България ще получи 7,4 млн. евро от селскостопанския резерв на ЕС за справяне с последиците от сушата и горещините през 2025 г.
Държавите членки на ЕС одобриха предложението на Европейската комисия за мобилизиране на 21,5 милиона евро от селскостопанския резерв. Средствата са предназначени за фермерите, пострадали от екстремни метеорологични условия по време на вегетационния сезон през 2025 г.
Финансова помощ за България
България ще получи 7,4 милиона евро директна извънредна подкрепа. Важна подробност е, че държавата има право да допълни тази сума с до 200% от националния бюджет, което значително би увеличило крайния размер на помощта за българските производители.
Останалата част от бюджета е разпределена съответно за:
-
Унгария: 10,8 млн. евро
-
Естония: 3,3 млн. евро
Причини за кризисното подпомагане
През 2025 г. секторът в трите държави понесе тежки икономически загуби поради климатични аномалии:
-
В България: Продължителна суша и горещи вълни от средата на юни до края на август доведоха до драстичен спад в добивите от слънчоглед и царевица.
-
В Унгария: Екстремен недостиг на вода и топлинен стрес засегнаха култури като сладка царевица, пъпеши и сорго.
-
В Естония: Пролетни слани и последващ влажен и студен период навредиха на производството на пшеница, ечемик, картофи и плодове.
Срокове и разпределение на средствата
Националните органи са длъжни да разпределят помощта директно към земеделските стопани най-късно до 30 септември 2026 г. Държавите трябва да уведомят Комисията за критериите, по които ще се определя индивидуалната помощ, както и за мерките, предприети срещу свръхкомпенсация и нарушаване на конкуренцията.
Какво следва?
След днешното одобрение, решението предстои да бъде официално прието от Комисията и публикувано в Официалния вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила веднага след публикуването му, което ще позволи на България и останалите засегнати страни да започнат прилагането на мерките незабавно. Селскостопанският резерв на Общата селскостопанска политика (ОСП) разполага с 450 млн. евро годишно за реакция при пазарни смущения и извънредни събития. Поради зачестяващите климатични кризи, ЕК поставя все по-силен акцент върху инструментите за управление на риска и дългосрочната устойчивост на стопанствата.
