До 60 хил. евро за младите фермери и по-лесни условия за кандидатстване
Интервю с Красимир Чакъров, зам.-министър на МЗХ
Стратегическият план е основният документ, по който България работи в областта на земеделието и политиките за сектора. От 2023 до 2026 г. какво е изпълнението му, като до края на програмния период остава още една година?
Към настоящия момент изпълнението на Стратегическия план не е много добро. Постигнали сме 18% реално разплатени средства. Общият бюджет на Стратегическия план, тоест общото публично финансиране – национални и европейски средства, е 3,41 млрд. евро. Към настоящия момент реално разплатените средства са 612,5 млн. евро.
По кои интервенции са основните плащания?
Основно плащанията са свързани с площи и животни. Това са агроекологичните интервенции, биологичното растениевъдство и другите ИСАК-базирани интервенции, свързани с площи.
Тук влизат необлагодетелстваните райони, Натура 2000, автохтонните породи и всички така наречени зелени интервенции. Имаме плащания и по интервенцията за младите фермери, както и авансови плащания към общините и „Напоителни системи“. Като цяло това е общият преглед на изпълнението.
Има ли плащания по интервенциите за нови и малки земеделски стопани?
Да, имаше по един прием и по тях вече са извършени плащания. Там, където има сключени договори, са направени поне първите плащания.
Във втория стълб има много важни инвестиционни интервенции. Как се развиват те?
Инвестиционните интервенции обичайно във всички програмни периоди са тези с най-висок интерес от страна на земеделските стопани. Това са двете интервенции, свързани с преработка и производство на земеделска продукция.
В настоящия програмен период това са интервенциите G1 и G2 – за инвестиции в земеделските стопанства и за преработка на земеделски продукти.
Имаме и две подинтервенции, свързани с опазване на компонентите на околната среда – G1.1 и G2.1.
През тази година приключи приемът по тях и интересът беше рекорден.
Колко проекта бяха приети по четирите интервенции и докъде стигна разглеждането им?
Общият брой на проектите е доста голям - над 5000 проекта общо за четирите интервенции.
За G1 и G2 на заседание на Комитета по наблюдение взехме решение за увеличение на бюджета до достигане на 100% от предвидения бюджет, защото тези интервенции първоначално бяха отворени с около 80% от бюджета.
Взехме решение да увеличим бюджетите, за да можем да покрием максимално подадените проектни предложения.
По отношение на другите две интервенции – G1.1 и G2.1 – не направихме тази стъпка веднага, защото планираме да предложим на Комитета по наблюдение, освен увеличението до достигане на 100% от бюджета, и допълнително финансиране.
При тях също приемите първоначално са отворени с около 80% от бюджета. Планираме да насочим допълнителни средства, защото изпълнението на проектите по G1 и G1.1, съответно по G2 и G2.1, е обвързано и може да има проекти, които имат инвестиции и по двете интервенции.
За да можем да покрием максимален брой проекти, които са обвързани помежду си, взехме решение, че е по-добре да насочим средства към G1.1 и G2.1.
За G1.1 обмисляме да насочим около 10 млн. евро допълнителни средства, а по G2.1 – около 34,5 млн. евро.
Откъде ще бъдат осигурени тези средства?
От реалокация на средства от други интервенции, по които няма усвояване или няма достатъчен интерес и има наличен свободен ресурс.
Средствата идват от други екологични интервенции, част от тях от горските интервенции, а друга част – от така наречените ИСАК-базирани интервенции, по които имаме наличен свободен ресурс.
Какъв етап е достигнало разглеждането на проектите за модернизация, преработка и екологичните интервенции?
Към настоящия момент Държавен фонд „Земеделие“ започна усилена работа по проектите по G1 и G2 след приключването на ТРГ.
По тях сме на етап извършване на предварителна оценка. Тя все още не е публикувана. След това има процедура по възражение на предварителната оценка и след това ще започне разглеждането им.
Но това най-вероятно ще стане след като увеличим бюджетите допълнително.
Подсилили сме екипа на Държавен фонд „Земеделие“. Колегите са изцяло мобилизирани. Командировахме и служители от Министерството на земеделието и храните, за да осигурим допълнителни екипи, които да разглеждат проектите по тези четири интервенции и да можем максимално бързо да приключим договарянето.
Останалите интервенции, които бяха планирани по индикативния график, ще бъдат ли отворени през тази година?
Не. Има интервенции, които няма да бъдат отворени. Това също е мярка, която предприехме.
Имаше предвидени още около 10 интервенции, по които до края на годината можеше да бъдат отворени приеми. Ние няма да отваряме всички. Ще предложим промяна в индикативния график.
Ако отворим всички интервенции, ще стигнем до това Държавен фонд „Земеделие“ да бъде претоварен с проекти, които няма да може да договори навреме.
Затова предвиждаме да отворим само четири приема до края на годината.
Единият ще бъде втори прием по интервенцията за млади фермери. Другият е свързан с консултантските услуги за Националната служба за съвети в земеделието, за ОДЗ и за останалите бенефициенти.
Ще отворим и прием по една нова интервенция, по която до настоящия момент не е имало прием – подпомагане по Натура 2000 в гори.
И четвъртата е кризисна интервенция, която въвеждаме с изменението на Стратегическия план.
Какво представлява тази кризисна интервенция?
Кризисната интервенция е въведена с регламента „Омнибус“ от февруари тази година. Тя предоставя възможност активните земеделски стопани да получат подпомагане при загуба на продукция над 30% в резултат на природни бедствия, катастрофични събития, неблагоприятни природни събития и болести.
Тя е част от мерките ни за справяне с отчисляването на средствата до края на годината.
Кога ще може да се кандидатства?
Обмисляме кандидатстването да започне през октомври тази година, като разплащането да бъде извършено до края на годината.
Тя е компенсаторна. Влизат абсолютно всички сектори в земеделското стопанство, които имат загубена продукция над 30% и са активни земеделски стопани.
Какъв ще бъде бюджетът на интервенцията?
Около 83 млн. евро.
Откъде ще бъдат взети тези средства?
Отново от интервенции, по които няма достатъчно усвояване или не са стартирали приеми, както и от ИСАК-базираните интервенции, където има свободни средства.
Биопроизводителите имат опасения, че бюджетът по техните интервенции може да бъде изчерпан заради големия брой заявени площи и високата ставка. Имат ли основание за притеснение?
Към настоящия момент биопроизводителите нямат основания за притеснение. Обезпечили сме плащанията по биологичното растениевъдство до края на 2027 г. Има и ангажименти, които приключват през 2028 г., но амбицията на Комисията е тогава да стартира новият програмен период с публикуването на проектите на новите регламенти.
Все още не е ясно как ще бъдат управлявани довършващите ангажименти – дали ще бъдат от новия бюджет или от стария бюджет по стария програмен период.
Въпреки това средствата са обезпечени и към настоящия момент няма основания за притеснение за бюджета, с който разполагат.
А биоживотновъдите имат ли основания да се притесняват, че ставката им е паднала заради големия брой заявления?
И при тях сме обезпечили плащанията до 2027 г. Има известен недостиг, който можем да компенсираме.
Каква ще бъде ставката при биологичното животновъдство?
Обявената ставка е 516 евро на хектар. Тя ще остане такава. Плащанията за кампания 2026 г. са обезпечени при тази ставка.
Обезпечили сме и кампания 2027 г., която предстои да стартира в началото на 2027 г. Имаме известен недостиг за 2027 г., който можем да покрием с остатъчния ресурс в Стратегическия план.
Какви са загубите по Стратегическия план досега?
Към настоящия момент загубата, която имаме по Стратегическия план, е 47,5 млн. евро европейско финансиране по ЕЗФРСР от бюджета за 2023 г.
Защо се стигна до тази загуба?
Защото не сме разплатили бюджета за 2023 г. в неговата цялост в рамките на 2025 г.
Защо не е разплатен?
Защото нямаше достатъчно подадени проекти. Всички заявки за плащане, които бяха подадени в Държавен фонд „Земеделие“, бяха разгледани, включително и по Програмата за развитие на селските райони. Просто нямаше толкова плащания.
Това се дължи на факта, че през този програмен период, специално при инвестиционните интервенции, стартирането на приемите се забави с почти две години.
А защо се получи това забавяне?
За този период се смениха седем правителства и седем политически ръководства на Министерството на земеделието, всяко със своите приоритети.
Приемането на законодателството се случи късно, разработването на насоките също се случи късно.
Сега всички заедно – земеделските стопани, целият бранш и администрацията, трябва да намерим начин тези проблеми да бъдат управлявани.
А за 2024 и 2025 г. можем ли да кажем какви ще бъдат загубите?
Към настоящия момент не можем да кажем, защото още не е настъпил моментът.
За бюджета за 2024 г. ще можем да кажем в началото на 2027 г., когато Комисията обикновено през февруари прави изчисленията и ни уведомява.
По отношение на бюджета за 2025 г. ще разберем през 2028 г. Това е правилото N+2, или правилото за автоматично отчисляване.
За 2026 г. е твърде рано да говорим.
Какви промени предвижда шестото изменение на Стратегическия план?
Шестото изменение предвижда прехвърляне на бюджети от една интервенция към друга, както и опростяване на правилата за младите фермери.
Увеличаваме тавана на общото подпомагане за младите фермери до 60 хил. евро. Това се прави, за да отчетем всички икономически промени, които се случиха след одобряването на Стратегическия план, защото този таван е заложен още през 2022 г.
Облекчаваме част от изискванията. Вдигаме горния праг на допустимост. Досега той беше от 8 хил. до 20 хил. евро стандартен производствен обем, а сега го правим от 8 хил. до 30 хил. евро.
Намаляваме процента за инвестиция от 35% на 25%, за да може въпреки увеличаването на общия размер на подпомагането да се запази инвестиционният характер на интервенцията.
Целта на мярката не е да се инвестират повече средства, затова търсим баланс между увеличения размер на подпомагането и необходимостта все пак да има инвестиция.
Предвиждаме и друго облекчение – премахваме изискването за стартиране на изпълнението на проекта в рамките на девет месеца. Те ще могат сами да планират кога да започнат – може на десетия, на единадесетия месец или по-късно.
Запазват се изискванията за изпълнение на бизнес плана, но срокът се съкращава от 36 на 24 месеца.
Това е свързано и с факта, че сме в края на програмния период и не можем да си позволим 36 месеца изпълнение.
Това са облекченията, които сме предвидили за младите фермери и планираме да стартираме приема през октомври тази година.
Каква е прогнозата ви за изпълнението на Стратегическия план?
Основната ми цел в момента е да изпълним Стратегическия план и плана за действие, който сме си поставили до края на 2026 г., с минимална загуба.
Можем ли да кажем, че управляващият орган изпълнява план за действие с цел минимални загуби и максимално изпълнение на Стратегическия план?
Абсолютно. Аз с тази заявка приех този пост – че моят основен и генерален план е да се справим с отчисляването на средствата до края на тази година, защото от това зависи всичко.
Интервю на Светла Стефанова
