България е сред лидерите в Европа по ръст на биоплощите - подпомагането е основен двигател, но не трябва да е единствената цел
Д-р Апостолов, ако трябва да опишете хората, които са истински привърженици на биологичните продукти – какви са те?
Ако говорим за потребителите, това обикновено е една доста образована група хора. Те четат много, интересуват се, разглеждат етикетите и умеят да правят информиран избор какво да купят.
Тоест, хора, които държат на здравословното хранене?
Не само. Много често това са хора, които освен от здравословния ефект, се интересуват и от въздействието върху околната среда – как е произведен даден продукт, какво е влиянието върху природата.
Радвам се, че стават все повече хората, които се интересуват не само от собственото си здраве, но и от по-широкия екологичен ефект.
Но ние, потребителите, често сме объркани. Навсякъде виждаме етикети от типа „еко“, „от баба“, „от чист район“, „натурално“, „био“. Не е ли подвеждащо това?
Абсолютно подвеждащо е. Единствената система, която наистина гарантира допълнителен контрол, анализи и спазване на правилата, е сертифицираното биопроизводство. Всичко останало много често е просто маркетингов трик.
Какви са тенденциите? Увеличават ли се площите, обработвани по биологичен начин – както в Европа, така и у нас?
След ковид кризата имаше много сериозен ръст в търсенето на биопродукти и съответно – увеличение на производителите. След войната в Украйна и икономическите сътресения настъпи известна стагнация.
Но от 2024 година отново се наблюдава подем – увеличават се както сертифицираните ферми и площи, така и потреблението. При това сега ръстът вече не е само заради по-високите цени, а заради реално увеличени продажби и обеми.
А България къде е в тази картина?
България показва изключително устойчив ръст през последните три години. Имаме увеличение от около 35% годишно.
Това ни нарежда къде?
В топ 10 в Европа. А миналата година дори бяхме на първо място сред всички европейски държави по процент на нарастване на площите за биоземеделие спрямо общата обработваема земя.
Но по общ процент биоплощи все още не сме сред лидерите?
Не. В момента имаме около 6% от обработваемата земя.
За сравнение – Австрия е лидер с около 25%, а скоро вероятно ще премине 30%. Чехия, например, е около 15%.
Но когато започвахме преди 30 години, в Швейцария имаше около 150 000 хектара сертифицирани площи. Днес България вече има повече сертифицирани земи от Швейцария.
Как си обяснявате този ръст?
На първо място – подпомагането. Това е основният двигател в много случаи.
На второ място е нарасналото търсене. Вече има компании, които изкупуват биопродукти в България, има и преработватели.
Една от най-големите български компании за биопродукти, например, търси български овес, но засега няма достатъчно производители и се налага да внасят.
При животновъдството как стоят нещата? Има ли достатъчно биологично мляко?
Не. На много известни марки не им достига биомляко.
А проблемът при животновъдството е по-сложен. То е много по-тежък сектор – има сериозни изисквания, нужни са инвестиции, хигиенни условия, торови ями, оборудване.
А как стои въпросът с биофуражите?
Тук имаме сериозен проблем. В България нямаме нито един сертифициран фуражен цех. Това означава, че фермерите сами трябва да си произведат, съхранят и обработят фуража. Имаме производител на кокошки носачки, който внася фураж от Гърция.
Това сигурно оскъпява изключително много?
Безумно много. И тук има огромен потенциал. В момента български биоферми изнасят фуражни култури за Гърция, а после купуваме обратно готов биофураж.
Предвиждат ли се административни облекчения за малките производители?
Не можем просто да „облекчим“ правилата. Ако облекчим изискванията, това вече няма да е биостандарт. Потребителите очакват гаранции – че животните не са вързани, че не се използват химически торове и забранени препарати. Тези неща не подлежат на компромис.
Кое е най-важното за биосектора?
Доверието. Основната движеща сила на биоземеделието е доверието на клиентите. Затова трябва да има записи, проверки, проследяемост – кога е третирано, с какво, как са лекувани животните.
Какво очаквате от следващия програмен период?
Голямата надежда е философията да се промени и да започне да се плаща за резултат, а не просто за площи. Не можем да измерваме успеха само с броя хектари или с платените милиони.
Какъв е основният проблем в българското планиране?
Имаме прекалено много мерки и приоритети. Австрия, например, има три екосхеми и е успешна. Нашият стратегически план има десетки интервенции и екосхеми. Това означава, че средствата се разпиляват и накрая за всички има по малко. Спомням си един бивш вицепремиер, който казваше: „Ако имате повече от три приоритета, значи нямате нито един.“
Интервю на Валентина Спасова
