ДЛС Тервел извърши залесяване на площ от 68 дка

Дейностите са и в подкрепа на Националната пчеларска програма, която в бъдещите три години е с добавени мерки в полза на стопаните, с цел създаване на устойчива среда за пчелните семейства

През проведеното тазгодишно есенно залесяване ДЛС Тервел залеси 25 160 бр. акациеви и 6000 бр. гледичиеви фиданки на площ от 68 дка. Кампанията е в подкрепа на предприетата политика на СИДП ДП гр. Шумен по предложението на министър Десислава Танева за увеличаване на залесяването с медоносни видове до 10%. Това е една важна част от подкрепата на сектор „Пчеларство“, който е селскостопанския сектор с ключово значение не само в България, но и в Европа. Дейностите са и в подкрепа на Националната пчеларска програма, която в бъдещите три години е с добавени мерки в полза на стопаните, с цел създаване на устойчива среда за пчелните семейства.
 
Горите като прародина на медоносната пчела създават най – благоприятната екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства. Те са основна фуражна база от медоносна растителност, чието увеличаване е от първостепенно значение за подпомагането и устойчивото развитие на отрасъла „Пчеларство“, което е заложено през 2020 г. МЗХГ по Програмата за развитие на селските райони, където ще бъде отворен прием за залесяване с медоносни култури.
 
В района на ДЛС Тервел добре се развиват акацията и гледичията, които са едни от най – ценните медоносни видове, създаващи условия за главна паша с висока медопродуктивност. Цъфтейки непосредствено едно след друго и смесването им в горите удължава значително времетраенето на пашата – първа цъфти акацията следвана от гледичията, даващо възможност за увеличаване до 2 седмици на основната паша.
 
В стопанството считат, че залесяването може да комбинира различни по своята същност ползи – заедно с 31 160 бр. медоносни видове са залесени и 16 200 бр. церови фиданки, като освен създадените нови площи за пчелните семейства са възстановени полезащитни горски пояси в лошо състояние създавани през 60те години на миналия век, което е политика на ДЛС Тервел вече три поредни години – през 2017г. са възстановени 39 дка, през 2018г. – 53 дка и през 2019г. – 17 дка. Тези уникални по рода си в Европа горски ивици са от ключово значение в борбата с ветровата ерозия, за подобряване на микроклимата, оказващи въздействие за по – ефективно използване на селскостопанските растения с повишаване на добивите до 30%, за подобряване и разнообразяване на ландшафта на района, за увеличаване на дивеча и неговата по – добра защита.
 
Териториите на ДЛС Тервел попадат в обхвата на континенталния характер на климата, изразен в нахлуването на студени и сухи континентални въздушни маси от североизток, които обуславят през зимата силно застудяване на времето със слаби снеговалежи, а през пролетта и краят на лятото силни и сухи ветрове от югоизток (суховей). Тяхното действие причинява силно изсушаване на повърхностния почвен слой и значителна ветрова ерозия –в България по направени математически модели с риск за поява на дефлация над 0,5 t/ha са оценени над 1 348 750 ha земеделски земи, като за област Добрич е оценен най – високия относителния риск от ветрова ерозия е 50-75% от площите, която е характерна за земите със сравнително равнинен релеф и висока податливост на почвите към дефлация с интензитет за област Добрич 11 t/ha, която е на първо място по количество изнесена почва и нанесени почвени загуби. Друга особеност предпоставка за създаването на ПГП е задържането на влагата на почвата, района на ДЛС Тервел е беден на повърхностно течащи води , а подпочвените се намират на голяма дълбочина – 20-30м., годишната сума на валежите е от 530 до 550 мм, а зимните суми на валежите са най – малки – 109 мм за Тервел, почвата замръзва на дълбочина 10-15 см., а при студени и безснежни зими и до 30-40см., снежната покривка е тънка и се задържа само през определени периоди от по няколко дни, лятото е горещо и сухо, като през втората му половина не са редки случаите на по -продължително засушаване.
 
Основното предназначение на създаваните в ДЛС Тервел полезащитни горски пояси е, чрез намаляване скоростта и силата на преобладаващите северозападни, северни и североизточни ветрове през зимата и летните опасни суховеи, които навлизат от югоизток, да намалят разрушителната сила на ветровата ерозия. Това от своя страна води до ограничаване износа на почва, до намаляване на изпаренията на водата от почвата, до по – равномерно разпределение на снежната покривка по цялата площ на защитените полета, до цялостно подобряване на микроклимата. За целта е използван най – подходящия от главните дървесни видове подходящи за изграждането на този вид пояси – цер – ветроустойчив с дълбока и мощна коренова система, сухоустойчив, издържащ на продължителни засушавания, студо – и снегоустойчив, издържащ на екстремни минусови температури и честите заледявания, отличаващ се с тези характеристики церът залесен в полезащитни горски пояси носи трайна и дългогодишна ефективност.
 
Залесяването е една от основните дейности в горския сектор, като по своята същност то носи ползи не само за поддържане на лесофонда, но и за целия микроклимат – от борбата срещу ерозията на почвата, през повишаване ефективността на земеделието, до създаване на благоприятни условия за устойчиво развитие на пчелни семейства.