1. Начало
  2. Интервюта
  3. Инвестиции
  4. Димитър Атанасов: Инвестирайте в напоителни системи!

Димитър Атанасов: Инвестирайте в напоителни системи!

Снимка:

С добра система за мониторинг и автоматизация може да се спести до 50% от водата за напояване

 - Г-н Атанасов, вие от дълги години сте в бизнеса, свързан с изграждане на напоителни системи. Според Вас, достатъчно ефективна ли е мярка 4.1 от ПРСР – в частта си инвестиции за поливни съоръжения? 

Мерките от ПРСР са изключително неефективни в частта си поливно земеделие. За съжаление обаче, държавата - същата, която не може да направи инвестиция в хидромелиоративни съоръжения, целенасочено или съвсем съзнателно разруши голяма част от тях, а тези, които са останали, не ги поддържа. Не може да си нарежеш системата на скрап и след това да поканиш Световната банка да ти направи одит и да ти даде предложение колко пари би струвало възстановяването и изграждането на нови съоръжения. Звучи несериозно. Беше направено така, че да се усвоят едни пари, да се унищожи една система. Официалният отговор беше, че не може да бъде охранявана. Какво означава това? Държавата абдикирала ли е? Тоест, като не може да бъде охранявана или стопанисвана, да се унищожи ли? Системите, които бяха работещи, дали ефективни или по-малко, но все пак бяха изградени. Едни много скъпи съоръжения, които за съжаление вече ги няма. Аз не мога си представя как който и да е министър или хора от правителството са извършили подобно нещо. Според мен съвсем осъзнато са разбирали, че не правят нищо добро. Тогава трябва да има някаква друга облага. Има хора, които използват вода, но не плащат и са толерирани. А поливната вода продължавала да върви нагоре. Тоест, има някаква система. Не вярвам, че никой не знае какво се случва.

 - Какво мислите за мярка 4.3 – има ли пречки за усвояването на предвидения бюджет по нея?

Никога не съм видял някаква програма, свързана с развитие на този сектор. Новата Мярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ касае групи на земеделски производители и сдружения за напояване, но въпросът е: колко са фирмите с такъв капацитет, водоползватели, които могат да усвоят тези милиони за една година. Смятам, че са само Напоителни системи и някое друго сдружение. Тези пари могат да се усвоят само от голяма фирма и най-вероятно средствата ще отидат в Напоителни системи – тези, които режат за скрап. Ако отидете в някоя друга страна, където тези пари са отишли в селското стопанство, ще видите колко е различно. Ние нямаме изградени истински оранжерии в последните години. Правят се някакви малки, които не могат да работят ефективно. Ние нямаме инвеститори в земеделския сектор. В Сърбия няма ПРСР. Там инвестициите са несравними и там земеделието им е по-добре развито от нашето. Тогава, ако тези пари не са отишли където е трябвало, какво се е случило с тях. Поливното земеделие върви със секторите, които се възползват от него. Това са зеленчукопроизводство и производство на плодове. Ние от голям износител до 1990 г. сега сме вторият вносител след Русия от Турция. Може би това е целта на държавата да произвеждаме само зърнени култури. Държавата трябва да предприеме адекватни мерки за съживяване на поливното земеделие у нас. 

 - Разкажете за дигитализацията в този сектор – какви иновативни, умни и прецизни системи се внедряват, пестят ли вода?

Както във всички сектори, така и в земеделието дигитализацията навлиза с пълна сила. Предимствата са много и ако искаме рентабилност, трябва да се възползваме от тях. Например, може да си настроиш контролера да ти напоява царевицата и да ти я храни. Вкарваш местоположението, какъв тип е царевицата, за силаж или зърно, какво ФАО е. Системата ти определя периодиката. Тя прави прогноза за дъждовете, сама събира информация от сайтовете и решава дали да е по-кратка поливката или по-дълга, или дали въобще трябва да се полива. След това синхронизира данните с датчиците в полето. Ако те са отчели достатъчно дъжд, решава дали да полее и колко. С една такава добра система за мониторинг и автоматизация може да се спести до 50% от водата за напояване. В България има изградени такива системи и те си вършат работата от разстояние. Това е бъдещето. В Израел, например, всеки водомер онлайн непрекъснато подава информация за това в момента колко вода къде отива и при кой фермер и дали той не превишава количествата. Дистанционно могат да му спрат достъпа до вода, ако се наложи. Не може всеки да си прави каквото си иска. Там е централизирано. Не може да решиш да си направиш сондаж.

Изграждането на поливни системи има много ползи. Водата, която се употребява е много по-малко, от тази която се използва за заливане. Ако имаме воден дефицит, а имаме достатъчно площи например за отглеждане на ориз, може да ги обезпечим с много по-малко вода. Метанът, който се отделя при производството на ориз от изкуствено заблатени територии, го няма. Отделно оризът, когато се напоява чрез заливане, абсорбира и акумулира арсен. Затова и в много детски храни вложеният ориз е отглеждан на капково напояване. На няколко места, основно в южната част на страната ни, има стопанства изцяло оборудвани с иновативни мелиоративни съоръжения. Това са градини с трайни насаждения и полета с царевица. Системите са напълно автоматизирани с контролери. Ако фермерът желае, може да има отдалечен достъп. Обикновено се инвестира във всички възможни технологии. Имат мониторингова система, която следи какво се случва с растенията.

  - За колко време може да се изплати една напоителна система?

При правилна експлоатация и ако няма някакви катаклизми, било то природни или форсмажорни, за около 4 до 6 години се изплаща. Но при живот на системата 15-20, 30 дори 50 години инвестицията генерира печалба. Има различни системи за напояване. Тази, която е по-ефективна, е и по-скъпа. Най-евтината система за напояване е гравитачната, но и най-неефективната. Ефективността на системите върви така: капково напояване, пивоти, системи за микродъждуване, дъждуване, гравитачно напояване и накрая заливане.

Тенденциите в световен мащаб са да се работи с по-малко енергия и по-малко количество вода. Най-добро усвояване на водата има при системите, които не са мобилни, макар че в момента се разработват пивоти с ниско налягане на водата. Около 30% при този начин на напояване от площта остава неполята, а разходът е с 20 на 100 повече, но пък инвестицията е по-ниска. Фермерите сами трябва да решат кое е рентабилно.

 - Защо земеделците, дори да имат финансиране по мерките от еврофондовете, не могат да изграждат поливни системи. Кой е основният проблем?

Категоричното мнение на водещи специалисти в областта на напоителните системи, че най-големият и непреодолим проблем е достъпът до вода. Не казвам евтина, но такава с разумна цена. Има фермери, които искат да инвестират, знаят защо го правят, но нямат достъп до вода. При някои от тях има инфраструктура на Напоителни системи, но цената е такава, че се губи смисълът да инвестират, защото не могат да покрият разходите си. Има места, където Басейнова дирекция не дава разрешително за добиване на вода от сондажни кладенци. Идеята е не подпочвените води да се използват за напояване, а повърхностните.

Административно отчитането на одобрен проект е сложна процедура, която плаши мнозина фермери. Държавата умишлено не се грижи за хидромелиоративните системи. Затова и някои от фермерите са принудени да теглят кредити и изграждат сами съоръжения.

 - Вашите препоръки към тези, които искат да инвестират в поливни системи.

Глобалната тенденция е затопляне на климата, което означава повече загуба на вода от растенията. Означава, че ако не се предприемат действия, някои култури ще отпаднат от сеитбооборота.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.