Браншови организации предупреждават за риск за ликвидността на стопанствата заради намалено подпомагане по Еко-БЖ, кризата в Близкия изток и несигурност при новите тригодишни ангажименти
Браншови организации в месодайното животновъдство изпратиха позиция до институциите, в която настояват за мерки за възстановяване и защита на ликвидността на животновъдните стопанства. Документът е адресиран до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и министъра на финансите, с копие до президента, председателя на парламентарната комисия по земеделие и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В позицията се посочва, че секторът е изправен пред натрупване на три негативни финансови фактора – загубена ликвидност по Еко-БЖ за Кампания 2025, нов ценови натиск заради кризата в Близкия изток и несигурност при изпълнението на новите тригодишни ангажименти по интервенцията „Биологично животновъдство“.
Искане за компенсаторно решение по Еко-БЖ 2025
Едно от основните настоявания е по Еко-БЖ 2025 да бъде предоставена пълна икономическа и финансова обосновка за реализираната ставка от 119,54 евро/ха. Браншът настоява още МЗХ, Министерството на финансите и ДФ „Земеделие“ да предложат възможни механизми за компенсаторно решение, с което да се възстанови част от загубената ликвидност на стопанствата.
Според становището официално планираната единична сума по Еко-БЖ е била 357,85 евро/ха, докато реализираната ставка е 119,54 евро/ха. Разликата от 238,31 евро/ха е посочена като приблизително 66,6% под планираното ниво, което според организациите води до сериозен недостиг на оборотен ресурс.
От сектора подчертават, че при животновъдството това има пряко отражение върху разходи, които не могат да бъдат отложени – фуражи, вода, ветеринарно обслужване, труд, горива, електроенергия, транспорт, поддръжка на площи, контрол, сертификация, кредити и лизинги.
Животновъдството да бъде включено пълноценно в извънредната помощ
Втората основна тема е извънредната помощ, свързана с кризата в Близкия изток. Браншовите организации настояват животновъдният сектор да бъде допустим за подпомагане чрез самостоятелен финансов ресурс и методика, която да отчита реалното увеличение на разходите за фуражи, горива, енергия, транспорт и други ключови ресурси.
В становището се посочва, че ефектът върху животновъдството е както пряк, така и косвен. Горивата участват в поддържането на пасища, производството и транспорта на фуражи, косенето, сеносъбирането, балирането, обслужването на животновъдни обекти и транспорта на животни и продукция. Поскъпването на торовете също влияе върху себестойността на зърнените и фуражните култури.
Организациите настояват животновъдните стопанства да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение чрез критерии, характерни основно за растениевъдството. Според тях бъдещото плащане по интервенцията „Биологично животновъдство“ не трябва да се използва като основание за автоматично ограничаване или изключване на биологичните животновъди от извънредната помощ.
Финансова предвидимост при новите тригодишни ангажименти
Третият ключов въпрос е свързан с новия тригодишен ангажимент по интервенцията „Биологично животновъдство“. Браншът настоява да бъде осигурена реална финансова предвидимост за целия срок на многогодишните ангажименти, включително пълен финансов анализ, минимален защитен праг на годишната ставка и механизъм за осигуряване на допълнителен ресурс при по-голям обхват.
В позицията се напомня, че при представянето на интервенцията е съобщаван бюджет от 85 млн. евро и годишна ставка до 516 евро/ха. Същевременно действащата нормативна уредба допуска възможност за пропорционално намаляване на плащанията при недостиг на бюджет, което според сектора създава риск за стопанствата, поели многогодишни ангажименти.
Браншовите организации настояват МЗХ и ДФ „Земеделие“ да оповестят броя на кандидатите, заявените площи, животните и животинските единици, както и необходимия и предвидения ресурс за 2026, 2027 и 2028 г. Целта е стопаните да имат яснота дали планираният ресурс позволява плащане на ставката от 516 евро/ха през целия период.
Искане за механизъм при кризи и просрочени задължения
Като допълнителна мярка за защита на ликвидността се предлага разработване на специален механизъм за временно отсрочване или разсрочване на публични задължения на животновъдните стопанства при официално установени кризисни или извънредни икономически обстоятелства. Според позицията това не трябва автоматично да води до загуба на достъп до подпомагане, ако стопанствата спазват условията по договореното разсрочване.
Организациите настояват още Браншовата камара на месодайното животновъдство в България да бъде включвана и своевременно уведомявана за формални и неформални срещи, работни групи и обсъждания, свързани с темите от становището.
Браншът: Нужно е последователно държавно решение
В заключение организациите настояват за последователна държавна реакция в три посоки: решение за вече настъпилата загуба на ликвидност по Еко-БЖ за Кампания 2025, адекватно финансирано включване на животновъдството в извънредната помощ заради кризата в Близкия изток и реална финансова предвидимост за новите тригодишни ангажименти. Според тях навременното решаване на тези въпроси е важно не само за отделните стопанства, но и за запазване на животните, генетичния потенциал, производствения капацитет, работните места и устойчивостта на българското животновъдство.
