Млад фермер от Чавдар залага на консервационно земеделие за по-здрава почва и устойчиво производство
Пламен Николов е на 25 години и е наследствен фермер от село Чавдар. Вече десет години семейното му стопанство прилага консервационни практики – едни от най-модерните и устойчиви технологии в съвременното земеделие.
Стопанството обработва общо 9000 декара земя, като работи по три технологии – No-till, Mini-Till и конвенционално земеделие. През последните години фокусът все по-осезаемо се измества към No-till и Mini-Till системите.
Почвеното плодородие – ключът към конкурентоспособността
„В тези трудни години фермерите трябва да сме по-конкурентоспособни и много по-бързо да се адаптираме към климатичните промени“, казва Пламен Николов. Според него почвеното плодородие е едно от най-важните условия за устойчиво земеделие и стабилни добиви.
Първите опити с No-till в стопанството започват още през 2014 г., а днес резултатите вече са ясно измерими чрез подробни почвени анализи.
Два пъти повече хумус за по-малко от десетилетие
„Хумусното съдържание в почвите ни беше около 0,5–0,6%, а сега вече достига 1,2–1,3%“, споделя младият фермер. Това означава почти двойно увеличение на хумуса за периода, в който се прилагат No-till и Mini-Till технологии.
Според него именно липсата на интензивни почвени обработки, съчетана с почвена покривка, е в основата на по-добрата структура и продуктивност на почвата.
По-добри добиви въпреки трудното начало
Първите години с No-till не са били лесни. „Всеки район има своя микроклимат и специфика, а технологията изисква време и опит“, казва Пламен. След преодоляване на началните трудности обаче резултатите стават все по-добри.
При пролетните култури в стопанството няма спад в добивите, а при пшеницата през последните две години се отчита устойчив ръст.
Сеитбооборотът и покривните култури – основата на системата
Един от най-важните елементи в тази технология е добре планираният сеитбооборот. В стопанството, освен пшеница и царевица, се отглеждат култури като сорго, маслодайни култури и рапица, с цел намаляване на болестите и вредителите.
Междинните култури играят ключова роля за поддържане на жива почва. Използват се презимуващи миксове от ряпа, житни култури като ръж, растения за борба с нематоди, както и азотфиксиращи култури, например грах.
Подкрепата чрез Стратегическия план
Стопанството на Пламен всяка година кандидатства за субсидии на площ, с които покрива някои от разходите си. Младият мъж приветства новината за новата интервенция „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., която ще се прилага за първи път в рамките на Кампания 2026. Общият бюджет на интервенцията е 65 млн. евро. Основната й цел е да насърчи земеделските стопани към прилагане на устойчиви методи за обработка на почвата, които намаляват ерозията, подобряват плодородието и опазват почвените ресурси.
По-малко разходи, по-малко хора, по-ефективно стопанство
Преминаването към минимални или нулеви обработки води до сериозно намаляване на разходите. Разходът на гориво в стопанството е два пъти по-нисък, а машините са сведени до минимум.
Същите площи днес се обработват с по-малко работници, което значително облекчава управлението на стопанството в условията на недостиг на кадри.
Повече време за учене и развитие
„Работата на полето е по-малко, а свободното време – повече“, споделя Пламен. Той използва това време, за да учи, да надгражда знанията си и да развива стопанството си.
За младия фермер консервационното земеделие не е просто технология, а дългосрочна стратегия за устойчиво земеделие, здрава почва и по-сигурно бъдеще за следващите поколения.
