Цветан Цеков: Справедливата цена означава две трети от стойността да остават при производителя
- Г-н Цеков, във ваше публично обръщение, което направихте съвместно с оранжерийните производители и Българската аграрна камара, изразихте опасения, че новата инициатива „Кошница с грижа“ ще принуди производителите да платят цената за нейното осъществяване. Какви са вашите аргументи?
В ретроспективен план досега винаги цената на намаленията е плащана от земеделските производители. Безбройните промоции през годините много често са били за сметка на българските производители. Казвам го и от първо лице, като пряк участник в тези процеси.
В този ред на мисли остана едно съмнение у нас и, за съжаление, то се потвърди. Още на втория ден от старта на тази инициатива, която ние по принцип подкрепяме, макар да смятаме, че във вида и мащаба си не решава проблема, получихме сигнали от производители на оранжерийна продукция, по-конкретно на домати.
Това, което се случи, е, че търговците на веригите – от две големи търговски вериги, са поискали незабавно намаление от 15%, при положение че цените вече са били предварително договорени и потвърдени. Става въпрос за производители, които работят от години с тези вериги. Понеже не са могли да направят такова намаление, продукцията им не е била приета. Това е демонстрация на арогантно поведение и на пазарна сила, която тези структури упражняват.
За съжаление, производителите са силно притеснени. Те ни помолиха да не назоваваме имената им, защото това може да им коства целия бизнес. Всеки разчита на търговските вериги, които вече са основен пазарен субект. Аз също съм потърпевш. Два пъти са ме спирали, а и в момента имаме определени затруднения заради публичните си позиции и това, че постоянно казваме истината. Но това е отделна тема.
По-важното е, че има една добра инициатива. Очакваме и промените в Закона за защита на потребителите и свързаните нормативни актове, които ще осветлят агрохранителната верига. Трябва да стане ясно кой какви надценки поставя и дали те са оправдани.
Разбира се, че търговските вериги трябва да работят с търговска надценка, за да покриват своите разходи. Но тази надценка трябва да бъде в разумни граници и да отговаря на европейските нива.
- И да бъде икономически обоснована?
Разбира се. И най-вече никога да не бъде за сметка на производителите. Под този постоянен натиск българският производител губи способността си да произвежда, да инвестира и да бъде конкурентоспособен.
Ние не твърдим, че единственият проблем са търговските вериги. Особено в уязвимите сектори като плодовете и зеленчуците факторите са комплексни. Но смятаме, че всичко това се случва твърде късно и че самата инициатива можеше да бъде структурирана по различен начин.
Започна се с отлични намерения. Очакваше се доброволно намаление между 15 и 20%, а на места дори и до 30%. Дотук всичко изглежда добре. Проблемът е, че когато говорим за надценки от порядъка на 80%, 100%, а понякога и повече, тези 15 или 20 процента са по-скоро козметична промяна.
Само вчера проследихме цените на домати от български производители и установихме надценка от 120%. При такива стойности ефектът от подобно намаление е минимален.
Според нас подходът трябваше да бъде обърнат. Да се тръгне от достъпната крайна цена и върху нея да се приложи една средноевропейска търговска надценка от порядъка на 20–30%. Тогава ефектът щеше да бъде много по-сериозен.
Това не означава намеса в свободния пазар. Цената на продукцията остава свободна. Говорим за доброволно ограничаване на търговската надценка в разумни рамки, така че да се постигне реален ефект за потребителя.
При бързооборотните стоки надценка от 20–30% носи напълно достатъчна печалба. Не трябва да забравяме, че такива стоки се доставят по два или три пъти седмично. Когато имате подобна надценка при толкова бърз оборот, печалбите се натрупват значително и без да се стига до прекомерно оскъпяване за крайния потребител.
- Натискът, за който говорите, и сигналите, които сте получили, не представляват ли нелоялна търговска практика? И може ли държавата още сега да предприеме действия, преди законовите промени да бъдат окончателно приети?
Това са практики, трупани с години. Няма как за седмица или месец всичко да се промени. Особено след като българското производство вече е сведено до минимум в редица сектори.
Въпреки това смятам, че държавата има достатъчно инструменти. Самият премиер заяви, че ще се работи по въпроса. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите вече са идентифицирали 33 нелоялни практики, които ще бъдат описани в закона.
На този фон е странно, че продължават опитите за натиск върху производителите. Още по-интересно е, че представители на търговските вериги започнаха да говорят за хранителен суверенитет и национална сигурност – теми, които досега рядко сме чували от тях.
Истината е, че когато системно се възпрепятства достъпът на българската продукция до пазара, това води до фалити, обезлюдяване на цели райони и загуба на конкурентоспособност.
Ще дам пример с черешите. Миналата година, заради измръзванията и липсата на достатъчно българска продукция, цените достигнаха 15–20 лева за килограм. Тази година има предлагане и цените са в пъти по-ниски. Това е естественият ефект на местното производство.
Същото важи и за доматите. Ако няма български домати, ще има вносни, но на по-високи цени. Търговците винаги могат да намерят алтернативен доставчик от държави с по-ниски производствени разходи и различни стандарти.
- Държави като тези от Меркосур?
Точно така. И именно затова българските производители трудно могат да бъдат конкурентоспособни при равни други условия.
Парадоксът е, че местното производство действа като естествен регулатор на цените. Ако го няма, потребителят ще плаща повече. А това застрашава не само производителите, но и продоволствената сигурност на страната.
- Как производителите устояват на този натиск? Подавате ли сигнали към институциите?
Най-видимият резултат е малкият дял на българската продукция във веригите. Това е пряка последица от натиска, фалитите и демотивацията на хората да продължават да произвеждат.
Ние сме избрали да защитаваме българското производство и сме готови да носим последствията от тази позиция.
Лично аз имам известна устойчивост, защото сме развили директен маркетинг и преработка. Това ни позволява да диверсифицираме риска. Но много колеги нямат такава възможност.
- Забелязвате ли все повече производители да се насочват към директни продажби?
Да, но истинското решение е кооперирането. Българското производство може да бъде спасено чрез създаването на силни кооперативни структури, които да обединяват продукцията, да договарят по-добри условия и да бъдат реален пазарен фактор.
Точно така функционират успешните модели в Европа.
Разбира се, възможностите за директни продажби и онлайн търговия също се развиват. Ние започнахме подобни доставки преди години и те работят успешно. Но за да се намали зависимостта от големите пазарни играчи, трябва много по-сериозно развитие на кооперативния модел.
- Смятате ли, че ДДС върху храните трябва да бъде намалено?
Категорично. Не може в почти цяла Европа храните, особено плодовете и зеленчуците, да се облагат с намалени ставки, а България да прави изключение.
В Румъния, например, ДДС беше намалено два пъти и резултатът беше по-добра събираемост и изсветляване на сектора.
При нас ефектът би бил същият. Намаляването на ДДС ще обезсмисли част от сивите практики и ще увеличи реално декларираните продажби.
- С колко според вас трябва да бъде намалено?
За плодовете и зеленчуците ставката не бива да бъде по-висока от 6–8%. За биологичните плодове и зеленчуци дори трябва да бъде нулева. Така ще стимулираме както производството, така и потреблението на качествена храна.
- В последно време често се говори за понятието „справедлива цена“. Как според вас трябва да бъде дефинирано то?
Терминът е по-скоро философски, отколкото икономически. Но ако трябва да му дадем математическо измерение, трябва да погледнем как се разпределя стойността по веригата.
В момента производителят рядко получава повече от една трета от крайната цена. Всичко останало остава по пътя до потребителя.
Нашето мнение е, че този модел трябва да бъде обърнат. За да има устойчиво производство, земеделският производител трябва да получава поне две трети от стойността на продукта.
Той поема всички производствени рискове – климатични, технологични, пазарни. Особено в овощарството, където от пет години две или три са успешни, а останалите често носят загуби.
Затова смятаме, че една справедлива цена трябва да осигурява достатъчен дял за производителя. Дори разпределение 50 на 50 трудно може да бъде определено като напълно справедливо.
- Нека завършим с темата за кооперирането. Смятате ли, че настоящите промени ще стимулират българските производители да се обединяват повече? И има ли нужда от нова нормативна рамка?
Фактът, че реални обединения почти липсват, означава, че има проблем. Той е както психологически, така и нормативен.
Все още съществуват страхове, наследени от миналото – че човек ще загуби контрол върху собственото си стопанство. Но днешните реалности са различни.
Необходима е нормативна рамка, която да гарантира сигурността на участниците в кооперативите и да им осигурява реални предимства – по-добър достъп до пазара, по-изгодни доставки на материали и по-силни позиции при договаряне.
Сегашният Закон за кооперациите е остарял и не отговаря на съвременните условия. Имаше опити с организации на производители, но те бяха обезкуражени още в самото начало.
Допълнително съществуват проблеми като двойното начисляване на ДДС в определени случаи. Проведени са десетки срещи по темата, но решения все още няма.
Според нас е необходим нов закон и ясни стимули за участие в кооперативни структури. Дори част от подпомагането трябва да бъде обвързано с такива форми на сдружаване.
Така ще се отделят реалните производители от онези, които формално присъстват в системата, без реално да произвеждат.
- Наскоро Българската агенция по безопасност на храните съобщи за установени случаи на така наречените „виртуални животновъди“. Виждате ли аналогичен проблем и в други сектори?
Да, подобни практики съществуват от години. Добре е, че се установяват нарушения, но според мен това трябваше да се случи много по-рано.
Контролът трябва да бъде постоянен и ефективен, защото в противен случай се изкривява цялата система на подпомагане и се ощетяват реалните производители.
Интервю на Велина Велинова
