Петко Симеонов, биологичен пчелар: Биопчелари, които работеха само заради субсидиите, започнаха да се отказват

Има по-засилено търсене на пчелни продукти като прополис и прашец

 - Каква беше 2020 година за биопчеларите в България?

Като цяло, годината беше неблагоприятна, добивите са много ниски. Реално под 50% е средният добив за страната спрямо 2019 година, която също не беше много добра от гледна точка на продукция. В същото време поради това, че има голямо търсене на мед и пчелни продукти цената леко започна да се увеличава. Наблюдаваме сериозно търсене на биологичен прополис и биологичен прашец. Говорим за доста сериозни цени и много сериозно търсене на пазара. За съжаление, малко са колегите, които добиват тези продукти.

 - На какво се дължи спадът на количеството на меда?

На климатичните промени, които наблюдавахме през 2020 година. В едната част на страната беше много сухо, в другата част валеше почти всеки ден. Това отслаби пчелните семейства особено през юли-август, когато те буквално спряха да се развиват и влизането в зимния период с отслабени пчелни семейства не е благоприятно. Очакваме сериозна смъртност през зимния период.

 - Вие казахте, че има голямо търсене на прашец и прополис. Защо не се произвеждат по-големи количества от тези пчелни продукти, щом има такъв голям интерес?

Интересът се прояви през последните няколко месеца и той е свързан с пандемията и желанието на хората да консумират по-здравословни и качествени храни, както и природни продукти.

Производството в България е насочено основно към пчелен мед и добиването на останалите пчелни продукти е по-скоро като странична дейност и няма как толкова бързо производството да се насочи към този тип продукти. Най-малко трябва подготовка на самите производители, дори и чисто технически средства за добиването на прашец.

 - Увеличи ли се броят на биологичните пчелари спрямо конвенционалните?

Не. Всъщност в последните години по-скоро наблюдаваме отлив от страна на биологичните пчелари и производители. Това е свързано, от една страна, с ограниченията в приемите за компенсаторните плащания по Мярка 11. Ангажименти се приемаха само за преминали вече преходния период и аз лично забелязвам тенденция към отказване особено на такъв тип стопани, които са започнали да се занимават с биологично пчеларство само с цел да имат повече точки по някои от мерките на ПРСР или с цел за вземане на някаква субсидия.

В момента остават реалните производители, които имат пазар за сертифицирани биологични продукти, но те не се увеличават, броят им по-скоро се запазва.

 - Биологичният пчелен мед търси ли се повече спрямо конвенционалния?

Като цяло, се засили търсенето на пчелен мед. Традиционно българският потребител няма доверие в биологичните продукти, особено в биологичния пчелен мед, което е неоправдано, но за съжаление трябва сериозна кампания от страна на производителите и от страна на институциите за възвръщане доверието към този тип продукти.

Освен това по-високата цена на тези продукти обуславя по-добрия пазар основно в София. Имаме леко повишаване на търсенето, но като цяло биологичният мед е експортно ориентиран.

 - Каква е цената на килограм биологичен мед?

Около 5.20-5.40 лв./кг – това е цена на непреработен продукт от производителя. За сравнение в началото на 2020 г. цените бяха 4.50-4.60 лв./кг.

 - Имате ли проблем с реализацията заради вноса на мед?

Да. Все още имаме такъв проблем. Проблемът първо е на местния пазар затова, че потребителите недостатъчно добре четат етикета какво купуват и не търсят информация за произхода на продукта. От друга страна, на европейския пазар определено ние се конкурираме с продуктите, които се внасят от Украйна и Китай, които са много по-нискокачествени от нашите. За съжаление, не сме позиционирани на пазара така, че да покажем качествен продукт, който и ценово е по-висок клас от вносните от трети страни.

 - Тази година пчеларите възползваха ли се от различни схеми и мерки за подпомагане?

Имаше подпомагане по Де минимис. Успяхме да се включим и по тази мярка за щети, причинени от пандемията Ковид 19. Така че, имаше някакво подпомагане, но за съжаление на фона на слабата реколта тази помощ е крайно недостатъчна. Комбинацията ниска цена, лоша реколта и недостатъчно подпомагане е причината голяма част от производителите да се отказват от този бизнес.

 - Ще продължите ли да настоявате за подпомагане за опрашителната дейност в новата ОСП за всички пчелари?

Да. Това е една от основните точки, за която настояваме в новата ОСП - именно компенсаторно плащане за услугата опрашване, която абсолютно всички пчелни семейства извършват без значение дали са биологични, или не.

В момента все още мислим по конкретните тестове, които смятаме да предложим. Партнираме си с няколко организации, включително и природозащитни, и се надявам да постигнем тази победа в нашия стратегически план, защото това е нещо важно, от което зависи цялото българско земеделие.

 - Сега много се говори за екосхеми и тяхното прилагане в новата ОСП. Какви екосхеми могат да бъдат приложени в пчеларството?

Стимулирането на опрашването реално подпомага развитието на биоразнообразието в природата. Това е екологична схема. Биологичното пчеларство е също екосхема. Нашите усилия са насочени и към прилагане на екологични схеми в растениевъдството, защото основен проблем за пчеларите е отравянето на пчелните семейства. Т.е., необходимо е въвеждане на пестициди, които щадят пчелите и опрашителите и това е нещо, което е много важно за нас. Увеличаване на биологично сертифицираните площи е най-прекият начин да се подобри здравословното състояние на пчелите.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.