Поставяме си висока летва за развитие на биоземеделието след 2023 г., казва служебният зам.-министър на МЗм
Г-н Джиков, обявихте, че започват проверки на вноса на сини сливи от съседни страни. Каква е тяхната цел?
Имаме информация от Агенция Митници, че са започнали на ден да влизат по 100 тона сини сливи от Македония. Започваме незабавни проверки с БАБХ за състоянието на плодовете, визирайки, че Македония е страна извън ЕС. Проверките и лабораторните анализи ще бъдат за остатъчни количества от пестициди и тежки метали, защото за нас преди всичко основната задача е здравето на българина и контрола на храните, които консумираме.
Как ще коментирате протестите на зърнопроизводителите?
Твърдо заявихме, че ние сме съгласни с това решение на зърнопроизводителите, защото тук става въпрос за нашите земеделски стопани. Когато трябваше да сме лоялни към проблемите в Украйна и Молдова и си отворихме границите за внос, дойде този дъмпинг, който на практика е изключително опасен за българските производители на селскостопанска продукция и мисля, че всички държави трябва да бъдат съпричастни със страните, които граничат с Украйна и Молдова, защото ние ще понесем най-големи икономически щети от това.
За какви извънредни мерки ще настоява България пред ЕК?
Има кризисен резерв на ЕС и ние държим да се активира и да получим разрешение да компенсираме българските производители, както това се иска и от Румъния, Унгария, Полша. Всички гранични, близки държави до Украйна.
Ще имаме ли през октомври финализиран Стратегически план?
Твърдо решени сме. Работи се по отстраняването на всички забележки, за да влезем в график и да започнем спокойно 2023 година с одобрен добър стратегически план за българското земеделие.
На какъв етап е Планът за биологично земеделие?
Имайте предвид, че директорът на дирекцията и министърът са сериозно амбицирани и си поставихме една висока летва от 10 процента биосертифицирани площи до 2030 година, което е много сериозно предизвикателство, но е напълно достижимо.
Сериозният проблем е ниската покупателна способност на българина. Оттам има проблеми с пазара и с реализацията на биопродукти.
Във Вашия ресор какво още остана да свършите спешно?
Много неща. Искам да финализираме промяната на работната група, за да може да регламентираме търговията на едро специално при плодовете и зеленчуците, задължително и в складовете за търговия. Т.е. да има специализирани одобрени складове за търговия на едро на плодове и зеленчуци, които спазвайки различни изисквания, да могат да извършват тази дейност само с един оператор. Години наред се допускаше тази анархия с търговия в складове и гаражи. Оттук тръгват едни от сериозните проблеми като загуби за фиска, като здравен риск, тъй като това нещо не може да се контролира добре и да се следи безопасността на продукцията. Естествено, това е големият бич за българските земеделски производители -нерегламентираната търговия, защото те на практика не могат да се борят с търговци или търгаши, които нямат разходи. Не плащат данъци. Нямат персонал.
На второ място - започваме създаването на групи, които ще обходят черупковите насаждения в България, тъй като там декарите са изключително много и голям процент не са в плододаване, каквото се изисква от една градина в добро агротехнологично състояние, и в същото време участват в разпределение на бюджетите и така за реалните производители парите, които се изплащат на декар, са изключително малко.
Третата важна новина. Намерихме решение и за гъбите. Колегите в гъбопроизводството работят в условията на една смазваща конкуренция от страна на полските гъбопроизводители. Министърът на земеделието реши, че гъбите ще се включат в подпомагането. Ще се гледат технологични карти – разход и добив от квадратен метър. Така че, да могат да се регистрират по Наредба № 3 и да участват в подпомагането в новия програмен период.
А какво ще кажете за срива в производството на фъстъци?
Това е поредната култура, която е претърпяла „ядрен взрив“. През 1990 година е имало 200 хиляди декара с фъстъци в България. 65 процента от насажденията в ЕС и 85 процента от добивите са идвали от България. За миналата година имаме само 7 хиляди декара. Това е трагедията. Надеждите са частният бизнес съвместно с Научния институт в Садово да възстановят този потенциал.
