Лешоядите – естествените санитари на природата и защо оцеляването им зависи от човека
След 30-годишно прекъсване черният лешояд отново се размножава успешно в Родопите. За възстановяването на популациите, заплахите пред редките птици и международните усилия за опазването на египетския лешояд разговаряме с Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е ръководител на проекти за опазване на египетския лешояд и ловния сокол.
– Получихте няколко престижни отличия за работата си по опазването на природата. Кое е последното от тях?
– Преди месец получихме отличие в рамките на годишните награди на Българската фондация „Биоразнообразие“. То беше за две наши инициативи – завръщането на черния лешояд в Родопите и спирането на проект за ветропарк в защитена зона „Крумовица“, също в Източните Родопи.
– Можем ли вече да кажем, че черният лешояд се завърна в Родопите?
– Да. Тази година е изключително вълнуваща, защото за първи път от 30 години имаме успешно размножаване на черния лешояд в Родопите. Излюпиха се две малки птици, които вече напуснаха гнездата си. За последно това се е случило в тази част на страната през далечната 1993 г. Това е сбъдната мечта за поколения хора, работили за нейното осъществяване.
– Какво е състоянието на популациите на белоглавия, черния и египетския лешояд в България?
– През 70-те години белоглавият лешояд е бил на ръба на изчезването. Тогава група изследователи откриват в Източните Родопи малка колония от около десетина птици. Това е било голямо събитие, тъй като дори се е смятало, че видът вече не се среща у нас. Днес, 40–50 години по-късно, популацията му надхвърля 200 двойки в различни части на страната. Това е един от най-добрите примери за успешно възстановяване на вид, който е бил непосредствено застрашен от изчезване.
При черния лешояд усилията започват малко по-късно. В момента има популации в Стара планина и Източните Родопи, като около 30 двойки вече гнездят в страната. Това е вид, който беше напълно изчезнал от България.
Египетският лешояд е още по-голямо предизвикателство. Той е единственият мигриращ вид сред трите и опазването му е особено трудно, защото трябва да работим по целия му миграционен път. Птиците изминават около 5000 километра от България до местата си за зимуване в Африка. По този маршрут срещат множество заплахи.
Затова си партнираме с институции и организации от различни държави, за да осигурим оцеляването на вида. Египетският лешояд е най-бързо изчезващата граблива птица в Европа. У нас гнездят едва около 35 двойки.
Това е много интересна птица, отличаваща се със своята характерна „прическа“. Тя е почитана още от дълбока древност в различни култури. В Древен Египет е била свещена птица и е присъствала в йероглифната писменост. Така че египетският лешояд има не само важна екологична роля, но и значимо място в историята и културното развитие на човечеството.
– Казвате, че популациите се възстановяват. Как се случва това и благодарение на чии усилия?
– Възстановяването е много трудно и продължително. Тези птици могат да живеят над 30, дори до 40 години, но започват да се размножават едва когато навършат 5–6 години. Това означава, че една млада птица, освободена в природата, трябва да оцелее поне пет години, преди да остави поколение.
Затова процесът изисква много време. Например, възстановяването на брадатия лешояд в Алпите е отнело повече от 30 години усилия.
В България природозащитни организации като Българското дружество за защита на птиците и „Зелени Балкани“ работят съвместно с институциите. Именно това партньорство прави възможно реализирането на успешни програми, чиито резултати вече виждаме през последните години.
– Защо е необходима човешка намеса, за да оцелеят тези видове?
– Защото самият човек създава много от заплахите, които затрудняват оцеляването им. Една от тях е електропреносната мрежа, изградена в техните местообитания. Птиците не са еволюирали в среда с електрически стълбове и проводници. За тях стълбът изглежда като дърво – място, на което могат да кацнат и да си починат.
Когато обаче птицата докосне с крилото си проводник, докато е стъпила върху стълба, затваря електрическата верига. През тялото ѝ може да премине напрежение от 20 000 волта и тя загива на място.
Друг сериозен проблем са отровните примамки, поставяни в природата. Лешоядите са свикнали да намират трупове на животни, да се хранят с тях и по този начин да изпълняват своята естествена функция. Те обаче не могат да предвидят, че в трупа може да има поставено от човека смъртоносно отровно вещество.
Самият аз съм бил свидетел на подобен случай с египетски лешояд. Пред очите ми птицата пое отровна примамка. Направих всичко възможно, за да я спася. Дори се опитах с голи ръце да извадя месото от устата ѝ, но тя загина само за няколко минути в ръцете ми.
Тези отровни вещества са изключително опасни, а птиците нямат механизъм, чрез който сами да се предпазят от подобни заплахи. В голяма степен причината за тяхната смъртност е човешката дейност.
– Получава се парадокс – хората създават заплахите, но същевременно полагат усилия за опазването на тези птици. Как намирате баланса?
– Точно така. Човекът е основният фактор, който застрашава тези видове, но и този, който може да помогне за тяхното оцеляване. Необходимо е да има баланс. Когато човешката дейност унищожава природата, трябва да има и целенасочени усилия за нейното опазване и за неутрализиране на създадените заплахи.
Добър пример е работата ни за ограничаване на смъртността от токови удари. Повече от 10 години БДЗП си партнира успешно с трите електроразпределителни дружества в страната. Ние им помагаме да идентифицират опасните места, където загиват птици, а те поставят изолационни материали, които ги предпазват.
Това е полезно не само за птиците, но и за самите електроразпределителни компании. При всеки токов удар може да възникне прекъсване на електрозахранването, което налага изпращането на екипи за отстраняване на аварията. Това също води до разходи.
По този начин намираме общ интерес между опазването на природата и надеждното доставяне на електроенергия до домакинствата.
– Защо тези птици са важни за човека? Защо трябва да ги опазваме?
– Това е много добър въпрос, защото хората често се питат с какво една птица е полезна за тях. Всъщност лешоядите са изключително важни за цялата екосистема. Те изпълняват санитарна функция в природата – бързо откриват труповете на животни и ги отстраняват. По този начин ограничават разпространението на зарази.
Интересен пример е африканската чума по свинете, която преди години засегна значителна част от популацията на дивите прасета в България. Едно от местата, където тя беше най-слабо засегната, са Източните Родопи, където е запазена популацията на лешоядите.
Ние, както и ловците от района, с които си партнираме, смятаме, че една от причините за това е именно ролята на лешоядите. Когато диво прасе умре от болестта, птиците бързо откриват и изяждат трупа, като по този начин ограничават възможностите за разпространение на заразата.
Това е нагледен пример как природата предоставя естествено решение на проблем, за чието овладяване иначе са необходими значителни човешки и финансови ресурси.
– Кой е най-новият проект, по който работите за опазването на египетския лешояд?
– Само преди месец стартира проектът „Безопасно завръщане на египетския лешояд“. Той е част от дългосрочните ни усилия за опазване на вида.
Българското дружество за защита на птиците координира инициативата, в която участват партньори от осем държави по целия миграционен път. Това са България, Гърция, Албания, Северна Македония, Турция и Египет, както и държави от местата за зимуване на вида в Африка – Етиопия, Чад и Нигерия.
Птиците не познават граници. Дори да успеем да обезопасим всички опасни стълбове в България, египетският лешояд може да премине границата с Турция, да кацне на същия тип опасно съоръжение и да загине там. Затова е важно усилията да бъдат координирани по целия миграционен маршрут.
Един интересен пример за значението на международното партньорство е случаят с четири египетски лешояда, конфискувани в Ливан преди няколко години. Те са били простреляни от бракониери, но са оцелели, макар и с наранявания в крилата. За съжаление, в Ливан не са имали условия за бъдещото им отглеждане.
От България помогнахме птиците да бъдат транспортирани до зоопарка в Прага, където имаше подходящи условия за тях. Организирането на този транспорт беше изключително сложно и ми коства доста бели коси.
Тази година, четири години по-късно, получихме чудесна новина от зоопарка в Прага – две от птиците са сформирали двойка и са отгледали поколение.
Представете си колко много хора стоят зад този резултат – от спасяването на птиците в Ливан, през транспортирането им до Прага, до създаването на условия за размножаването им. Надяваме се, че ако и през следващата година размножаването им бъде успешно, зоопаркът ще ни предостави малките за освобождаване в България. Така те ще могат да допринесат за възстановяването на вида у нас.
Това е много добър пример защо усилията трябва да бъдат последователни и координирани по целия миграционен път.
– Какво ви научиха тези птици през годините, в които работите за тяхното опазване?
– Научиха ме на търпение и на това, че хубавите неща не се случват бързо, а изискват постоянство. Това е много важен урок, който се опитвам да прилагам и в живота си като цяло. Успехите не идват с щракване на пръсти, а когато човек последователно преследва целите си и не се отказва.
Благодарен съм за този урок, макар че го научих по трудния начин.
Интервю на Светла Стефанова
