Решенията на Съвета по продукти за растителна защита ще бъдат публични
Интервю с Невена Петрова, заместник-изпълнителен директор на БАБХ
– Г-жо Петрова, какви са изводите след проведената среща със заместник-министъра на земеделието Крум Неделков?
– На срещата, която се проведе в Министерството на земеделието и храните, взехме решение да направим по-прозрачна дейността по одобряване на продуктите за растителна защита. Това ще стане чрез публично оповестяване на информацията за решенията, които се вземат.
– Защо е важно тази информация да бъде публична?
– В продължение на години липсваше публичност относно работата на Съвета по продукти за растителна защита, който реално взема решенията за разрешаване на тези продукти. Това създаваше затруднения както за земеделските производители, които нямаха информация за новите възможности за растителна защита, така и за фирмите, предлагащи продукти на пазара. За тях е важно да знаят кога даден продукт е разрешен, кога влиза на пазара или кога разрешението му е отнето.
– Нека кажем малко повече за Съвета по продукти за растителна защита, който функционира към Българската агенция по безопасност на храните. Какви са неговите функции?
– В състава на Съвета участват представители на различни институции – Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, научни институти и университети. Представени са също Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.
Съветът заседава минимум десет пъти годишно, но на практика провежда заседания всеки месец. През последните три месеца обаче не беше свикван, затова наш приоритет сега е възможно най-бързо да възстановим работата му и да наваксаме натрупаните заявления за разрешаване на продукти.
– Колко са натрупаните заявления към момента?
– В момента има над 30–40 продукта, които очакват разрешение. Освен това има и продукти, при които трябва да бъдат направени изменения в условията на употреба. Причината е, че европейските изисквания се променят много динамично, а тези промени трябва своевременно да бъдат отразени и в разрешенията за употреба на продуктите за растителна защита.
Най-често измененията засягат буферните зони, ограниченията при употреба и условията, при които продуктите могат да бъдат прилагани.
– Колко време отнема одобрението на един нов продукт за растителна защита на българския пазар?
– Срокът е различен и зависи от конкретната процедура, по която е подадено заявлението. Обикновено варира между четири месеца и година и половина, а в някои случаи достига и две години.
Продължителността зависи най-вече от това дали документацията е напълно комплектована и дали са представени всички необходими документи, които позволяват продуктът да бъде оценен и разрешен.
– Да очакват ли фирмите-вносители и земеделските производители по-облекчени и по-бързи процедури?
– Да, именно това е нашата цел. Освен да направим процеса по-прозрачен, искаме да намалим административната тежест и да ускорим процедурите по разрешаване. По този начин земеделските производители ще получат по-бързо достъп до нови и ефективни решения за растителна защита.
– След като решенията на Съвета по продукти за растителна защита станат публично достъпни, какви ще бъдат ползите за компаниите, земеделските производители и обществото?
– Най-важната полза е, че земеделските производители ще бъдат своевременно информирани за новите възможности, които им предоставяме. Другата основна цел е чрез по-голяма прозрачност да повишим доверието в държавните институции и в начина, по който се вземат решенията.
– Какъв е интензитетът на подаване на заявления за одобрение на продукти за растителна защита?
– Потокът от заявления е сравнително постоянен през цялата година. Всеки месец постъпват десетки заявления.
Важно е обаче да се отбележи, че когато например имаме десет заявления, това не означава десет нови възможности за растителна защита. В голяма част от случаите става въпрос за продукти с еднакви активни вещества. Това не решава проблема със силно ограничения спектър от възможности за борба с неприятелите, който е резултат от все по-строгите европейски изисквания.
– Към момента какви активни вещества липсват на българския пазар, след като през последните години много от тях бяха забранени?
- Трудностите, които съществуват днес, не са от вчера – те стоят вече 10–15 години. Най-сериозен е недостигът на инсектициди, и по-конкретно на продукти за обеззаразяване на семена.
– Тоест визирате проблема с царевичния стъблопробивач?
– Точно така.
– Проведохте разговори със зърнопроизводителите. До какви общи решения стигнахте и какви действия ще предприемете?
– По време на откриването на жътвената кампания разговаряхме с представители на сектора и се договорихме да сформираме работна група. В нея ще участват представители на научните среди, браншовите организации и практиката – хора, които ежедневно работят на полето, познават проблемите и могат да предложат реални решения.
Целта на тази работна група е още за следващата сеитбена кампания през 2027 година да бъдат осигурени необходимите решения за защита на земеделските производители.
– А какви са решенията за тазгодишната реколта? Агрометеоролозите предупреждават за очаквана поява на царевичен стъблопробивач.
– В момента действително има нападение от царевичен стъблопробивач. За борба с него има разрешени продукти, които могат да се прилагат по време на вегетацията.
Трябва обаче да се подчертае, че третирането през вегетацията не е толкова ефективно, колкото обеззаразяването на семената преди сеитбата.
– Има ли шанс да се появи безопасен продукт за обеззаразяване на семена срещу царевичния стъблопробивач?
– Това зависи изцяло от фирмите, които разработват и предлагат продукти за растителна защита. Към настоящия момент няма подадено заявление за такъв продукт.
– Каква е причината да липсва подобно активно вещество?
– Причината са ограниченията, които европейското законодателство поставя с цел гарантиране безопасността по цялата хранителна верига.
– Как може да бъде намерен балансът между безопасността и интересите на земеделските производители, при положение че този неприятел може да компрометира сериозна част от реколтата?
– В крайна сметка нашата задача е не само да опазим растенията, но и здравето на хората. Именно затова трябва да намерим най-добрия баланс между ефективната растителна защита и безопасността – така наречената „златна среда“.
– По отношение на черната златка има ли работещи решения?
– При черната златка се оказва, че един от най-ефективните методи за борба е доброто напояване.
Разбира се, използват се и продукти за растителна защита, но основната причина за масовото намножаване на този неприятел са климатичните промени и продължителната суша.
– Тоест можем ли да очакваме, че тази година, при по-добрите почвени влагозапаси, проблемът няма да бъде толкова сериозен?
– Да. Засега изглежда, че в сравнение с миналата година ситуацията е по-благоприятна и проблемът не е толкова остър.
– Разполагаме ли с достатъчно активни вещества за борба с този неприятел?
– Да, към момента има възможности за борба и действа програма срещу този неприятел.
Разбира се, продуктите не са с така наречения „нокдаун ефект“, при който резултатът се вижда веднага. Такива продукти просто не съществуват на пазара. Затова борбата трябва да бъде комплексна и да съчетава различни мерки.
– Кои са най-честите затруднения, с които Българската агенция по безопасност на храните се сблъсква при прилагането на действащата нормативна уредба в областта на растителната защита?
– Основният нормативен акт е Законът за защита на растенията, който е приет през 2014 година. Оттогава до днес не е правена цялостна ревизия на закона.
Всички изменения досега са били или козметични, или продиктувани от необходимостта да бъдат транспонирани промени в европейското законодателство.
Предстои сериозна ревизия на закона, защото има разпоредби, които вече не са актуални, не работят ефективно или създават неясноти за земеделските производители.
– Можете ли да дадете пример?
– Един от най-ярките примери е регламентацията на безпилотните летателни средства – дроновете.
България беше първата държава членка на Европейския съюз, която разреши използването на дронове за третиране с продукти за растителна защита. В закона обаче останаха текстове, които трябваше своевременно да бъдат актуализирани.
Сроковете, заложени в тях, вече са изтекли и е необходимо спешно да бъдат направени промени, защото проблемът остава нерешен.
На практика към днешна дата няма одобрени продукти, които изрично да могат да бъдат използвани с дронове. Законът изисква подобни продукти да преминат отделна процедура по разрешаване, а такава все още не е приключила.
В резултат продължава да действа старата разпоредба, която забранява употребата на хербициди с летателна техника.
– В момента действа забрана за използване на хербициди с летателна техника. Само за хербициди ли се отнася тя?
– Да, забраната е конкретно за хербицидите.
– Миналата седмица Франция прие специален закон за използването на дронове в растителната защита. Какво показва този пример?
– Да, Франция прие специално законодателство за използването на дронове, като едновременно с това одобри и списък от около 150 продукта, които могат да бъдат прилагани по този начин.
Важно е да се отбележи, че всички одобрени продукти са нискорискови – продукти за биологична растителна защита и биоагенти. Продуктите, използвани в конвенционалното земеделие, не са включени в този списък.
Френското законодателство много ясно определя условията, при които могат да се извършват третиранията с дронове. Това напълно съответства и на нашето виждане как трябва да бъде уреден този въпрос.
Например дронове могат да се използват при терени с наклон над 20% и в лозови насаждения. Те трябва да летят на височина не повече от три метра над растителността и със скорост до 18 км/ч. Предвидени са и сериозни буферни зони – разстоянието до съседни култури е минимум 20 метра.
Именно подобен подход ще предложим и при промените в Закона за защита на растенията.
– Какъв е към момента режимът за одобрение на биологичните продукти за растителна защита?
– В момента на европейско ниво се обсъжда пакетът Omnibus, който цели опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест.
В него са предвидени по-кратки срокове за разрешаване на този тип продукти, особено на нискорисковите. Това ще намери отражение и в работата на всички държави членки.
Предвиждат се по-облекчени процедури и значително по-бързо разглеждане на заявленията.
– Кога очаквате тези промени да станат факт?
– Надяваме се това да се случи още тази година. След приемането на европейските промени всяка държава членка ще разполага с определени срокове, в които трябва да адаптира националното си законодателство към новите изисквания.
– Кои са основните предизвикателства пред контрола върху продуктите за растителна защита?
– Един от проблемите, който колегите инспектори най-често поставят, е свързан с регистрите, които поддържа Българската агенция по безопасност на храните.
Това са изключително големи и динамични информационни масиви, които непрекъснато се актуализират. Когато не функционират достатъчно добре, това неминуемо се отразява и върху ефективността на контрола.
– Тоест говорим основно за софтуерен проблем?
– Да, точно така.
– Работи ли се по неговото решаване?
– Да. Вървим именно в тази посока и търсим най-подходящото решение.
– Кои са най-честите сигнали и нарушения, които установява БАБХ в областта на растителната защита?
– Сред най-честите нарушения е неспазването на часовите ограничения при пръскане с инсектициди.
Законодателството за опазване на пчелите ясно определя кога подобни третирания могат да бъдат извършвани. Въпреки това именно нарушенията на тези изисквания са сред най-често подаваните сигнали.
Друг сериозен проблем е незаконната онлайн търговия с продукти за растителна защита.
Продажбата на такива продукти по интернет е забранена. Те могат да се търгуват единствено чрез законно регистрирани агроаптеки и складове.
– Как се води борбата с нелегалните продукти за растителна защита?
– Чрез засилен контрол.
През последните месеци увеличихме проверките както в обектите за търговия, така и при употребата на продуктите. Засилен е контролът и в първичното производство чрез вземане на проби директно от полето.
– Как се променят рисковете за здравето на растенията през последните години? Появяват ли се нови неприятели?
– Да, рисковете непрекъснато нарастват. Причината е свободното движение на стоки, растения и хора.
Именно затова България участва в европейската инициатива Plant Health for Life, която насърчава отговорното поведение при пътуване, покупка и отглеждане на растения.
– Какво означава това на практика?
– Основната цел е да информираме хората колко опасно може да бъде пренасянето на растения от една държава в друга.
Много хора не си дават сметка, че когато донесат растение от чужбина и го засадят в България, могат неволно да внесат карантинни вредители, болести или инвазивни видове, които впоследствие да нанесат сериозни щети на земеделието.
– Но нали подобни растения се проверяват на границата?
– Да, извършва се контрол, но няма как той да бъде абсолютно пълен. Всеки е пътувал със самолет и знае, че не съществува стопроцентова проверка на всеки багаж.
Затова е много важно самите граждани да бъдат информирани за риска. На пръв поглед изглежда безобидно да си донесете например кактус от Мексико, но той може да пренесе вредители или болести, които не съществуват в нашата страна.
Не става въпрос само за растения. Риск съществува и при пренасянето на семена, посадъчен материал и всякакъв друг растителен материал.
– Предприема ли се информационна кампания?
– Да. На летищата вече са поставени информационни постери, с които предупреждаваме пътниците за тези рискове и ги насърчаваме да не пренасят нерегламентирано растения и растителни материали.
– Какви са Вашите лични цели като заместник-изпълнителен директор на БАБХ?
– На първо място е намаляването на административната тежест. Следват прозрачността при вземането на решения, по-ефективният контрол и повишаването на доверието в Българската агенция по безопасност на храните.
Интервю на Светла Стефанова
