Без развит пазар биоземеделието остава зависимо от субсидиите
Интервю с Веселина Ралчева, член на Управителния съвет на Българска асоциация „Биопродукти“
– Г-жо Ралчева, как бихте оценили състоянието на биосектора през тази година? Накъде върви той?
Биосекторът в момента върви нагоре – такава е тенденцията. Разбира се, ние постоянно преминаваме през периоди на възход и спад. Нееднократно съм казвала, че тези колебания до голяма степен зависят от субсидиите, за съжаление, а не толкова от пазара и потреблението.
Фактът, че за настоящия програмен период успяхме да осигурим достатъчен бюджет, доведе до поредните опити да се измислят нови схеми и начини тези средства да достигнат до хора, които до този момент не са били свързани с биоземеделието.
Първо беше биологичното животновъдство. Разбира се, няма нищо лошо в това то да се развива, стига тези хора действително да знаят какво правят и да отглеждат животните по биологичен начин.
След това се появи схемата за производство на биологични семена, при която производството на семена от зърнено-житни култури е с толкова висока ставка, че е съпоставима със ставките за плодове и зеленчуци. И е много вероятно средствата за нашия сектор да се изчерпят още тази година, защото определени хора очевидно са знаели предварително за тази нова схема.
Кодовете за тези биологични семена според нас са създадени в последния момент по време на кандидатстването, защото никой от нас не знаеше за тях, а очевидно има хора, които вече са кандидатствали и са заявили такива кодове. Аз дори съм убедена, че в началото такива кодове не съществуваха. Като регистриран семепроизводител произвеждам, например, семена за пъпеши и опитах да въведа такъв код за един от парцелите си, но такъв нямаше. Имаше единствено код за семена от картофи. Впоследствие обаче се оказа, че в последните дни на кампанията тези кодове вече са се появили. Определени хора са кандидатствали с много големи площи, а изменението в наредбата за подпомагане на биоземеделието беше публикувано едва след приключването на кампанията.
Всъщност тази мярка е била предвидена, но хората вече са били кандидатствали. Така че всеки възход в нашия сектор е последван от подобни ситуации, които впоследствие, като бумеранг, влияят негативно върху доверието към сектора или върху отношението на Европейския съюз, защото именно той обикновено разкрива подобни схеми.
В момента сме в ситуация, в която се опитваме да разберем как, кой и кога е създал тази възможност. Подали сме заявления по Закона за достъп до обществена информация и очакваме отговор от Държавен фонд „Земеделие“, защото ако средствата бъдат изчерпани и отново има нулеви години за нови кандидати, това ще означава поредния спад за биосектора.
За съжаление, секторът остава силно зависим от субсидиите, защото все още нямаме развит пазар на биологични продукти. Без субсидиите голяма част от колегите просто няма как да работят.
До този момент нещата вървяха добре – имаше достатъчно средства и добри ставки. И изведнъж, през кампания 2026 г., се появява подпомагане за семепроизводство при зърнено-житните култури, по което вече са заявени огромни площи. Не само при тях, разбира се, но именно при тези култури ставката е в пъти по-висока от тази за семена от зеленчуци или за етерично-маслени култури.
Другият проблем е, че при всички останали групи култури има ограничения – до определена площ се получава пълното подпомагане, след това ставката намалява до 70%, а над определен праг е още по-ниска. При семепроизводството подобно ограничение изобщо не е въведено и притеснението ни е, че бюджетът ще бъде изчерпан само за една година. Така отново ще останем без възможност нови хора да влизат в сектора.
– През тази кампания започват нови тригодишни ангажименти. Нали така?
Да, но ние разчитаме такива ангажименти да могат да се поемат и през следващите години. Догодина изтичат първите ангажименти, поети през този програмен период. Ако останем без бюджет, въпреки че той беше напълно достатъчен, ще се стигне до сериозен проблем. Винаги се намират хора, които търсят начин лесно да достигнат до средства.
– Биопроизводителите получават едни от най-високите ставки в Стратегическия план.
Да, така е. Ставките са добри. Но моето притеснение е, че бюджетът може да приключи още тази година.
– Кои производства имат най-голям потенциал за развитие – биорастениевъдството, биоживотновъдството, биопчеларството или биопреработката?
Най-голям потенциал има биопреработката. Земеделските производители стават все повече, но нови преработвателни мощности почти не се изграждат.
Ако изключим меда и етерично-маслените култури, където има развит пазар, традиции и добър износ, при плодовете, зеленчуците и зърнено-житните култури преработвателните предприятия са много малко. В резултат голяма част от продукцията се изнася като суровина, а добавената стойност остава извън България. Именно там виждам най-голямата ниша и най-големия потенциал.
Разбира се, всички останали сектори също имат възможности за развитие. Независимо че напредваме, България все още е сред последните държави в Европа по развитие на биоземеделието. Световният пазар расте много бързо. Младите хора все повече се интересуват какво слагат на трапезата си и какво консумират. Това е пазар с огромен потенциал и ние трябва да наваксваме.
Необходими са повече смелост от страна на земеделците и повече държавна политика. И не говоря само за субсидии и контрол, върху които в момента е концентрирана почти цялата енергия на институциите. Трябва да има политика за развитие на пазара и за повишаване доверието на потребителите в биологичните продукти, така че те да достигат до повече хора, да има по-добра логистика, повече магазини, по-високо потребление, доволни фермери и доволни потребители.
– Биосекторът е приоритетен и по инвестиционните интервенции. Възползваха ли се производителите?
Определено. Това е една от мерките, които през годините работят. Много хора, които иначе трудно биха получили точки по инвестиционните проекти, се насочват към биоземеделието единствено заради предимството при оценяването.
Често консултантите им казват: „Стани био, за да получиш повече точки.“ Така хората стават биопроизводители само на хартия, без реално да разбират философията на биологичното производство.
Голяма част от тях си казват: „Да взема инвестицията, да мине тригодишният мониторингов период и се отказвам.“ И действително немалко хора постъпват така.
Но има и друга, немалка група, която междувременно започва да се справя, намира пазари и постепенно започва истински да вярва в биологичното производство. Това вече се превръща в кауза. Виждаш как се променя почвата, виждаш качеството на продукцията, вкуса, отношението на потребителите. Именно затова този стимул работи и част от хората остават трайно в сектора.
– Намаля ли административната тежест за биопроизводителите в настоящия програмен период?
До известна степен – да. Но всяка година се появяват нови изненади.
В момента един от най-големите проблеми са така наречените базови изисквания. При останалите земеделци едно по-леко нарушение обикновено води до санкция от 3–5%. При биопроизводителите обаче някои нарушения могат да доведат до 100% загуба на подпомагането.
Например, ако пръскачката не е преминала технически преглед или има проблем с определени дневници, това може да се счита за неизпълнение на базово изискване и да доведе до пълно спиране на биосубсидията.
Имахме колега, санкциониран заради начина на водене на дневниците. Всяка година има различни подобни изненади – мониторинг, проверки на терен или нови административни тълкувания. В крайна сметка хората се оказват наказани със 100% спиране на подпомагането.
– Биопроизводителите би трябвало да бъдат поставени на пиедестал, а се оказва, че са сред най-проверяваните.
Трудно се достига до тези субсидии. Аз винаги съм казвала, че единствената причина човек да не получи подпомагане трябва да бъде единствено ако не произвежда по биологичен начин – ако използва пестициди, хербициди или други забранени химически вещества. Всичко останало да води до 100% спиране на субсидията е подигравка с труда на хората.
– Може ли стопанството Ви да оцелее без субсидии?
Не. Може би само етерично-масленото направление, защото там вече изградихме силен маркетинг и продажби. Това обаче е резултат от изключително упоритата работа на моите деца и целия им екип. Това е денонощен труд.
Останалата част от стопанството – плодове, зеленчуци, зърнени и технически култури – няма как да оцелее без подпомагане. Цените на продукцията стоят почти непроменени с години, а разходите за труд, биологични препарати и всички останали дейности се увеличиха многократно.
– Ако повишите цените?
Тогава продукцията няма да се продава. В момента бера изключително качествени ягоди – ароматни и вкусни. Опитах се да им поставя достойна цена, но продажбите вървят трудно, защото хората ги сравняват с конвенционалните.
В големите градове ситуацията е различна. На фермерските пазари пред Министерството има потребители, които знаят какво означава био. В малките населени места обаче това все още не е така.
– Какво трябва да се промени, за да можете да оцелеете без субсидии?
Необходим е добре развит пазар и достойни цени.
Разбира се, за да стане това, субсидиите трябва да отпаднат навсякъде в Европа. В момента всички държави подпомагат своите биопроизводители. И не го правят случайно. Те са оценили ползите за биоразнообразието, за почвите, за околната среда и за човешкото здраве.
Ако никъде в Европа нямаше субсидии и съществуваше добре развит пазар, тогава бихме могли да оцелеем. Но това е много комплексен въпрос.
Всъщност това важи за цялото земеделие. Ако субсидиите бъдат спрени, след шест месеца половината български села отново ще опустеят, както беше в началото на прехода.
– Какви са надеждите Ви за следващия програмен период?
Надяваме се Европейският съюз да продължи да оценява ползите от биологичното производство и да задължи държавите членки да отделят достатъчен финансов ресурс.
Надяваме се също биоземеделието да остане приоритет във всички инвестиционни мерки. И най-вече – новите поколения да продължат да се интересуват от качеството на храната си, да търсят биологични продукти и постепенно България да се доближи до най-развитите европейски държави в този сектор.
Интервю на Светла Стефанова
