Браншовите организации са кауза, казва председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
След толкова много събития и информационни срещи за новата ОСП, зърнопроизводителите наясно ли сте с новите изисквания?
Въпреки, че внимателно следяхме преговорите в тематичните работни групи и имаме претенции, че сме изчели доста от нещата през последните две-три години, се оказа, че и ние не сме наясно. За огромно съжаление, информационната кампания не е информационна кампания. На всяка среща резултатът е нови обърквания. В Плевен се казва едно, в Пловдив - второ, в Добрич - трето. Няма как това да е информационна кампания. Не може експертите, които идват от София, да не говорят едно и също. Въпросите са страшно много и за огромно мое съжаление няма такъв, който да е намерил решение. В Добрич ние зададохме няколко и не получихме отговор. Това е неприемливо, поне за мен. Всички колеги трябва да са наясно, че новият програмен период вече е стартирал. И твърдения от сорта „това няма да се случи, аз такова нещо няма да изпълнявам“ не могат да съществуват. Ще влезем в проверки и съвсем ясно трябва да бъде разписано какво се очаква от нас. Лошото е, че този път ще снимат площите, няма да има физически контакт между проверяващите и земеделците. Ако е отчетено някакво нарушение, ще го видим през декември – през субсидиите. Затова всички правила трябва много ясно да бъдат разписани като нормативна уредба. Не го ли направят в министерството, кампанията ще се окаже нулева.
Голяма каша се заформи…
Огромна. Аз съм изненадана, че колегите проявяват безкрайно безотговорно отношение към собственото си субсидиране. Разходите, които имаме, изпълнявайки Зелената сделка, са огромни и Европа не си дава сметка до къде ще доведе това. Някои държави успяват през националните си доплащания доста сериозно да дофинансират земеделците, но в България това няма да се случи. Т.е., ние разчитаме единствено и само на субсидиите. Зърнопроизводителите многократно сме изключвани от други помощи и няма да имаме допълнително подпомагане. Затова трябва да се стегнем и изключително внимателно да четем това, което идва като информациял. В момента, в който има въпрос, да търсим отговора, защото ако не го намерим, няма да можем да чертаем. Това е истината.
Няма ли да получите подкрепа заради войната в Украйна?
Сектор „Зърнопроизводство“ не подлежи по никакъв начин на подпомагане във връзка със ситуацията в Украйна. Това подпомагане, което получиха секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, по никакъв начин не стигна до сектор „Зърнопроизводство“, освен едни печални четири лева на декар, които бяха ограничени, т.е. имаше таван на плащанията - не всички колеги, които са засели площи със слънчоглед, получиха подпомагане. Но това беше просто едно прехвърляне на пари, да не ги загуби министерството. Четири лева на декар не е помощ. Държа да го кажа. Това е листният тор, който слагаме, за да го изкараме слънчогледа.
А разчитате ли на отварянето на Европейския кризисен резерв?
Кризисният резерв на Европа не е създаден, за да поддържа толкова много земеделска земя. Ще участваме всички държави, които сме в периметъра на Украйна и които по някакъв начин усещаме натиска на стоката, която влиза от там - Румъния, Полша, България. Всички държави ще искат отварянето на този кризисен резерв. Но това е малък бюджет и ако стигне до българския земеделец, ще е между един и два лева на декар. Това не е адекватна помощ за сектор „Зърнопроизводство“.
Складовете ви са пълни със зърно. Какво ще го правите?
В пространството се спекулира с това, защо ние сме задържали стоката си и витае думата „алчност”. Истината е, че всеки един от нас, когато задържа стока, се опитва да си направи средна цена на това, което ще закупи за кампания 2023. Заявката беше много ясна – цените на семената ще бъдат нагоре, торовете - нагоре, препаратите - също. Говорим за увеличение между 25 и 40 %. Т.е., трябваше по някакъв начин да избегнем инфлацията и това задържане на стока стана по такава причина. Министър Гечев проявява оптимизъм по отношение на пазарите по простата причина, че стоката в Украйна не е безкрайна и е нормално в един момент тя да свърши. В този смисъл надеждата ни е тази стока, която е налична в Украйна и Русия, в един момент да приключи. Не е ясно Украйна какво ще ожъне оттук насетне. Тя трябва да обезпечи себе си, като население. Всъщност, това е плахата надежда, която имаме.
Имаме заявки за поръчани кораби, което означава, че търговията тръгва. Но това е илюзорно, защото означава, че тази стока вече е продадена, тоест, това не е стоката, която е в складовете на колегите. Тя е в силозите на големите търговци или е платена от тях. Ние чакаме те да изчистят това, което са натрупали като договори и тогава тепърва ще започнем да търгуваме нашата стока, която е по складовете.
Национална аграрна камара – какво е вашето виждане?
Националната организация на зърнопроизводителите винаги е твърдяла едно нещо - браншовите организации трябва да имат представителност. Това, че крещиш много, не ти дава представителност. Затова, когато бяхме поканени на първата среща, ясно заявихме, че ще участваме във всяко едно нещо, което има законова основа, защото всичко останало е мъртвородено. Затова Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги ще бъде отворена за такива срещи. Камарата ще бъде създадена. Идеята е тази камара да стане единна. Ние сме единствените, които не участват в Копа и Коджека, където хората имат силата, имат лостовете. Но ние не можем да влезем, защото не можем да се разберем кой е най-великият. Нека егото да е малко надолу и да станем по-смирени. Браншовите организации са кауза. Когато камарата бъде създадена, тя трябва да има силата да удари по масата и да каже на министъра, независимо кой е той: „Това няма да стане, по начина по който сте го направили.“
Интервю на Анета Божиарова
