В ЕС ще се прилагат единни мерки при установени нарушения
- Г-н Жеков, през тази година влезе в сила новото биозаконодателство. Какви са промените?
По същество няма съществени разлики спрямо предишното. Това, което може да отбележим като акцент, е, че дава някои нови възможности, като например груповата сертификация. Очаква се това да направи сертификацията по-достъпна за дребните производители, но пък възниква споделена отговорност, което означава, че всички ще трябва да се съобразяват с правилата и при нарушение на един от членовете на групата от оператори, това ще рефлектира върху цялостната дейност на групата. Освен това, те трябва да създадат система за вътрешен контрол, за която ще се изисква да бъде определен ръководител. Ще има нужда от определени инспектори, които да осъществят вътрешния контрол, които трябва да минават вътрешни обучения, трябва да се води документация, така че тази промяна колкото и да дава възможност за подобряване достъпността на сертификацията за дребните производители, толкова и представлява отговорност, която не трябва да бъде пренебрегвана.
Това, което е полезно за операторите и което е заложено в новото законодателство, е прилагането на единни мерки при установени нарушения, които ще се прилагат в рамките на целия ЕС, като вече тези мерки ще бъдат еднакви за всяка една членка. Класификацията на несъответствията също ще бъде еднаква за целия ЕС. Въпрос на национално решение е уточняването и конкретизирането на дадено несъответствие вече към коя категория ще спадне.
- Има ли нещо, което ще затрудни контролиращите фирми?
Предизвикателство ще е това да бъдат преведени системите за контрол на контролиращите лица в съответствие с новото законодателство. Когато казвам предизвикателство, това в никакъв случай няма да е непреодолима пречка. Просто изисква технологично време и трябва да изчакаме финализирането на националното законодателство.
Трудностите при сертифициращите фирми до известна степен се припокриват с трудностите, които изпитват и биооператорите. Те са свързани с обема от информация, която се въвежда в биорегистъра.
- А има ли правила, които ще затруднят биопроизводителите?
Това, което до момента ги е затруднявало и за съжаление ще продължи да ги затруднява, е документацията, която трябва да се води и може би и до известна степен дигитализацията, която няма как да се избегне. Голяма част от производителите изпитват затруднения при работата си с електронни системи и електронни регистри. Както знаете, биопроизводителите е необходимо да преглеждат данните, които се въвеждат в биорегистъра. Необходимо е данните да бъдат потвърдени. Същевременно този регистър се ползва и за оторизация по плащания на мерки. За съжаление, много от операторите неглижират въвеждането на тази информация, прегледа на данни и впоследствие при евентуален пропуск, те биват санкционирани. Може би това е едно от най-съществените затруднения, което изпитват.
- Как могат да бъдат увеличени биоплощите у нас?
Площите могат да бъдат увеличени едва тогава, когато за земеделските стопани бъдат предоставяни стимули, различни от финансовото подпомагане. Също така, трябва да има национална политика, която да води до повишаване на потребителското търсене. Всяка една такава мярка, като например схемите „Училищен плод” и „Училищно мляко”, в които участват и биологични производители, би подпомогнала и стимулирала родното производство.
Също така, обособяването на повече фермерски пазари, на които да се предлагат биологични продукти. С тези мерки биопроизводителите ще знаят, че дори и да не успеят да кандидатстват по схема, мярка или интервенция, за тях ще има друга възможност, която би компенсирала примерно по-ниските добиви от производство, повече ръчен труд и така нататък.
