Председателят на НЛРС–СЛРБ подкрепя предложените облекчения за ловците, но настоява за мащабна реформа, надеждна ловна статистика и дългосрочни мерки за възстановяване на дивечовите местообитания
Г-н Василев, Министерството на земеделието и храните предлага промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Дългоочаквани ли са те?
Да, тези предложения наистина са дългоочаквани. Проблемите, натрупани през последните пет, шест, а в някои случаи и десет години в сферата на ловното стопанство, не намираха своето законодателно решение.
Промените, които в момента са обявени за обществено обсъждане, са частични. Тяхната цел е да решат няколко неотложни проблема. Очакваме до края на годината да бъде инициирана и мащабна промяна в закона, която да включи въпросите, за чието уреждане нашата организация настоява от години.
Кои от предложените промени определяте като най-важни?
Една от основните промени е възможността кандидатите за придобиване право на лов да се явят на повторен изпит, ако не са издържали теоретичната или практическата част в основната сесия.
Досега това беше на практика единственият изпит в България, при който неуспелият кандидат няма право на поправка. Ако човек не издържи изпита, трябва отново да заплати пълната такса, да премине нов курс за подготовка и да чака следващата календарна година.
Напълно закономерно е кандидатът да получи втори шанс в рамките на същата година. Това е особено важно за хората, които не са успели да издържат изпитите през вече приключилата основна сесия.
Предвижда се и актуализация на административнонаказателните разпоредби. Защо е необходима?
Законът е приет през 2000 г., а размерът на много от предвидените санкции не е актуализиран спрямо променените икономически условия. За да имат превантивен ефект, глобите трябва да създават реален респект у извършителите на бракониерски прояви. За 25 години стойността на част от санкциите е силно обезценена.
Има и правила в закона и в правилника за неговото прилагане, които трябва да бъдат спазвани от ловците и лицата, стопанисващи дивеча, но за чието нарушаване липсва конкретна санкция. Затова предлагаме да бъде въведена обща административна санкция за нарушения на закона и подзаконовата нормативна уредба, които не са изрично обхванати в административнонаказателните разпоредби.
Необходимо е контролът да бъде реално приложим. Темата за мерките срещу бракониерството отдавна е сред важните въпроси пред ловното стопанство.
Защо ловната статистика заема толкова важно място в предложените промени?
Европейската комисия изисква все повече и по-конкретни данни от държавите членки. Въпросът стана особено важен за популациите на гургулицата и пъдпъдъка в Европа. В резултат на дългогодишните земеделски практики тези видове губят местообитания, а популациите им намаляват в европейски мащаб.
Необходимо е да се събират данни, които в момента не са част от националната ловна статистика, водена на ниво Изпълнителна агенция по горите. За тази цел трябва да бъдат създадени законови инструменти информацията да се събира с участието на лицата, стопанисващи дивеча, ловните сдружения и националната организация.
Трябва да имаме реална представа за случващото се на терен и при необходимост да предоставяме надеждна информация на Европейската комисия. Когато липсват достатъчно данни за състоянието на даден вид, рискът от налагане на ограничения или временен мораториум върху лова е значително по-голям.
Какви точно данни трябва да бъдат събирани?
Разработва се т.нар. адаптивен план за ползване. За да функционира той, трябва да знаем каква е гнездовата плътност на пъдпъдъка и гургулицата, колко яйца снасят птиците, колко малки се излюпват и каква част от тях оцеляват до сезонната миграция.
Трябва да се анализират и основните причини за смъртност – загуба на местообитания, хищничество, климатични фактори или други въздействия. Това изисква много теренни наблюдения от ловците, а след това научно интерпретиране на събраната информация.
Без нормативно основание е трудно да се организира устойчив процес на национално ниво. Необходима е цялостна система, която да работи дългосрочно.
Кой е събирал тази информация досега?
Подобни подробни данни досега не са събирани системно в България. Те се набират на терен и трябва да бъдат анализирани чрез научни методи, затова не са част от традиционната национална система за ловна статистика.
Идеята е тази система да бъде разширена чрез участието на ловните сдружения, лицата, стопанисващи дивеча, и националната организация. Ние представляваме сдружения, които извършват дейност върху повече от 80% от ловните площи в България. Това ни дава възможност да обхванем почти цялата територия на страната.
Предвижда се облекчаване на заверката на ловните билети. Колко важно е това за ловците?
Промяната е важна най-вече за самите ловци. Ако човек живее в София, но членува в ловно сдружение в Троян, в момента първо трябва да отиде до сдружението, за да завери членската си карта, а след това и до съответното горско стопанство, за да завери ловния билет.
Новият ред ще спести административни разходи на държавата, защото заверката и събирането на таксите ангажират немалка част от служителите в държавните горски и ловни стопанства. В същото време ловците няма да бъдат принуждавани да обикалят различни гишета.
След въвеждането на законовата възможност процедурата ще може да се извършва чрез ловното сдружение. То ще подава данните в информационната система на Изпълнителната агенция по горите и ще превежда събраните суми общо за своите членове. Така ще се спестят време, усилия и административен ресурс.
Предвижда се намаляване на дневната норма за отстрел на пъдпъдък. Как се приема това от ловците?
По същество не е добра новина, защото представлява стъпка назад за ловците. От друга страна, трябва да отчетем състоянието на популацията на пъдпъдъка през последните 10–15 години.
Продължителните периоди на засушаване промениха условията в традиционните земеделски райони. Птиците се изместват, защото вече не намират подходяща влага, храна и укритие там, където са ловували поколения български ловци.
Намаляването на нормата е отговор на призивите на Европейската комисия за пълен мораториум върху лова на пъдпъдък. То дава време на България да събере необходимите данни и да покаже дали спадът на популацията се дължи на лова, или основните причини са загубата на местообитания, климатичните промени и намаляването на влагата в активните земеделски райони.
На практика, когато на терен няма достатъчно птици, по-високата разрешена норма не означава по-голям отстрел. Затова не очаквам промяната да има съществено пряко отражение върху възможността на българските ловци да ловуват този вид.
Намалява се нормата и при организирания ловен туризъм. Правилно ли е това?
Да. Независимо дали ловуваме като редови ловци или по линия на организирания ловен туризъм, не трябва да създаваме възможност за прекомерно изземване на птици от природата. Между двата режима трябва да има съпоставимост.
През последното десетилетие, успоредно с намаляването на популацията на пъдпъдъка, значително спадна и броят на чуждестранните ловци в България. Традиционно това бяха граждани на Франция, Италия, Испания и Гърция, където има силни традиции в лова на мигриращ дивеч.
Все по-малко хора проявяват интерес към лов у нас именно заради ограничените възможности и намалялото количество дивеч. От тази гледна точка по-ниската норма е закономерна и защитава популацията по справедлив начин.
Как може да бъде възстановена популацията на пъдпъдъка, освен чрез намаляване на отстрела?
След събирането и анализа на необходимите данни трябва да се търсят инструменти за подобряване на местообитанията. Основната причина за намаляването на редица ловни и защитени видове в Европа не е непременно прекомерното ползване, а загубата на подходящи местообитания.
Съвременните земеделски практики са много ефективни. Използват се препарати за растителна защита, които премахват плевелната растителност, а скоро след прибирането на реколтата започва обработката на почвата. Това може да унищожи яйцата и гнездата на птиците, които гнездят на земята – пъдпъдък, яребица и фазан.
Дори когато площите не се обработят веднага, високите температури и силното слънце бързо изтеглят влагата от почвата. Птиците изоставят гнездата и търсят места с повече укритие и по-добри условия. Именно затова връзката между земеделските практики и намаляването на птиците в земеделските земи трябва да бъде разглеждана много сериозно.
Наред с ограничаването на останалите последици от климатичните промени трябва целенасочено да работим и за възстановяване на местообитанията на дивите животни и птици.
Ще подкрепите ли предложението за намаляване на нормата?
Това е по-малкото зло. След обсъждане в Управителния съвет на организацията решихме да подкрепим предложението, защото отчитаме обективните обстоятелства.
Като цяло в настоящия законопроект няма нещо, което да притеснява българските ловци. Промените са в тяхна полза. По-важният въпрос е какви ще бъдат следващите стъпки за цялостно осъвременяване на ловното законодателство.
Тоест подкрепяте бързите промени, но настоявате за по-мащабна реформа?
Точно така. Настоящият проект решава няколко конкретни проблема, които ръководството на Министерството на земеделието и храните определя като неотложни. Ние обаче очакваме в кратък срок да започне работа по цялостна промяна на Закона за лова и опазване на дивеча.
Нашите предложения са изготвени преди повече от три-четири години и са внесени в министерството, но заради сложната политическа обстановка досега не получиха необходимата подкрепа. Надяваме се темите да бъдат включени в бъдещия законопроект и да бъдат подложени на широк обществен дебат.
Законът действа вече повече от 25 години и е променян над 40 пъти – често частично и по различни инициативи. В резултат са се натрупали колизии, несъответствия и противоречащи си разпоредби.
Правилникът за прилагане на закона също не е актуализиран спрямо редица последващи изменения. Това означава, че в някои части подзаконовата уредба вече не съответства напълно на закона. Необходима е политическа воля за изчистване на тези проблеми и за създаване на дългосрочна правна сигурност.
Трябва да бъдат защитени интересите на хората, които влагат труд, средства и усилия за поддържане на дивечовото разнообразие. Надяваме се парламентът да намери време и за опазването на дивеча като важна част от съхраняването на биоразнообразието в България.
Какво показват данните за гургулицата – възстановява ли се популацията ѝ в България?
Да. Това е резултат именно от провеждането на мониторинг. Данните бяха събрани и анализирани от научен екип на Лесотехническия университет.
Първоначалните оценки на Европейската комисия сочеха много негативна тенденция по Централно-източния миграционен път, част от който преминава през България. Данните от последните четири години обаче показаха, че у нас тенденцията е различна – популацията е стабилна и се увеличава.
Вероятно принос има и ограничаването на ползването на гургулица. Дневната норма за отстрел беше намалена през 2024 г., което разбираемо не беше прието добре от ловците.
По данните, с които разполагаме, през миналата година в България са ползвани около 42 000 гургулици при над 150 000 птици преди въвеждането на ограниченията. Въпреки това България остава държавата с най-високо ползване на вида в Европа. Очакваме и тази година да бъде отчетен ръст на популацията, която гнезди на наша територия.
Тук не говорим за птици, които само спират в България по време на сезонната си миграция, а за гургулици, които пристигат през пролетта, изграждат гнезда, снасят яйца и отглеждат малките си у нас.
На 8 август започва ловът на пернат дивеч. Какво е посланието Ви към ловците и особено към младите?
Моето послание традиционно е свързано с отговорността. Всеки ловец борави с оръжие и това крие риск. Затова на първо място трябва да бъдем отговорни към ловните си другари и да спазваме стриктно правилата за безопасност, за да няма инциденти.
На второ място трябва да бъдем отговорни към дивеча и природата. Не бива да допускаме нарушения на закона, правилата за ловуване и определените отстрелни норми.
Българските ловци са около 3% от населението, но са получили привилегията да стопанисват и ползват национално богатство, което принадлежи на всички български граждани. Това изисква висока лична и обществена отговорност.
Пожелавам на всички наслука и успешни ловни излети, но най-важното е сезонът да премине без инциденти и без нарушения. Правилата за откриването на сезона и дневните норми са сред темите, които всеки ловец трябва да следи внимателно. За сравнение могат да се видят и изискванията при старта на лова на дребен пернат дивеч през 2025 г..
Колко ловци имат право да участват в ловните излети?
Около 160 000 български граждани имат придобито право на лов. От тях приблизително 130 000 заверяват ловните си билети и имат право да ловуват през съответната календарна година.
Все още нямам окончателни данни колко ловци са заверили билетите си през тази година. Част от тях правят това непосредствено преди откриването на сезона за пернат дивеч, а други – преди началото на лова на местен дребен и едър дивеч през есента.
Очаквам не по-малко от 50 000–60 000 души да се възползват от възможността на 8 август да се съберат със своите ловни другари, приятели и колеги и да отбележат дългоочакваното откриване на сезона.
Интервю на Светла Стефанова
