Основен пазар за паралелната търговия са страните от Южна и Източна Европа
Асоциация „Растителнозащитна индустрия“ България (АРИБ) и представители на частния и държавния сектор обсъдиха текущата статистика и възможностите за борба срещу заплахата от зачестилия поток на фалшиви продукти за растителна защита към Европа. Като инициатива на АРИБ, събитието беше открито от нейния генерален директор Нели Йорданова и председателят на УС на АРИБ Александър Бушермьоле. Представител на държавния контролен орган беше зам.-директорът на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) Антон Величков.
Респектираща и интересна с изнесените факти беше презентацията на Детлеф Донерт - член на РГ „Нелегални продукти“ в Европейска асоциация по растителна защита (ECPA). Най-новите данни на Европейската асоциация за растителна защита сочат, че между 5 и 10% от всички пестициди, използвани в Европа, са фалшификати. Основно идват от Китай, а главните пазари за разпространение са страните от Южна и Източна Европа, които са и най-големите производители на земеделска продукция на Стария континент. Нашата страна не прави изключение, макар че все още няма точни данни какво е годишното потребление на фалшификати в България. Според ECPA, факт е, че продуктите за растителна защита са сред едни от най-регулираните продукти в рамките на ЕС и тестовете за тяхното признаване отнемат значително време. Това е и причината производителите на фалшификати да са съсредоточени извън ЕС, основно в Азия. Фалшификатите обикновено достигат до Европа по въздух или по вода, а за да преминат безпроблемно митническите проверки, се транспортират без етикети. Много често това са високо токсични и лесно запалими субстанции, които се превозват без каквито и да било предпазни мерки.
Вносът на нерегламентирани препарати става или в малки опаковки с необходимите етикети, или чрез големи пратки, подлежащи на препакетиране и етикиране, които сами по себе си могат да бъдат както усъвършенствани фалшиви копия, така и нискокачествени ментета. Използването на тези продукти е заплаха не само за фермерите, които ги прилагат. Околната среда и продукцията от третираните култури, която достига до всички нас като крайни потребители, са изложени на все по-увеличаващ се риск.
Позиция в тази посока изразиха и присъстващите представителите на големите фирми от растителнозащитната индустрия, които са членове на АРИБ - мениджърът на BASF-България в отдел „Растителна защита“ Ваня Горчева, Детелин Куцаров – директор „Продажби“ на „Синжента-България“, Веселин Петков, бизнес мениджър в отдел „Растителна защита“ на „Дюпон България“, както и Александър Бушермьоле, в качеството си на мениджър за страната на „Байер КропСайънс.“
Като явление в стопански аспект Асоциация Растителнозащитна Индустрия България (АРИБ) е гласът на растителнозащитната индустрия в България. Нейни членове са дъщерни фирми и търговски представителства на световните лидери в разработването, производството и предлагането на качествени и иновативни продукти за растителна защита. АРИБ е член на Европейската асоциация за растителна защита (ECPA) и работи за прилагането на европейските политики и законодателство в България, които насърчават изследователската дейност и иновациите, подпомагат индустрията да се развива ефективно, защитават интелектуалната собственост и поощряват въвеждането на нови технологии и практики. Една от дейностите й е насочена основно към повишаване информираността на фермерите в България за опасностите и рисковете, които крие използването на фалшиви продукти за растителна защита. Затова АРИБ поддържа и гореща телефонна линия, на която всеки може да подаде сигнал при съмнение за нелегален препарат на безплатния телефон за сигнали за нелегални пестициди – 0800 18 112, както и на телефоните на БАБХ и тези на областните й структури, като анонимността му е гарантирана.
Зам.-директорът на Българска агенция по безопасност на храните Антон Величков отправи препоръки към земеделските производители купуването на препарати за растителна защита (ПРЗ) да се осъществява единствено от регламентирани обекти на фирми, които притежават разрешение за търговия с тях. Той уточни, че списакът на фирмите, получили разрешение за извършване на дейностите търговия с ПРЗ, търговия с ПРЗ в малки опаковки в селскостопанска аптека, преопаковане и фумигация е публикуван на сайта на БАБХ, като списъкът се актуализира периодично. По думите му ПРЗ, които се закупуват, трябва да са задължително с етикет на български език, с пълни указания за приложение. Нужно е повишено внимание към продукти за растителна защита, които се предлагат с етикети на друг език, допълни Величков. Той предупреди и да не се купуват продукти за растителна защита от лице, което откаже да даде касова бележка и/или фактура, съдържаща търговските имена на продуктите, закупеното количество и информация за търговеца.
