникални местни популации, така че те да продължат развитието си и в бъдеще.
Тревожен остава статутът на трите местни породи коне, които са застрашени от изчезване. По данни, представени от д-р Йорданов, всяка от тях е с популация под 300 животни.
Според него държавата има важна роля в процеса по съхраняването им, но водещата инициатива трябва да бъде поета от развъдните организации и техните членове – хората, които непосредствено се грижат за животните и работят за продължаването на породите.
Самата отдаденост на коневъдите обаче не е достатъчна. Необходима е и целенасочена политика, която да осигури устойчиво развитие и дългосрочна защита на местните породи. За това са нужни институционален диалог и съвместни действия между държавата и развъдните организации.
Съхраняването на българските породи коне е отговорност, която изисква не само лична ангажираност, но и последователни мерки в защита на националното генетично богатство.
Коринт – надежда за бъдещето на Източнобългарския кон
Сред отличените коневъди на събитието е ветеринарният лекар д-р Красимира Иванова. Тя отглежда жребеца Коринт от породата Източнобългарски кон и се надява той да бъде одобрен за жребец-производител.
Д-р Иванова съчетава професионалните си познания по ветеринарна медицина с личната си отдаденост на коневъдството. Коринт е с добро родословие, а голямата ѝ надежда е един ден да види неговото потомство.
По думите ѝ Източнобългарската порода се нуждае от целенасочени усилия за съхраняването си. Все повече хора се посвещават на тази кауза, като влагат време, средства и постоянство в отглеждането на животните.
„Източнобългарската порода е застрашена. Хора като мен, които за моя радост ставаме все повече, се опитваме да я съхраним. Влагаме всичките си усилия и средства в отглеждането на тези прекрасни животни“, споделя д-р Иванова. Сред отличените коневъди на събитието е ветеринарният лекар д-р Красимира Иванова
Отглеждането на жребец изисква не само знания и опит, но и умения за работа с животното. Според нея стопанинът трябва да притежава лидерски качества и да умее да налага авторитет, за да поддържа контрол и дисциплина.
Грижата за конете е свързана и със значителни разходи. Животните се хранят със специализирани фуражи, а стопаните осигуряват необходимите количества сено и слама. Ежедневните дейности включват хранене три пъти на ден и почистване два пъти дневно. Осигурено е и нощно наблюдение, за да се реагира своевременно при евентуален проблем.
„Ние сме ангажирани с тях 24 часа в денонощието, 365 дни в годината“, подчертава д-р Красимира Иванова.
Според нея най-важните качества за всеки, който тепърва иска да се занимава с коневъдство, са упоритостта и постоянството. Необходими са и достатъчно финансови средства, тъй като отглеждането на коне изисква непрекъснати грижи и сериозен ресурс.
Милано – младият жребец с потенциал за Плевенската порода
Сред наградените е и младият Симеон Димитров, който развъжда плевенски коне. Един от тях е тригодишният жребец Милано, от когото се очаква да даде начало на ново поколение представители на породата.
Грижите за конете изискват постоянство, внимание и всеотдайност, споделя Симеон Димитров. Въпреки младата си възраст Милано вече показва добри качества, а очакванията са през следващата година да се включи в спортния календар на Българската федерация по конен спорт.
За тригодишния жребец събитието е първото излизане извън базата. Макар всичко да е ново за него, той се държи спокойно и показва добър характер.
Младият коневъд от Плевен отглежда още няколко коня от плевенската порода в конна база „Криптон“, където се развиват и спортни коне от други породи. Дейностите обхващат както подготовка за прескачане на препятствия, така и любителска езда.
Сред наградените е и младият Симеон Димитров, който развъжда плевенски коне
Интересът на Симеон към конете започва още в детството, първоначално с Дунавската порода, а по-късно се насочва и към конния спорт. Срещата му с жребеца Йошка го вдъхновява да се посвети на развъждането на плевенски коне. Днес той се грижи за три кобили и майки, както и за два жребеца – Милано и Йошка.
За развитието на породата ключово значение има сътрудничеството с Националната асоциация по коневъдство. Чрез съвместна работа се планира развъждането и се подбират подходящите жребци за заплождане на кобилите, така че да се постигат възможно най-добри качества на бъдещото поколение.
Симеон Димитров припомня, че Плевенската и Дунавската порода са създадени в бившия конезавод „Клементина“ край Плевен. Днес конезаводът вече не съществува, а съхраняването и развитието на тези български породи зависят до голяма степен от усилията на отделни коневъди и от сътрудничеството им с браншовите организации.
Дунавският кон – любов, която струва скъпо
Николай Николов от елинпелинското село Столник отглежда три кобили от породата Дунавски кон. Вече близо 40 години любовта към тези животни го мотивира да продължава да се грижи за тях, въпреки че определя това занимание като скъпо хоби без материална изгода.
Дунавският кон е създаден като впрегатна порода, но днес Николай Николов отглежда своите животни предимно за удоволствие. Впряга ги рядко, а основната му мотивация е любовта към конете и желанието да съхрани породата.
Интересът му към дунавските коне започва още в детството, когато дядо му отглеждал такъв кон. По-късно баща му купува първото магаре, а постепенно семейството се насочва и към конете. Така заниманието се превръща в дългогодишна страст, която продължава и до днес.
Николов подчертава, че подкрепата на развъдната асоциация е от съществено значение за съществуването на породата. По думите му популацията е малка, като предполага, че в България има около 150 кобили, но не е сигурен в точната бройка.
За него отглеждането на дунавски коне е преди всичко въпрос на любов, а не на икономическа изгода.
„Един харч повече. Това е ползата за мен“, казва с усмивка Николай Николов. Той не крие, че това е скъпо хоби, но въпреки разходите продължава да се грижи за животните си.
Николай Николов от елинпелинското село Столник отглежда три кобили от породата Дунавски кон
Според него държавата може да допринесе за опазването на породата чрез повече изложения, демонстрации и публични представяния. Така повече хора ще имат възможност да се запознаят с Дунавския кон, а собствениците ще бъдат насърчени да продължат да го отглеждат.
Николов припомня, че преди около две години са се провеждали изложения, но впоследствие породата е останала на заден план. Надеждата му е тези инициативи да бъдат възстановени, за да се представят повече коне и да се привлече интересът на нови почитатели.
Сред предизвикателствата той посочва и конкуренцията между собствениците, макар че хората, които споделят тази страст, поддържат връзка помежду си.
Днес Николай Николов продължава да се грижи за трите си кобили, две от които се казват Райза и Мейза. За него най-важното е породата да се съхрани и да получи заслуженото внимание, така че и следващите поколения да могат да се докоснат до тези коне.
Светослава и Рила – тандем, изграден с доверие
Демонстрацията на конната полиция предизвика овации сред публиката. Истинска звезда в изпълнението беше Светослава Семкова със своята кобила Рила. Двете показаха отлична синхронизация, доверие и впечатляваща взаимовръзка, изграждана с години съвместна работа.
Рила е на девет години, а Светослава работи с нея от близо осем. Зад лекотата, с която кобилата изпълнява командите, стоят постоянни тренировки, търпение и много любов.
„Всичко е въпрос на работа в тандем. Не със сила, а с много внимание, упоритост и повторения. Всичко се случва с много любов“, споделя Светослава Семкова.
Доверието между двете е в основата на сложните упражнения, които демонстрират пред публика. Рила реагира на командите на своя партньор и изпълнява движенията с лекота. Връзката им е толкова силна, че кобилата не само следва указанията, но и пази своята ездачка.
Въпреки атрактивните демонстрации работата на конната полиция изисква много повече от умения за езда. Необходими са постоянство, увереност и способност да се разбира поведението на животното. Както хората, така и конете имат своите добри и лоши дни, затова подходът трябва да бъде съобразен с техните реакции и състояние.
В момента съставът на конната полиция в София наброява около 18 души. По думите на Светослава Семкова желаещите да се посветят на тази работа не са много, но младите попълнения дават надежда за бъдещето на звеното.
Конният ескадрон в София впечатли публиката с атрактивен каросел
Освен професионалното си значение конете имат и друга важна роля – да създават положителни емоции и да доближават хората до животните. Особено силно е въздействието им върху децата, които често проявяват любопитство и възхищение при срещата си с тях.
Светослава Семкова се възползва от всяка възможност да насърчи хората да общуват с конете и да усетят тяхната топлина и доброта. Защото зад впечатляващите демонстрации стои не само професионална подготовка, но и връзка, изградена с доверие, търпение и обич.
Конната полиция – професия, която изисква отношение към животните
Михаил Михайлов, началник на конния ескадрон в София, определи като чест и удоволствие възможността да бъде сред колегите си по време на демонстрацията. По думите му подобни събития показват професионализма и усилията, които служителите полагат всеки ден.
В момента конната полиция в София е съставена от 18 души. Екипът има възможност да се разшири, като към него могат да се присъединят кандидати с желание за работа с коне и подходящо отношение към животните.
„Най-важното е да има отношение към животното. Конете усещат енергията на човека. Дори някой да няма необходимите умения в началото, впоследствие може да се научи. Важно е да има желание и да иска да се занимава с тази работа“, обясни Михаил Михайлов.
Конната полиция има своето специфично място в охраната на обществения ред. Служителите патрулират в паркове и на труднодостъпни места, където обикновените полицейски патрули не могат да достигнат лесно. Според Михайлов присъствието им е ефективно, а отношението на гражданите към конните полицаи често е положително.
Зад добрата работа на екипа стои и специалната връзка между служителя и неговия кон. За изхранването и почистването на животните се грижи персонал, но всеки полицай има зачислен кон, с който работи постоянно.
„Всеки си има зачислен кон, за който се грижи и с който работи като с партньор в живота“, подчерта началникът на конния ескадрон.
Съхраняването на българските породи коне зависи от общите усилия на държавата, развъдните организации и хората, които продължават да се грижат за тях. Юбилейното събитие в София показа не само богатата история на българското коневъдство, но и личната отдаденост, без която тази традиция трудно би имала бъдеще.
Репортаж на Анета Божидарова
