Чипровските килими и дарования по света и у нас

Чипровските деца са най-силни в природното боядисване и тъкачество

Народният творчески гений на  Чипровци ще бъде представен чрез детско пано  в предстоящата изложба „Символи на българската идентичност“ в Шанхай. До края на месеца предстои и участие на старите тъкачки на Чипровци на Фестивала на килимите в Котел.
Изложбата в Шанхай ще бъде в сградата на Градската библиотека, която събира по 20-30 000 посетители дневно и градът е облепен с множество плакати за очакваното събитие. Свои пана с традиционни мотиви ще представят и деца от  Севлиево и Куртово Конаре.

Организатор е международната фондация „Духовно огледало“. Чипровските деца са най-силни в природното боядисване  и тъкачество. Особено след откриването на Кръжока по природно багрене и опитното поле за изчезнали растения.  Директорката Светлана Тренчева също заминава за Шанхай и сама седна пред стана за да покаже, че още от първи клас децата подхващат нишката на Чипровския килим. За 20 години обаче   възпитаниците на школото са намалели от 700 на 70. И това си е българска тема, коментират чипровци.

Основател на кръжока по природно багрене в училището е бившият му  директор Никола Николов, който и в опитното поле, и в собствения  си дом експериментира с нови багрилни растения, които сега внасяме от Изтока. Брош, кървавиче, форзиция, сърпица, акация, жозефин  – всяко растение дава свой характерен цвят, който някои от жените използват без никаква химия. И за всяко едно Никола Николов разказва легенда. Например Александър Македонски печели битката срещу персите като задължава войниците си да се намажат с кафяво-кървавия  цвят на броша, като че са ранени. Врагът ги подценява и битката е спечелена.

Повечето от багрилните растения, които Никола Николов показа в двора си, са се срещали в изобилие по Чипровския регион, като например шафранът. За това свидетелстват регистри от Старата Румънска митница: „Перо от Чипровци прекара през митницата еди-колко си шафран...“.Сгъстената хубост от багрилата може да   се види в мотивите на Чипровските килими. Днес Китай ги изучава по-старателно и от нас самите, а ние сме длъжни да ги  опазим. „Всичко може да се пренесе“, но търпението на чипровската жена пред стана, скрепено с родова памет и порядък, е нещо, което прави килимите ни „лични“. Най-много тежат на мястото си. Вертикални станове има и в други градове, например във Велинград, но Чипровският килим е несравним“, убедена е Йорданка Йосифова, една от старите килимарки в града. Тя също   е работила в училището при основаването на кръжока и е предала умението на много от децата и жените на Чипровци.                                                                        

Автор: Ваня Манолова

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар