По-малко обработки, повече съхранена влага
Александър Сотиров се занимава професионално със зърнопроизводство от 2015 г., но земеделието е семейна традиция, започнала още през 2003 г. Днес стопанството обработва около 6000 дка земя в района на Айтос, като основните култури са пшеница, слънчоглед и рапица. В стремежа си да подобри сеитбооборота Сотиров постепенно включва и по-разнообразни култури като лен, кориандър и леща, а бобовите растения са част от стратегията му за подобряване на почвеното плодородие.
Сухият климат в региона е сред основните фактори, които го насочват към промяна на технологиите. През последните години стопанството постепенно преминава от конвенционални към консервационни практики. В част от полетата се прилага директна сеитба, а в други – вертикална почвообработка, която ограничава уплътняването, подпомага управлението на растителните остатъци и позволява по-дълго съхраняване на влагата в почвата. Опитите с покривни култури са преустановени заради недостатъчните валежи в подходящите периоди за тяхното развитие.
Ползите от консервационното земеделие според Сотиров се натрупват постепенно и стават по-видими след няколко години. Подобрява се структурата и биологичната активност на почвата, а в сухи години по-доброто съхранение на влагата има съществено значение за развитието на посевите. Наред с предимствата обаче се появяват и предизвикателства, сред които по-силното заплевеляване след няколко години прилагане на системата.
Предизвикателство за стопанството остават и ограничените складови мощности. При капацитет от около 1000 тона в основната база и приблизително наполовина по-малко във втората, част от продукцията се налага да бъде реализирана още по време на жътвата. По-високите производствени разходи и необходимостта от оборотен капитал допълнително ограничават възможността зърното да бъде съхранявано до по-благоприятен момент за продажба.
Успоредно с технологиите за обработка на почвата Сотиров инвестира и в по-прецизно управление на растителната защита. В стопанството се използват метеорологична станция и специализиран софтуер, който анализира условията и прогнозира риска от развитие на болести и неприятели. Така решенията за третиране се вземат според конкретната ситуация – дали изобщо е необходимо пръскане, какъв продукт да бъде използван и в какво количество. Подходът е част от прилагането на интегрирана растителна защита и позволява едновременно да се оптимизират разходите и да се ограничи ненужната употреба на препарати.
