Инвестиции, бюджет и политики: ключовите решения пред агросектора
Много тревожни сигнали идват от Брюксел. COPA-COGECA предупреди, че европейското земеделие е под тежка преса от различни фактори. От друга страна, Европейският парламент не е съгласен с всичко, което предлага Европейската комисия. Виждаме недоволство от различните аграрни организации, а проблемите сякаш се задълбочават. Какво всъщност се случва?
Наистина е важно да влезем малко по-дълбоко както в европейската, така и в националната политика. Земеделският сектор в Европа – а ние сме част от него – се намира във все по-трудна и критична ситуация.
Според мен последният реален защитник на европейското земеделие остава Европейският парламент. Именно там трябва да бъдат насочени усилията ни, ако искаме да запазим земеделието като мащабен и жизнеспособен сектор.
Проблемът е, че с европейските политики правим земеделието все по-неконкурентоспособно на световния пазар. Продължаваме да се придържаме към философски догми, вместо към икономическата реалност.
Казвате „догми“. Защо Европейската комисия продължава да държи на тях, въпреки променената геополитическа и икономическа ситуация?
Защото отказва да признае, че през последните 20 години е водила грешна политика. Световното земеделие се развива с огромна скорост, а европейското производство губи конкурентоспособност.
И вместо да намалим тежестите върху фермерите, ние ги увеличаваме – чрез все повече изисквания и ограничения. В същото време Европа отваря широко пазара си за внос от държави, в които подобни изисквания не съществуват. Това няма как да доведе до честна конкуренция.
В този контекст колко важно е България да има ясно политическо позициониране в Европа?
Изключително важно. Следващите две години ще бъдат решаващи за европейската политика и бюджета. Ако разчитаме единствено на ролята на премиера в Съвета, това няма да е достатъчно.
Ключовият фактор ще бъде Европейският парламент. Затова е важно управляващите у нас ясно да определят към кое европейско политическо семейство принадлежат и откъде ще търсят подкрепа за българските приоритети.
Европейската комисия отвори възможност за нови държавни помощи заради кризата в Близкия изток. Но България има ли ресурс да се възползва?
Това е големият проблем. Силните държави вече подготвят компенсационни схеми. А ние нямаме бюджет и не е ясно дали ще можем да осигурим подкрепа за земеделците.
Затова трябва спешно да се търси решение. Има около 111 милиона евро неусвоени средства по Стратегическия план. Според мен трябва незабавно да започнат преговори с Европейската комисия тези средства да бъдат използвани като инструмент за подпомагане по новия регламент за държавни помощи.
Една от най-болезнените теми остава напояването. Какво трябва да се направи?
Инвестициите в напояване са най-важната и най-търсената мярка от фермерите. Това е инфраструктура, която ще служи дългосрочно на целия сектор.
Проблемът е, че България пропусна възможности за финансиране на хидромелиоративния сектор с европейски средства. Това трябва спешно да бъде коригирано.
И още нещо – фермерите не бива да бъдат подвеждани да инвестират само на ниво стопанство, ако липсва основната инфраструктура. Без нея тези инвестиции няма да имат реален ефект.
Все повече хора усещат тежестта на ценовата криза. Очаквате ли правителството да прибегне до по-популистки мерки?
Вероятно ще се опитат различни варианти. Но по-важен е резултатът, а не говоренето за резултата.
Ценовата криза е реална и тежка, но ако само потискаме симптомите, без да решаваме причините, проблемът ще остане. Необходими са дългосрочни политики, а не временни решения.
Браншовите организации твърдят, че България изостава в подготовката си за следващия програмен период. Съгласен ли сте?
Напълно. Истински дебат за българските интереси няма. Говорим с клишета – „силна политика“, „два стълба“ – но без конкретика.
Трябва ясно да определим кои са нашите червени линии и приоритети. И това трябва да стане възможно най-скоро.
Малко се говори и за дегресивното плащане. А България е сред държавите с по-едри стопанства.
Това е много важна тема. До момента голяма част от стопанствата у нас избегнаха ефекта от таваните чрез изключване на разходите за труд. Вече няма да е така.
Ще има реално намаляване на плащанията. Въпросът е какво ще се прави със средствата, които се освобождават.
Според мен те трябва да отидат във взаимоспомагателен фонд – инструмент, който да компенсира фермерите както при климатични щети, така и при срив на пазарните цени.
Често чуваме съвети към земеделците да намалят разходите си. Реалистично ли е това?
Не. Българските стопанства отдавна са стигнали лимита си. Всеки предприемач първо мисли как да оптимизира разходите си.
Проблемът е, че огромна част от разходите днес са резултат от европейски политики и геополитически кризи. Ако Европа иска свободен пазар, трябва да премахне тежестите, които сама налага върху собственото си производство.
Все пак има ли надежда?
Да. Надеждата е, че в Европейския парламент вече започва да се говори по-реалистично за проблемите на земеделието. Това е пробив.
България трябва да засили позициите си там, да търси съюзници и да защитава активно интересите си. И най-важното – да започне сериозен разговор с бранша за визията на страната ни в следващата Обща селскостопанска политика.
