Трябва ясно да дефинираме понятието „малко стопанство” у нас

Снимка:

Доц. Стела Димкова, главен експерт, наблюдаващ сектор „Селско и горско стопанство“ в КТ „Подкрепа”

- Какъв е юридическият статус на земеделските стопанства у нас?

- От всички стопанства 98% са физически лица, а от всички малки стопанства 92% са семейни ферми. Семейната работна сила в земеделието у нас е 697 000 души.

- А как изглежда структурата на малките ни стопанства, какво се произвежда в тях?

- В смесен тип производство са ангажирани 40,7% от малките земеделски стопанства у нас. Специализираните стопанства за животинска продукция са 32,7%, а специализираните за растениевъдна продукция са 26,6% от малките ни стопанства. Данните от агростатистиката показват, че 54% от пчелните семейства у нас се отглеждат също в малки стопанства. Колкото до видовете селскостопански животни, които се отглеждат в тях, става въпрос за 22% от млечните крави, 31% от овцете и 27% от козите у нас. Малките ни стопанства произвеждат и 37% от тютюна, 27% от картофите, 27% от пресните зеленчуци и 15% от фуражните култури.

- Все още обаче за мнозина у нас е неясно понятието „малко стопанство“. Към каква негова дефиниция ще се наложи да се приспособим?

- В разработената Тематична подпрограма за малките стопанства към Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Министерството на земеделието и храните предлага това понятие да се свързва със следните параметри: използвана земеделска площ – до 10 хектара; икономически размер в стандартен производствен обем от 2000 до 7999 евро и регистрация като земеделски производител. Ако се възприеме това определение у нас, тогава от подпрограмата и от ПРСР ще отпаднат стопанствата под 2000 евро СПО, които на практика са 255 000 на брой и попадат в клас І /до 2000 евро СПО/. Всички тези стопанства няма да имат достъп до публичните средства, които са за развитие на селските райони по ПРСР 2014-2020 г.

- Къде виждате основните проблеми на малките стопанства у нас?

- Проблемите са много, но мисля, че основните са в затруднената пазарна ориентация и реализация на продукцията от малките стопанства. Не по-малко важен и задържащ развитието им фактор е и ограничената им възможност за инвестиции и достъп до финансиране. Достъпът до обучения, консултации и трансфер на нови технологии е другият дефицит при малките земеделски стопанства у нас. Особено актуална в контекста на финансирането им с евросредства е липсата на сдружаване при тях, неслучилите се т.нар. организации на производители у нас (мярка 142). Малките земеделски стопанства често са изправени и пред непреодолими законодателни и административни бариери, свързани с трудно наемане на земя; къси вериги на доставки; преработка на място във фермата и други отдавна осъществими и уредени неща при колегите им от другите страни членки на ЕС.

- Кои са реалистичните и ефективни стъпки в посока решаване проблемите на малките стопанства?


- На първо място, трябва ясно да се предефинира понятието „малко стопанство” в България, като се вземе предвид това, че изкупните цени на земеделската продукция са ниски и субсидиите не са равни на тези в съседните държави, както и цената на единица земеделска площ не е равна на средната в Европа. Провеждащите земеделската политика у нас са длъжни да определят точните насоки и модели за развитие и устойчивост на малките стопанства. Крайно време е да се изработи и актуална законова рамка, подпомагаща това развитие, както и инструментариум за стимулиране на заетостта в аграрния сектор като цяло. Защо например не се възприеме за големите стопанства един праг на обработваема земеделска площ и на брой животни, при който задължително трябва да се назначават агрономи и ветеринарни лекари?

- Като експерт, какви решения бихте препоръчали за преодоляване проблемите на малките ни стопанства?

- На първо място, крайно време е земеделските производители от малките стопанства у нас да осъзнаят ролята и ефектите от сдружаването. Това ще помогне за по-добрата реализация на продукцията. На следващо място бих препоръчала преди да се започне производство на някаква продукция, да се сключват договори за изкупуването ѝ при ясни задължения и отговорности на страните. Така се работи в повечето „нормални” държави, а не като при нас, когато вече си произвел стоката, тогава да търсиш пазар. Привличането на чуждестранни инвестиции в сектора и въвеждането на нови технологии и иновации, които са приложими за малки стопанства, също са фактор, допринасящ за тяхната устойчивост. Подобряване на възрастовата структура чрез прилагане на съвременни европейски модели и стимули е другото ефикасно решение за бъдещето на малките стопанства. Строгият контрол и защитата от страна на държавата на традиционните български храни, местни сортове и породи животни, които основно са съхранени в малките стопанства, е безусловно важен фактор за устойчивостта и бъдещото развитие на малките стопанства в България.

- Като експерт в Конфедерацията на труда „Подкрепа“, какъв е анализът Ви на тенденциите за заетостта в малките земеделски стопанства?

- Като експерт, ще си позволя да отправя предупреждение, че с влизане на новите правила на ОСП от 2015 г. и определените параметри за малко стопанство в България, заетостта в аграрния сектор ще намалява тревожно.
За спиране на обезлюдяването в селските райони и за наличието на устойчиви малки семейни стопанства е необходима отговорна национална политика. Българският аграрен сектор има пазари за продукцията си и се нуждае от решителни действия за стабилизиране на пчеларството, овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Чрез прилагането на съвременни европейски модели и стимули е възможно и трябва да се подобри възрастовата структура в малките стопанства, за да се развиват те като жизнеспособни структури.



интервю на Мариела Илиева