Трихограмата – с ключова роля в новите зелени политики на Европа

Людмил Стоянов, търговски директор на Органик Инвест България: Фермерите са ентусиазирани, защото вече имат успешна алтернатива на химическите инсектициди

Г-н Стоянов, Вие сте отскоро в сектора на земеделието, но вече сте разпознаваемо лице от земеделските стопани. Правите доста активни кампании в социалните мрежи, по медиите също, посетихте доста земеделски стопанства. Всъщност, разкажете накратко – как се случи така, че фермерите, като Ви видят, да казват: Това е Кралят на трихограмата?

Определено ми е приятно. Предполагам, че е резултат от добре свършената работа, дори и за толкова кратък период от няколко месеца. Искам да отбележа, че нашата компания - Органик Инвест България, е новосъздадена и с нея стартирахме възраждането на една добра практика в борбата с вредителите, която е била особено популярна преди 30 години. Надявам се в бъдеще да оправдая доверието на още много земеделски производители.

Кои са основните неприятели в царевицата и стадиите в тяхното развитие?

След сеитба до 4-5-и лист на царевицата това са ларвите на телени и лъжетелени червеи, на подземни нощенки, които нагризват семената, кълновете и младите поници - решението е обеззаразяване на семената.

През май-юни се развиват възрастните на сив царевичен хоботник, който е най-опасен след поникване на царевицата до 5-и лист. Също така - ларви на западен царевичен коренов червей диабротика, които изгризват корените до края на юни - „Гъша шия“. В същия период стопаните са натъкват на гъсениците от 1-во поколение на царевичния стъблен пробивач и на гъсениците от 1-во поколение на памукова нощенка.

През юли-август по полетата се наблюдават гъсеници от второ поколение на царевичен стъблен пробивач, второ (и трето) поколение на памукова нощенка – листата, метлицата, но основната повреда е от нагризвания по кочана, което създава условия за заразяване с болести. Също така има бръмбари на диабротика (до октомври), които се хранят по метлицата, изгризват свилата и не се образуват семена. По листата нагризват ивици подобно на житната пиявица. По време на изметляване се заселват листни въшки.

Това е доста сериозен арсенал от неприятели. Какви химически методи за борба с неприятелите има и какъв е ефектът от прилагането им?

До 1990 г. в България масово се прилагаше трихограма за контрол на царевичния стъблен пробивач и на нощенки, но след това химичният метод се наложи като основен, заедно с всички негативни последици от това – унищожаване на пчелите и на местните популации на полезните насекоми, замърсяване на растителната продукция, почвата и околната среда като цяло.

С Вашето появяване на пазара можем да кажем, че трихрамата се завръща по българските полета. Какво представлява като биологичен вид?

Трихограмата е яйчен паразит, който паразитира яйцата на вредителите по царевицата – стъбления пробивач и памуковата нощенка. Трихограмата е микрооса с големина от 0.3 до 0.5 милиметра, която лети на около 25 метра в радиус. Колкото повече трихограмата се развива, толкова по-малко гасеници не се излюпват.

Как работи трихограмата?

Женската трихограма открива яйцата на неприятеля и снася в тях собствените си яйца. Ларвите на трихограмата се хранят с яйцата на неприятеля и по този начин ги убиват.

Как се колонизира трихограма?

В зависимост от площите, може ръчно (под 100 декара) и механизирано (над 100 декара) – с авиотехника, безпилотни летателни апарати, в тихо време. Нормата е количеството от биоагента на единица площ, достатъчно да регулира плътността на неприятеля. Тя зависи от вида на неприятеля, на биоагента, от климатичните условия и др., но за царевичния стъблен пробивач обикновено е 10 000 бройки на декар, пуснати трикратно.

Тъй като трихограмата е с много малки размери – под 1 мм, тя има ограничени възможности да лети на голямо разстояние, за да търси яйца за снасяне. При неприятели, които снасят яйцата си разпръснато, като памуковата нощенка, нормата трябва да се увеличи почти десетократно – до 100 000 бройки на декар.

Температури над 35оС, каквито има през юли и август, действат неблагоприятно и в тези случаи нормата трябва да се завиши с 2000-3000 бр. на декар, както и броят на пусканията. Оптималната влажност на въздуха за развитието на трихограмата е между 70-90%, но ако растенията са малки и няма достатъчно листна маса, влажността е много по-ниска и ефективността на трихограмата намалява.

Трихограмата живее от 4 до 15 дни, но от икономическо значение за земеделските производители са първите два дни. Всички яйца ги снася в първите два дни. Създавайки една плътна популация от трихограма, ние не даваме възможност да се развие популация от вредители.

Как приключва жизненият цикъл на трихограмата?

Жизненият цикъл е времето от снасянето на яйцето до появата на възрастно от следващото поколение. През летните месеци това обикновено продължава 8-12 дни. За една година трихограмата развива повече от 10-12 поколения на открито.

При нашите условия трихограмата може да презимува като ларва или предкакавида в диапауза в яйце на неприятеля, и така може да издържи до минус 30оС.

Вие твърдите, че трихограмата трябва да е на първо място при защитата на посевите, а химията да бъде алтернатива – защо?

Такава е политиката на ЕС за намаляване на пестицидите в земеделието – Зелената сделка и една от стратегиите й - „От фермата до трапезата“.

На национално ниво също: Според „Националния план за устойчива употреба на пестицидите“ (което означава постепенно намаляване на химическите пестициди и замяната им с алтернативни средства) и „Наредбата за интегрирано производство“, според която химичните инсектициди са последна опция в контрола на неприятеля, на първо място трябва да се прилагат биоагенти и нехимични средства. И тъй като специално при царевицата трихограмата е решение на проблема с два от най-опасните неприятели – царевичния стъблен пробивач и памуковата нощенка, логично е първо да се прилага трихограма или друго биологично средство и в краен случай – химичен инсектицид. Но инсектицидите не са толкова ефективни. Много са скъпи и като се има предвид дългия срок на размножение на вредителите, трябва да се влиза и да се пръска примерно 3-4 пъти.

Докато трихограмата е най-добрият метод за борба с тези вредители. Познат е от много години. До 1991 година България е била на трето място в Европа и на десето място в света по производство на трихограма и естествено употребата й. Тогава е била третирана царевица на площ от 3,6 млн. дка.

По света се използва много трихограма – в Европа, в Северна и Южна Америка.

Кога внасянето на трихограма е най-ефективно и защо?

За да има ефект, трихограмата трябва да се внесе дву- или трикратно срещу всяко поколение на даден неприятел, като първото внасяне се прави след появата на летежа на пеперудите и установяване на първите снесени яйца. Снасянето на яйцата започва 3-4 дни след началото на летежа на пеперудите, а началото на летежа се установява с феромонова уловка. Откриването на яйцата на царевичния стъблен пробивач се прави визуално - оглежда се долната страна на листата. На практика внасянето на трихограмата започва при установяване начало на летеж. Следващите 2-3 внасяния се правят през 6-8 дни, за да се обхване целият период на яйцеснасяне на неприятеля.

Кога е най-последният критичен срок за внасяне на трихограма?

Трихограма може да се внесе по всяко време през вегетацията на културата и тя ще намира яйца на пеперуди, по които да снесе яйцата си, но икономически оправдано е да се направи срещу царевичен стъблен пробивач и памукова нощенка и внасянето да е съобразено с летежа именно на тези два неприятеля.

Обяснете защо се налага нееднократно внасяне на трихограма?

Оптимално се внася през 6-8 дни или 7-10 дни и двукратно или трикратно, за да се обхване периодът на снасяне на яйца от неприятеля (обикновено 20-30 дни). Трихограмата е най-ефикасна, ако паразитира прясно снесени яйца или на 2 дни, особено при памуковата нощенка. Трябва да се има предвид, че за около десетина дни от паразитираните яйца на неприятеля ще излетят възрастни от следващо поколение на трихограмата, които също ще търсят яйца за паразитиране.

Има ли случаи, в които трихограмата не може до доведе до желания резултат?

Климатичните условия са от решаващо значение. Опити в района на Кнежа в Северна България през 1973-1974 г. показват, че при ниска въздушна влажност (40-60%) и температура над 35оС ефикасността на трихограмата е около 45%, а опазването на културата – 60%, докато при оптимална влажност (70-90%) и температура (25-28оС) се постига до 93% ефикасност и 90% опазване на реколтата.

Случва се и ако се пропусне моментът на първото внасяне и вече има излюпени гъсеници. В този случай трябва да се направи третиране с бактериален препарат на база Бацилус турингиензис, който засяга само гъсениците и няма да навреди на трихограмата.

Какъв е желаният резултат след внасяне на трихограма – 100% изчистване на полетата от неприятели или минимизиране на щетите?

Възможно е да се постигне и над 90% паразитиране на яйцата на царевичния стъблен пробивач, но дори и по-нисък процент води до значително намаляване на плътността на неприятелите в следващо поколение. Търсеният ефект е минимизиране на щетите. В екологосъобразното земеделие не се цели пълно унищожаване на неприятелите, тъй като това ще доведе до загиване и на полезните насекоми.

Какви могат да бъдат щетите, ако не се проведе навременна борба с неприятелите?

Ще има различна степен на повреда в зависимост от числеността на неприятеля (от памукова нощенка и царевичен стъблен пробивач) и теоретично щетите може да достигнат 100% по кочаните от пряката повреда и от развитието на вторични патогени.

Ако все пак царевица, нападната от неприятели, бъде прибрана, с какви качества ще е продукцията?

Повредите от неприятели по кочана винаги създават условия за заразяване с патогени, а това влошава качеството на зърното.

Кога ще се произвежда трихограма в България?

Започваме да я произвеждаме през ноември месец тази година в биолабораторията, която изграждаме в момента в Дойренци до Ловеч. Следващата година ще правим още две.

Какви площи ще могат да бъдат покрити с това производство?

Поставили сме си за цел през 2022 г. да постигнем 1 милион дка с трикратна колонизация. Т.е. три пъти да се колонизира през 10-15 дни, защото царевичният стъблен пробивач прави две поколения в Южна България, а нощенката - три поколения. Реално от 20 юни до към 20 август полетата да са защитени. Нощенката снася яйца през целия август месец.

Какво се случва с реколтата въобще с растенията, ако не се проведе адекватна борба с неприятелите?

Царевичният стеблен пробивач снася яйца и започва да прави хоризонтални, вертикалки тунели и по този начин нарушава структурата му. Първо, не може да се развива добре и при един силен вятър сваля цялата нива. Нощенката обикновено ги снася в свилата на царевицата.

Вие ползвате сериозен научен капацитет. Разкажете повече за това.

Фирмата ни в България е нова. Имаме опит от Украйна. Внасяме трихограма от най-големия производител на биоагенти. Там плътно работим с акад. Дрозда, който е международно светило в ентомологията. Решихме да принесем опита, натрупан в Украйна и в България. Тук ни консултира проф. Харизанова. Ангажирала се е плътно с процеса. Имаме намерение да я направим почетен Научен ръководител на нашите лаборатории. Смятаме, че сме на прав път, както и нашите партньори и приятели от Биоактив България сме отговорни към околната среда и опазването и сме против използването на каквито и да е химически инсектициди.

По отношение на разходите – направете сравнение между биологичната и химическата борба с неприятелите?

Биологичната борба е 2-3 пъти по-евтина от химическата, като при това не се унищожават полезните насекоми. Това е бъдещето в борбата с неприятелите.

 

При какви други култури имате решение?

Памуковата нощенка напада и зеленчуци, овощни градини, ябълки, череши, сливи, дини, пъпеши, праскови, ориза. В Украйна най-много се третира слънчогледа. Там памуковата нощенка нанася огромни щети.

 

Склонни ли са земеделските производители да се доверят на трихограмата?

При първите разговори всички са във възторг и всички се доверяват. По-скоро ми предстои сериозна работа с агрономите в стопанствата, които са свикнали на традиционните методи за защита на растения посредством използването на химически препарати, но смятам, че постепенно ще променят мисленето си. Това, което забелязвам, че хората не си следят нивите. Но ние ще ги учим. Планирали сме над 10-12 семинара с цел обучение на фермерите.

Първият земеделец, който изяви желание да му бъде третиран слънчогледа, беше Димитър Зоров. Той е много отговорен селскостопански производител. Следващият беше Венцислав Върбанов.

Надяваме се, че повече хора ще проявят мъдрост и ще колонизират трихограма в площите си през следващата година.

 

Вашите прогнози – колко бързо ще навлезе този метод за биологична борба с неприятелите и как земеделците могат да бъдат мотивирани да го ползват?

Вече влязохме на пазара. Като първа година целта беше да заявим своето присъствие. Догодина ще търсим ръст от порядъка на 200 процента. Повече работа ни чака, образователна на първо място.

Разкажете за ексклузивните Ви представители.

Наши ексклузивни партньори са Био Актив и Грийн Актив. Млада, но много перспективна компания с отлични пазарни позиции. С тях си говорим на един език, мислим по един начин и което е много важно - всички ние сме убедени, че това е правилният метод за борба с тези неприятели. Напълно биологичен и съобразен с европейските директиви.

Предлагате ли биологични решения за борба с болестите по земеделските култури?

Да, скоро започваме есенната кампания. Борбата там ще е с фузариума и черното кореново гниене. Biotrihoderma е агентът, който ще предложим на пазара – гъба, която потиска развитието на фитопатогени чрез директен паразитизъм. Напролет ще предложим и решение срещу телените червеи и сивия царевичен хоботник.

Предстои сеитба на рапица и пшеница – имате ли биологични решения при тези култури?

Проблемът с контрола на неприятелите по рапицата наистина е сериозен, тъй като химическите инсектициди не могат да се използват по време на цъфтежа, а повечето от неприятелите се срещат именно тогава. Може да се използват бактериални препарати на база Бацилус туригниензис срещу ларвите на рапичната листна оса, но за рапичния цветояд засега няма подходяща алтернатива.

При житните култури спазването на сеитбообръщение решава проблема с житния бегач, житните бръмбари и пшеничния трипс. Житните дървеници имат добри естествени регулатори – яйчни паразити от сем. Сцелиониде и паразити по възрастните дървеници от род Тахина, а промяната на сроковете за сеитба решава проблема с житните мухи. Не се налага използване на пестициди.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.