Без европейските субсидии голяма част от земеделието ще приключи – историята на най-големия оризопроизводител в България Георги Видолов
- Г-н Видолов, колко хиляди декара ориз са площите в България?
Когато аз започнах да гледам ориз, това беше 2009 година. В България се гледаха около 23-24 хиляди декара. Сега само аз гледам 23-24 хиляди декара. В момента в България могат да се гледат спокойно, ако има достатъчно вода, около 130 хиляди декара. Това е максимумът и на площите, които са били засявани в най-добрите години преди демокрацията. Т.е. в България винаги са се гледали около 100-110 хиляди декара. В най-добрите години, когато е имало достатъчно вода, е имало пик докъм 120-130 хиляди декара. Ние в момента сме възстановили всичко, даже и малко повече от това, което е било преди демокрацията.
- Т.е. може да се каже, че Вие сте един от най-големите производители на ориз?
Аз съм най-големият производител на ориз. И също преработвател. Не го казвам с някаква гордост, защото това е един много тежък бизнес – колкото трудоемък, толкова и капиталоемък, но го казвам защото това е факт.
Имайте предвид, че средните фирми за ориз в Европа са от порядъка на 500-700 декара. Тук говорим за 20 хиляди декара. Това е голямо предизвикателство. Изисква голяма концентрация, голяма организация. Почти няма аналог не само в България, а и в Италия или Турция. Това са най-големите производители на ориз около нас в Европа. Почти не се среща едно организирано стопанство, което да гледа толкова много декари.
- Да започнем от началото – в какво семейство израснахте? Даде ли Ви това стимули за амбициите, които имахте?
Аз съм израснал в работническо семейство. Баща ми беше оксиженист и заварчик, докато се пенсионира. Майка ми беше главен готвач в общественото хранене, работеше в кухни за бързо хранене и закусвални. Аз реално нямам наследство от родители, които са агрономи или са работили в земеделието. Нямам такава „мая“. Аз съм машинен инженер. Занимавал съм се с това не по-малко от 7 години – работил съм в индустрията, а след това, заради САПАРД, станах земеделец.
- Тоест, още по САПАРД сте се убедили, че европейските проекти имат голямо значение. Какво означава това за Вас?
Предприсъединителната програма САПАРД ме направи земеделец. Аз съм машинен инженер и при мен дойде един колега и каза, че ще прави лозе по САПАРД. Тогава за първи път се срещнах със земята, защото той имаше намерение да прави лозов масив за винени сортове грозде. Хареса ми самата идея и покрай тези програми станах земеделец.
После съм изпълнил 7 проекта, които са вече след присъединяването ни към ЕС. Тези проекти ми дадоха възможност да използваме това финансиране. Изградих фабрика на празно, голо място. Тези пари ни помогнаха да купим модерни машини за преработка, модерни машини и трактори за отглеждане на културата. Тези пари ни помогнаха да комасираме земята. Продължават да ни помагат да имаме едно достойно съществуване. Сигурен съм, че без тези европейски програми голяма част от земеделието много бързо ще приключи. Много фермери няма да успеят да покрият нуждите си за разходи за технологично оборудване и модернизация на стопанствата.
Мащабът на работата е доста значителен. В момента работим с 6 комбайна на вериги. Тези 6 комбайна въпреки целодневните усилия могат да ожънат не повече от 500 декара на ден. Те работят при тежки условия – в кал, в изключително натоварен режим, защото оризът се овършава много трудно.
- Колко струва една такава машина?
Машините за ориз приличат на останалите комбайни, но са дооборудвани с полувериги, а много от работещите им механизми и агрегати са от неръждавейка, защото се износват по-бавно. Оризовата слама и оризовата арпа са много абразивни и обикновен комбайн би изкарал 2-3 сезона, след което ще трябва да подменим частите. Тези комбайни са специално доработени за ориз и са с около 20% по-скъпи от нормалните. Един съвременен комбайн за ориз, независимо от марката, струва между 700-800 хиляди евро и се амортизира напълно за 6-7 години.
- Много ми е интересно – как се сее оризът във вода?
Има няколко начина. Оризът започва да се развива, когато бъде залят с вода. Ние го сеем директно във водата, използвайки авиация. Ползваме последните останали самолети за селскостопанска авиация. Семето се товари на самолета и посредством съвременни методи на навигация самолетът лети над залетите площи от 20-30 метра и разпръсква семето равномерно.
- Управлява ли се фабриката дистанционно?
Не, връзките са посредством комуникационни кабели. Реалното производство се извършва без оператор вътре. Имаме един оператор. Това е производство без персонал.
- Къде е България по отношение на иновациите в оризопроизводството?
България работи с най-съвременните технологични методи за отглеждане на ориз. Всичко, което се прави в най-развитите страни с оризопроизводство – Италия, Турция – ние го прилагаме, понякога дори пред тях. Водещи сме по използването на летателна техника за отглеждане на ориз. Повечето стопанства в Европа са много по-малки и не им се налага да използват авиация. Ползваме дронове за третиране на големи площи. По отношение на традициите се стараем да ги наваксаме, защото в България бяха прекъснати. В момента всички оризари са на много високо ниво, а някои са водещи в бранша.
- Какъв процент от произведеното отива на европейските пазари?
Около 30% от производството изнасям на изток през Турция, 40% в европейски държави, а голяма част остава в България.
- В личен план кое Ви дава повод за гордост?
В личен план съм благословен от Бога с едно много задружно семейство. Имам трима сина, които са здрави и растат. Някои учат, някои вече са завършили. Мога да кажа, че съм постигнал мечтите си отдавна. Сега се наслаждавам на това, което е реализирано от мен, моето семейство и партньори. Гледам по-спокойно на нещата и няма тази амбициозност и хъс за работа както преди, но земеделието е като закон – ако сееш, трябва да жънеш; ако не сееш – трябва да приключиш. Сега карам с нормални темпове и мисля да намаля малко, за да имам повече време за третото си дете, което тръгва на училище.
- Мислите ли, че ще можете да предадете на тримата си синове амбицията, която Ви е движила към успеха?
Мисля, че амбицията им е генно заложена. Въпросът е, че нашата работа не е много привлекателна – оризът е тежка професия. Оризът е голяма битка. Оцеляването не е гарантирано. Ще бъда щастлив, ако някой от тях поеме, защото това е голяма част от съзнателния ми живот.
Интервю на Валентина Спасова
