Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България
- Г-н Урджанов, празнувате 25 години от създаването на АМБ. От позицията на времето как оценявате месопреработвателния бранш?
В далечната 1994 г. група от 34 ентусиасти решават, че имат нужда да обединят бранша и да направят Асоциация на месопреработвателите в България. Благодаря им, тогава не съм бил член, но малко по-късно и аз се присъединих.
Последната година е изпълнена с предизвикателства. Първото и най-важното от тях е липсата на суровина. Знаем за Китай, знаем за основната ни криза със свинското месо, знаем за повишените цени на суровината. Над 40% е повишена цената на свинското и се налага да повишим и ние цените. Сега членовете на асоциацията са над 100 фирми, от най-малките до най-големите и продължаваме да сме единни, продължаваме да сме приятели. Всеки, който има нужда и вижда ползата от асоциацията, защото тя затова е създадена - да помага на своите членове, продължава да членува в нея.
- Трябва ли да има нов курс на политиката в подпомагането?
Нашите фирми имат нужда в обновление. Единствено имаме възможност да кандидатстваме по Мярка 4.2 от ПРСР и желанието ни е да са малко по-опростени правилата и да може да кандидатстват все повече наши месопреработватели, да имат повече точки, за да получат еврофинансиране.
- На какво ниво е модернизацията в предприятията?
Още през далечната 2007 година, когато се присъединихме към ЕС всички имахме проверки и мога да кажа, че сме на супер европейско ниво и предприятията ни са модерни, но въпреки всичко всяка една компания има нужда от обновление на машините си и освен собствено финансиране трябват пари и от Европа.
- Може ли да се каже, че най-вече на европейските средства са причина за модернизацията на предприятията?
Не само, тъй като някои от нашите ферми не можаха да получат пари от Европа и се наложи да го правят със собствени средства, но като заключение мога да кажа, че много от компаниите, които успяха да покрият точките, се модернизираха благодарение на Мярка 4.2.
- Кой е най-големият проблем в бранша?
В Китай вследствие на чумата са избити над 500 млн. животни. Когато на тях не им достига суровина, те започват да купуват от Европа, но и тук също не достига суровина и се вдига цената. Китай е страната с най-голямо потребление на свинско месо. Производството няма да се вдигне у нас, само ще се вдигне цената. Болестта не е опасна за хората, тя е само икономическа болест. През април ходихме на изложение в Австрия и още тогава цената беше вдигната с около 30%. Оттогава досега се е вдигнала с още 10%. И ние няма какво друго да направим освен да увеличим цени. Не мога да прогнозирам цена за декември за празниците, още е рано. Нашият бранш внася свинско месо основно от Испания, Германия, Дания, Франция, а те изнасят за Китай. И така колелото се завърта.
- Може ли да се каже, че заради високата цена ще се вдигне потреблението на пилешко месо, говеждото?
Забелязва се лек ръст при консумацията на пилешко месо. Хората къде от паника, къде от стрес започнаха да ядат повече пилешко. Телешкото и говеждото никога не ни е стигало. То нямаме и българска суровина. Делът на преработеното месо най-много да е около 20%, другото е внос. Сега месодайните породи се развиват добре, направиха асоциация, която създаде стандарти. Правят се информационни кампании, развиха се доста фермерски пазари, на които продават говеждо месо. Дано да се увеличи потреблението и производството, защото от родното по-хубаво няма.
