Д-р Венцеслава Тасева – директор на Дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, МЗХ
* Видео по темата може да видите ТУК
- Д-р Тасева, какви са задължителните изисквания, които предприятията от Европейската общност, в частност и в България, трябва да спазват, за да бъдат произвежданите продукти качествени и безопасни?
- Всички страни членки прилагат законодателството в областта на безопасността на храните - това са регламентите от Хигиенния пакет. Добрите производствени практики бяха въведени у нас още в началото на 2000 г. Те са система от правила, въз основа на които всеки един оператор в своето предприятие описва абсолютно всичко - с какви доставчици работи; по какъв начин произвежда храните; на какви параметри отговарят те; какви технологии използва; какви са изискванията към персонала, към хигиената на помещенията, към транспортните средства, с които транспортира храните; условията за съхранение на храните, с какъв срок на трайност са и т.н.
Много важен елемент от Добрите производствени практики е системата за проследяемост. Нейното задължително въвеждане в страните членки беше от 01.01.2005 г., а у нас беше въведена през 2006 г. Тази система означава проследяване произхода на храната - в кое предприятие е произведена в съответната страна членка.
НАССР е система за оценка на риска, която трябваше да бъде въведена от 1.01.2007 г. от всички наши предприятия, които произвеждат храни от животински произход. На практика в България това се случи още през 2006 г.
- А кои са стандартите с препоръчителен характер?
- Съществуват най-различни видове стандарти - продуктови стандарти като БДС, браншови стандарти, ISO стандарти. Съществуват и технологични документации - това са фирмените стандарти, по които производителите произвеждат. Можем да говорим и за чужди стандарти като IFS и BRS, покриващи изискванията към търговията на дребно. Част от веригите, които търгуват на територията на всички страни членки, искат тези стандарти от контрагентите и търговците, с които работят.
Европейският законодател не ги изисква, но самите оператори по веригата въвеждат допълнителни изисквания, което още повече е критерий за повишаване на качеството и безопасността на храните. Безспорно въвеждането на всеки един стандарт ще оскъпи продукта, защото това са системи от критерии, които първо трябва да бъдат разписани като документация, след това трябва да бъдат въведени на практика, трябва да се извършва контрол от самия оператор с храни, като той също подлежи на проверка. Когато една фирма въведе тези стандарти, тя трябва да бъде сертифицирана от сертифициращ орган и след това периодично се извършват одити.
Всеки призводител трябва да има стремеж за въвеждане на стандартите, независимо, че те не са задължителни. В момента българското общество има повишени очаквания към производството по БДС. На практика те не са отменени, но са с незадължителен характер. Всеки един производител на храни от животински произход би могъл да произвежда по БДС, ако спазва абсолютно всички изисквания в него.
Но каква е ситуацията на практика - стандартите са стари, има такива от 70-те, от 80-те години и те се нуждаят от допълнения, от актуализации, изменения. Но в тях не съществува технологична част. Съгласно тези стандарти самата технология на производство е била разписана навремето, когато са били издавани, в определени технологични инструкции. На практика по БДС работят тези производители, които желаят. Всички останали съгласно нашето национално законодателство работят по технологични документации - това е фирмен стандарт, в който е записано абсолютно всичко по отношение на производството. Според Наредбата за етикетиране трябва да се упомене стандартът, по който се работи.
- Да се върнем отново към БДС, защото обществото наистина живо се интересува...
- Започнахме актуализация на стандартите за млечните продукти - в момента стандартите за българско кисело мляко и за българско бяло саламурено сирене са готови, те са нотифицирани в СЕN (Eвропейският комитет по стандартизация) и в момента Българският институт по стандартизация ги е пуснал за широко обществено обсъждане. Те ще бъдат факт още преди Нова година. Последният стандарт за българския кашкавал също е финализиран, също е нотифирин в СЕN и за него предстои същата процедура.
- Какво на практика означава качество и как се отнася то като понятие към храните?
- Качеството е съответствие с определени изисквания. То има три основни компонента. Първият от тях включва органолептичните изисквания към храната - външен вид, форма, вкус, мирис. Вторият компонент това е хранителната стойност на храната - основен процент на хранителни съставки в нея, на добавките, съдържанието на витамини, на минерали и др. вещества. Третият компонент на качеството е безопасността - той включва химични показатели като pH на продукта, водна активност и др.
- Могат ли потребителите да бъдат спокойни, че у нас се произвеждат храни, които не застрашават тяхното здраве?
- На нашия пазар храните са качествени и безопасни. Контролът им е много стриктен, той се извършва от ДВСК и обхваща цялата верига от обора до масата - във фермите, в предприятията за добив, в производството и преработката, в складовете за съхранение, а също така и контрол в крайния етап на веригата - в заведенията за обществено хранене и магазините за търговия.
В тази връзка искам да спомена, че един от важените приоритети, които си поставихме, е създаването на Агенция по безопасност на храните. До 30 юни 2007 г. такава агенция трябваше да бъде създадена, но по ред причини нещата не са се случили досега. Ние считаме, че агенцията трябва да бъде създадена. В момента контролните органи поотделно много ефективно изпълняват своите дейности, но те трябва да бъдат събрани на едно място, така както е в другите страни членки - да няма припокриване на функции. Например сега колегите от ДВСК контролират храните от животински произход на етапа търговия на дребно, а РИОКОЗ контролират храните от неживотински произход. В бъдещата агенция е логично специалисти от двата сектора заедно да ходят на инспекции на тези обекти. Считаме, че със събирането на контролните органи на едно място, под една шапка няма да има необходимост от тази координация, която осъществяваме между четирите различни контролни органа в момента - НВМС, РИОКОЗ, Националната служба за зърно и фуражи и НСРЗ. Всички контролни органи ще контролират по единни критерии, няма да има разлика в подходите, концепцията ще бъде една, политиката за безопасност на храните ще бъде една и ще станем като останалите страни членки.
Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация
Има ли в България качествени, конкурентни и безопасни продукти?
